Н а 40-ия ден след Възкресението на Исус Христос Църквата отбелязва Неговото Възнесение, което тази година се пада на 8 юни. Тогава Христос се явява за последен път на апостолите. Евангелистите разказват, че Той ги извел от града Йерусалим на Елеонската планина. Като се изкачили горе, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял, се отделил от земята и подет от облак, се издигнал към небето. Оттогава Божият син стои отдясно на Отца.
Празникът Възнесение се нарича у нас и Спасовден (от спасение). Той започва да се чества като отделен в началото на V век. Преди това се отбелязва заедно с Петдесетница. На това знаменателно библейско събитие са посветени и десетки храмове и манастири в цяла България.
Връх Половрак
В околностите на столицата се намира приказният Лозенски манастир “Свeти Спас”. Разположен е на 5 км югоизточно от софийското село Долни Лозен, дълбоко в недрата на Лозенската планина под връх Половрак (1182 м) върху естествена тераса с прекрасен изглед към по-голямата част от Софийското поле. Основан e в XIII век. Към края на XIV век, когато Урвичката крепост, Средец, а с това и цялата Софийска област падат под ятагана на османското нашествие, манастирът е разрушен. В периода XV-XVI той запустява окончателно, но 100 лета по-късно отново е възроден. Надпис свидетелства, че в манастира се е намирало училище с даскал Яким от София, а учениците са били от София и софийските села. От други преписки научаваме, че в периода 1671-1694 г. там са се помещавали книжовна и калиграфска школа.
През 1737 обителта става център на въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско. При потушаването му в края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу са избити към 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително Самоковският митрополит свети Симеон Самоковски. След участието на неговите монаси във въстанието манастирът „Свети Спас“ за пореден път е разрушен от турците.
През 1821 г. обаче възкръсва отново върху старите си основи. Тогава е изградена едноапсидна, еднокорабна манастирска църква „Свето Възнесение Господне“ с размери 7 на 14 м.
От един надпис се разбира, че през 1869 г. самоковският живописец Никола Иванов Образописов с помощниците си Христаки Захариев Зографски и Димитър Христов Дупничанина изографисват за втори път църквата и трите купола. Друг интересен факт, свързан със стенописите, е, че никъде другаде в Софийско не са изобразени в един храм толкова много български светци и исторически личности. Наред с евангелските сцени Никола Образописов изрисува и образите на светиите Кирил и Методий, Михаил Воин, епископ Марко, Иван Рилски, Евтимий Търновски, Онуфрий Габровски, Константин Софийски и на свързаните с живота на българите св. Петка и св. Неделя. Интерес представляват също така както изключително реалистичният ктиторски портрет на игумен Кирияк от 1868 г., така и иконата на св. мъченик Йоан Владимир Дуклянски, сръбски княз, женен за дъщерята на цар Самуил, Косара, починал през 1016 г.
Столицата
Колкото и странно да звучи, но в София съвсем доскоро нямаше храмове в чест на Възнесението на Христос (именувани още и Св. Спас). Първият такъв бе осветен през 2007 г. в квартал Бояна, а през 2019 г. бе осветен и такъв в центъра на София - срещу румънското посолство. Първата му копка е направена 2002 година, а строежът продължава близо осем години. Той е изграден почти изцяло с личните средства на един предприемач (Л. Николов). Храмът се отличава с красивото си обзавеждане и църковна утвар, изцяло доставени от Гърция, както и с оригинални като стилистика стенописи.
В момента се работи за изграждането на нов голям храм, който ще носи това име.
Той ще са намира в „Младост 1“ - на бул. „Андрей Сахаров“.
Униати
Празникът на Възнесението Господне е еднакво почитан и от Римската църква. На него е посветен и източнокатолическият (униатски) храм в Пловдив. Той е осветен точно на Възкресение Господне през 1888 г. През 1926 г. параклисът е бил съборен поради благоустройство на района. Затова в края на 1927 г. започва строителство на енорийска църква с внушителна 20-метрова камбанария. Скоро обаче построеното е сринато до основи от чирпанското земетресение. И всичко започва отначало. Огромна заслуга за строителството и осигуряването на средства има апостолическият делегат в България Анджело Ронкали (бъдещият папа Йоан XXIII). Църквата е осветена през 1931 г. от униатския екзарх Кирил Куртев. Тя е трикорабна базилика с ясно подчертани белези на източноправославното църковно строителство. Вътрешната украса и иконостасът идват от Одрин. Проектът за витражите е на българския художник Недялко Бояджиев, а цветните стъкла и оловни рамки са изработени във Франция. Под църквата има голяма крипта, където редом с портретите на папа Йоан XXIII и на Петър Парчевич се пази и портретът на архитект Камен Петков, проектирал много от новите католически храмове в Пловдивско след апокалиптичното земетресение през 1928 г.
Пожар
Малкото троянско селце Калейца също се гордее с църква в чест на Възнесението Господне. Вдигната през 1859 година, подобно на много храмове от този период е вкопана в земята. През 1877 г. по време на Руско-турската война черквата става жертва на пожар, но след възстановяването на селото е ремонтирана с даренията на тукашни жители. Северните и южните врати на олтара, подиконните табла, апостолският фриз, кръстът и венчилката са дело на майстор от тревненската школа. Големите икони в църквата не са подписани, но според преданието са рисувани от “Наум от Кичево” - един от братята зографи Ненчо и Наум Илиеви от с. Селце, Дебърско, преселили се в Ловеч през 1870 г. През 2011 г. троянският иконописец Мирослав Вълев възстановява уникалната икона „Цветоносие Христово“. През 2011 г. с дарения на местни фирми и финансова помощ от държавата е реконструирана и камбанарията.
Църквата в село Калейца е оцеляла след пожара през Освободителната война
Черният Петковден
Храмът на село Шипково също носи името "Възнесение Господне". Осветената през 1858 г. църква пази автентични иконостас и икони. Дърворезбите в храма са дело на местни шипковенски майстори – Дочо Марков и Дочо Ангелов-Марангоза. Иконите са рисувани от тревненски майстори и от троянския иконописец Пенчо х. Найденов. Мястото, на което е построена църквата, е дарено от местните чорбаджии, а в султанския ферман за построяването изрично се поставя условието тя да бъде без купол, кръст и камбанария, което обяснява и скромната фасада. В градежа, изпълнен с дялан камък, участват с доброволен труд жителите на Шипково, Терзийско и околните села.
Повратен момент в историята на църквата става башибозушкото нападение на 14 октомври 1877 г., което е известно в местната история като ,,Черния Петковден“. Подпалени са десетки къщи и стопански постройки, загиват много мъже, жени и деца, събрани в църквата, за да отбележат годишнината от освещаването на храма.
Без ферман
В село Калугерово, община Правец, е съществувал храм, който е разрушен при кърджалийските набези в края на XVIII век г. През 1820 г. поп Никола Славчев започва възстановяване на църквата, която се явява предшественик на днешната „Възнесение Господне“. От летописите научаваме, че е съградена без султански берат, т.е. без специално султанско разрешение, като е завършена през 1827 г. Зад олтара се съхранява първата църковна камбана от 1836 г. В сегашния си вид храмът е преустроен през 1857 г. от Уста Христо Станчев-Комитата. За това свидетелства каменният надпис над южната врата. Църковният храм е базилика с множество каменни барелефи по фасадата и подпокривния корниз. Запазени са стенописи от 1863 г. и от 1871 г. Иконостасът включва икони от ХVІІ в. Интересно е, че те реално са по-стари от църквата и вероятно произхождат от по-стария храм на близкия Чекотински манастир. Същото може да се каже и за църковно-служебните книги с множество приписки, рисунки и илюстрации.
Храмът в Калугерово пази икони и книги от XVIIl век
Без прозорци
Поцърненският манастир "Свето Възнесение Господне" се намира на около 1,5 км северно от радомирското село Поцърненци, скътан в дъбова гора. Възникването му се свързва с намиралото се в близост село Калугерски чифлик (дн. мах. на Поцърненци), чиито имоти от незапомнени времена били собственост на Рилския манастир.
Днешната църква в Поцърненския манастир е изградена през 1873 г., а разрешението за нейното построяване е от 1870. В запазената молба от местните жители се посочва името на църквата - „Св. Богородица", и размерите й – „18 лакти дължина, 12 лакти ширина, 12 лакти височина, с 12 прозореца и 2 врати”.
Султанът дава разрешение за посочените размери, но без 12-те прозореца.
Камбанария
Манастирът „Свети Спас“ отстои и на около 2 км южно от село Горна Врабча. Той е доста ранен - датира от XVI век. Първото писмено свидетелство за
него е в тимарски (данъчен) опис от 1519 г. Във втори такъв, от 1572 г., се говори за обитаващия го монах, който трябва да плаща за отглежданите от обителта жито и пчели 250 акчета данък.
В сегашния си вид манастирът е построен през 1892 г., като периодично е дооформян. Манастирският комплекс се състои от църква, жилищна и стопанска сграда и магерница. Интересното при него е, че камбанарията е отделена от църквата на около 15 метра. В началото на XXI в. тука е извършен цялостен ремонт. Дотогава служба в храма се е извършвала само на големите християнски празници. След 2015 г. с въдворяването на йеромонах Йоан редовното богослужение е възстановено.
Конак
Призрачна стара църква, строена от майстор Колю Фичето във Велико Търново, също е посветена на великото библейско събитие. Храмът „Св. Спас“ се намира на метри от бившия турски конак, в който след Освобождението е заседавало учредителното Велико народно събрание на новата българска държава.
В края на XIX век в този район, известен още като Халваджи баир, са се издигали къщите на по-заможните търновски занаятчии и търговци. Именно те през 1859 г. решават, че заслужават да имат своя махленска църква, и се обръщат към най-добрия по онова време майстор строител в цялата Османска империя Никола Фичев от Дряново. Строителството продължава цели три години до 1862 г.
Като храм за извършване на богослужения църквата „Свети Спас“ се е използвала не само до Освобождението, а и след него до 1913 г. Тогава обаче силно земетресение разрушава горната покривна част. След това е взето решение черквата да не е действаща. Иконите й са свалени и днес се съхраняват във фондовете на историческия музей. По времето на комунизма святото място е превърнато в зала за тренировки по бокс, а после и в архив на Народната милиция. Днес шедьовърът на Колю Фичето тъне в разруха.
Душите на мъртвите се прибират на Спасовден
В българската традиция празникът е популярен като Спасовден. Денят е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. Спасовден е свързан преди всичко с поверието, че на Велики четвъртък на земята слизат душите на мъртвите, а на Спасовден се връщат в Отвъдния свят. Затова на този ден жените отиват на гробищата и раздават хляб и варено жито. Когато се тръгва, трябва да се оставят вратите и прозорците на дома отворени, за да „тръгнат“ заедно с тях и душите на покойниците. Вярва се още, че по пътя близките им не трябва да говорят, за да не ги смутят. Запазило се и поверието, че ако сутринта жените надникнат в кладенеца, ще видят образа на скъп покойник. Но ако има узрели череши преди Спасовден, те да не се берат до празника. Едва когато той настъпи, тези плодове се берат за първи път и се занасят в храма „за освещаване“, след което се раздават на хора извън дома, за да благослови Бог дърветата с много плод.
Мюфтията на Йерусалим поддържа Елеонския кът
Ранните християни почитали Възнесението на Христос в една пещера на планината Елеон. От края на IV и началото на V век поклонниците тръгват към сегашното място, където богатата римлянка Поймения финансира изграждането на оригиналната църква, наречена „Базилика Елеона“.
Тя е разрушена от персите през 614 г., впоследствие е възстановена. После е разрушавана няколко пъти, за последно от мюсюлманите през XII век, след което от постройката остава само осмоъгълен мартириум (църковна сграда, изградена над гроба на християнски светец) с размери 12×12 метра, оцелял и до днес. От 1198 г. той е във владение на ислямския вакъф на Йерусалим, който го поддържа.
Мартириумът в Йерусалим бележи мястото на Възнесението на Христос
