П о традиция оръдията в СССР и сега в Русия носят имена на храсти и цветя. Пример за това са самоходните артилерийски установки (САУ) – 122 mm гаубица 2С1 „Гвоздика“ (карамфил); 152 mm гаубица 2С3 „Акация“; 152 mm оръдие 2С5 „Гиацинт-С“ (зюмбюл); 152 mm гаубица 2С43 „Мальва“ (слезка); 203 mm оръдие 2С7 „Пион“ (божур); 240 mm минохвъргачка 2С4 „Тюльпан“ (лале); самоходният противотанков управляем комплекс 9К123 „Хризантема“.
Допълване
С началото на войната в Украйна артилерията доказа, че наистина е „бог на войната“. Среднодневната норма на изстреляните от руската артилерия снаряди от всички калибри е 7000-9000. Това естествено води до износване на оръдията, гаубиците и минохвъргачките. Въпреки големите запаси от артилерийска материална част, съхранявана в руските арсенали, износването и бойните загуби доведоха до нуждата от допълването й. Предпочитанията, заради голямата й разрушителна способност, бяха към големокалибрената артилерия. Неголемите количества, произведени във времената на СССР, след разпада му бяха съхранени в арсеналите. През 2024 г. бяха променени изискванията към оръдията, основното от които бе способността за бърза смяна на огневата позиция за избягване на контрабатарейната борба. Да, но в арсеналите се съхраняваха основно буксируеми оръдия и гаубици. Това постави пред руските конструктори трудно изпълнима задача – да разработят нова артилерийска материална част, която да има не по-лоши характеристики от сега използваните; да може да се произвежда бързо и в големи количества; да използва наличните запаси от артилерийски снаряди; да е на колесна база – поради по-високата й мобилност. Това априори елиминира буксируемите и насочи погледите към самоходните варианти.
Лего
За да бъде постигната висока скорост на разработване и да е възможно максимално бързото масово производство на новото оръдие, е използван ефектът „Лего“. 2С44 „Гиацинт-К“ (К от колесно) е 152 mm руско колесно самоходно оръдие, създадено на базата на 152/50 mm оръдие 2А36, използвано в буксируемата система „Гиацинт-Б“ (Б – буксируемо) и верижното самоходно оръдие 2С5 „Гиацинт-С“ (С – самоходно). 2С44 „Гиацинт-К“ е произведено на базата на налични компоненти – по данни на Института за изследване на войната към 2024 г. в Русия е имало на съхранение над 550 буксируеми оръдия 2А36 „Гиацинт-Б“. 2С44 „Гиацинт-К“ се отличава с простота, като в същото време има високи технически, бойни и експлоатационни характеристики.
Снаряди
Номенклатурата от снаряди на 2С44 „Гиацинт-К“ е с разделно пълнене, с уголемена гилза и по-тежък метателен заряд. Уголеменият заряд позволява изстрелването на стандартните осколочно-фугасни снаряди на 33,5 km; на коректируемия снаряд ЗОФ95 „Краснопол-М2“ на 37-40 km, а новият вариант „Краснопол-Д“ на 45-47 km. 2С44 „Гиацинт-К“ има и автоматична система за управление на огъня (АСУНО).
„Вощина“
Основата за САУ 2С43 „Мальва“ и 2С44 „Гиацинт-К“ е шасито БАЗ-6910-027 „Вощина“ (восъчна основа) на Брянския автозавод. Името идва от способността му за лесна модификация. То е с колесна формула 8x8, с кабина и голяма площадка за интегриране на надстройки. Дължината е 12,4 m, а теглото е 18 t, с макс. полезен товар от 20 t. Двигателят е дизелов ЯМЗ-849 с мощност 500 к. с. На магистрала максималната скорост е 80 km/h, а пробегът е 1000 km.
На базовото шаси са интегрирани ниши за транспортиране на боеприпаси, артилерийска установка и задни крикове – опори. Системата има т.нар. мангал – кутиообразна рамка с мрежа срещу дронове, покрита с камуфлажна мрежа. Това размива силуета и затруднява правилната идентификация на системата.
Секретно
В края на декември 2024 г. руското МО излъчи видеорепортаж за учение на артилеристи. В него бе демонстрирана различна техника от известни типове. Впечатление направи колесна САУ, подобна на 2С43 „Мальва“, но с оръдие 2А36 „Гиацинт“, без да бъде предоставена повече информация за нея. На 10 февруари 2025 г. ТВ каналът „Россия 1“ излъчи голям репортаж за 238-а гвардейска отделна артилерийска бригада от състава на 8-а гвардейска общовойскова армия, участваща в СВО в Донбас. В репортажа бяха показани различни артилерийски системи на въоръжение в бригадата, като една от тях предизвика особен интерес. В дикторския текст бе казано, че това е новата колесна САУ 2С44 „Гиацинт-К“. Оказа се, че това е същото оръдие от репортажа на МО от декември 2024 г. Индексът 2С44 дотогава не бе споменаван в открити източници, а самата САУ бе пълна изненада. Режимът на секретност явно не е попречил на проектирането, изпитанията и началото на серийното производство. Към момента на репортажа за 238-а артбригада „Гиацинт-К“ вече е в серийно производство и се доставя във войските.
„Гиацинт-К“ дебютира официално на парада на 9 май 2025 г. на Червения площад за 80-годишнината от победата във Великата отечествена война.
Родословие
На 12 февруари, 2 дни след репортажа по „Россия 1“, част от информацията за „Гиацинт-К“ бе разкрита от Бекхан Оздоев, директор „Въоръжение, боеприпаси и специални химикали“ в „Ростех“. В интервю за РИА „Новости“ той заяви, че новата колесна САУ е създадена на базата на добре познатата гаубица 2С43 „Мальва“. В най-кратки срокове инженерите на „Ростех“ са интегрирали оръдие на шасито й. Високопоставеният служител не спомена конкретни цифри за плановете на МО и на промишлеността за темпа на производство.
„Гиацинт-К“ е създадено чрез модификация на съществуващата САУ „Мальва“. Тази двойка САУ може да се счита за артилерийски дуплекс – двойка системи с унифициран дизайн и различни характеристики. 2С44 „Гиацинт-К“ е разработено от Централния научноизследователски институт „Буревестник“ (Нижни Новгород), част от „Ростех“. Институтът е създал редица САУ, включително и „Мальва“.
Б. Оздоев съобщи, че проектът 2С44 е на база опитно-конструкторските работи по 2С43 и опита от бойното й използване. Това позволява грубо да се определи времевата рамка за разработка на новата САУ. Първите съобщения за появата на „Мальва“ в зоната на СВО бяха в началото на 2024 г. От това следва, че работата по „Гиацинт-К“ е започнала по това време. До края на с.г. тя вече е била изпитана и е доставена в учебните части, което е рекорден срок, особено за Русия.
Димитър Ставрев, военен експерт
