Р азнообразният терен на Дерманци, Луковитско, винаги се е славел с изобилието на дивеч. Предпоставките са налице – хълмове, долища, гори, пасища и ниви, множество извори, потоци и през цялото землище – живителната река Вит.
Даниела Димитрова, която е председател на местната ловна дружинка, е напълно наясно – на природните дадености не трябва да се гледа само като на късмет, работата на ловците е да ги пазят и умножават, а това става с много грижи. Дивечът иска преди всичко спокойствие и храна – затова Даниела заедно с мъжа си, също страстен ловец, комай ежедневно обикаля ловищата и зарежда хранилките. Стремежът им е прасетата да се заселят и в тези от шестте им района, в които пребивават по-рядко. Движението на сюриите следят с камери, при това – говорещи, което им дава възможност да гонят чакалите и други нежелани горски обитатели. С осигуряването на спокойствието е свързано и провеждането на гонки по старовремския начин с гоначи и пусии, за да ограничат агресивното използване на високопроходимите джипове, които плашат и прогонват дивеча. Но разумното използване на модерните технологии има своето място – например всички ловци са снабдени с радиостанции, което прави излетите по-организирани и ловците – по-дисциплинирани.
Тези грижи дават своите резултати – вече е налице първият успех на дерманската дружинка в новия сезон – от изстрела на Николай Колев падна внушителен глиган над 200 кила. Както е известно, всеки успех по време на груповия лов на дива свиня е успех на всички участници, и най-вече на гоначите и техните кучета. В случая това бяха ветеранът Дишко Дишков, който вече на 76 години е все така неуморим и не се дава на младите, и Димитър Димитров, Валентин Колев и Дилян Дилов.
„Няма съмнение - казва Даниела Димитрова, - че дерманските ловци и този сезон ще защитят ловните си традиции“. Още повече че в редовете на дружинката си имат жив пример – 94-годишния Стоян Кръстев, който вероятно е най-възрастният действащ ловец в България.
Йото Пацов
