З а бившия Източен блок политическото лято на 1968 г. е твърде горещо. В Чехословакия набира сила т. нар. Пражка пролет - народно движение за либерализация, което заплашва да срине статуквото на социалистическия строй във всички страни – сателити на СССР.
В България се провежда Световният младежки фестивал с над 20 хил. участници от 138 държави. Българските служби са мобилизирани, особено Държавна сигурност стриктно следи някои „недобросъвестни граждани“, готови да „предадат“ родината и социалистическите идеи, подвластни на западно влияние.
Безпощадно
Министърът на МВР Ангел Солаков и неговият заместник Григор Шопов издават заповед разузнаването да е безпощадно към враговете и предателите. Сега е моментът. Развихря се сериозна шпиономания. Една от жертвите на КДС (така се е наричала Държавна сигурност) е софийският лекар д-р Радан Сарафов. Почти две години преди това жилището му на ъгъла на ул. „Аксаков“ и „Бенковски“, където той има и кабинет, е наблюдавано, но с неуспех. Всъщност д-р Сарафов не е случаен човек. Той произхожда от видно семейство – известния македонски род, дал личности като архимандрит Харитон – деец на Българската екзархия, революционера Борис Сарафов, актьора Кръстьо Сарафов, чието име носи НАТФИЗ, учители и военни. Той е и потомствен лекар – баща му е завършил медицина във Виена, военен лекар от Балканските войни с чин майор. Друг негов сродник е д-р Стефан Сарафов, създал най-известната клиника в началото на ХХ век. Тя се е намирала на втория етаж над Писателското кафене срещу Военния клуб. Там са се лекували много известни софиянци, но за съжаление се свързва и с фаталните операции на дъщерята на Христо Ботев – Иванка, и на Мина Тодорова – поетичната муза на Яворов.
Приближен
Д-р Радан Сарафов е роден през 1908 г. Завършва медицина във Франция. Жени се за Рада Стоянова, с която имат дъщеря Христина, родена през 1941 г. През 60-те години д-р Сарафов вече е известен лекар интернист, завеждащ вътрешното отделение на Първа градска болница. Той е високоерудиран специалист, кардиолог, търсен от пациенти от висшия ешелон на властта. Обслужва и дипломатическия корпус, най-вече дипломати от посолствата на френско говорещи страни. Високият му професионализъм го прави търсен дори от самия Тодор Живков. През годините след „аферата д-р Сарафов“ има много предположения и теории защо именно той е обвинен и съден като шпионин, след като е бил близък до висшите партийни кръгове. Според обвинителните материали е бил вербуван още през 1939 г. за Сикрет Сървиз от английския военен аташе полковник Рос.
През 1948 г. е във връзка с френския аташе майор Марсел Сима. А през 1956 г. вече е агент на ЦРУ. Има и съмнение, че Сарафов е работел и за албанците, тъй като е бил състудент в Париж с генерал Енвер Ходжа, министър-председател на Албания.
Радан Сарафов е бил състудент с Енвер Ходжа.
Със сигурност обаче докторът е бил човек на българските тайни служби. Според разузнавача Бончо Асенов и покойния генерал-лейтенат Антон Мусаков, шеф на VI управление в Държавна сигурност, имало практика в ДС и външното разузнаване да се ползват за поръчки именно хора под прикритие като д-р Сарафов, който е събирал данни от своите високопоставени пациенти. Той се е ползвал с редица привилегии, като например е уредил дъщеря си Христина да завърши престижно образование в Швейцария и дори да стажува в ООН в Женева. Но има предположение, че е наранил егото на самия Тодор Живков и е получил възмездие и наказание.
Слухове
В средата на 60-те години съпругата на Живков – д-р Мара Малеева, се разболява от рак на стомаха и той започва да заглежда други жени – главно артистки и певици. Твърди се, че ги приемал в специални стаи за отдих до кабинета си. Мълвата гласи, че Живков се заразил от срамна болест, а д-р Сарафов му изписал под обет за тайна от Франция прочутото тогава лекарство „Фазижин“. И го насочил да лекува простата, като се знае, че след няколко години Първия стигнал до операция за премахването й. Но докторът не удържал интимната тайна и си платил за това.
Няколко години преди него отмъщението на Живков застигнало и друга известна личност – Иван-Асен Георгиев, юрист и член на БКП, представител на България в ООН в Ню Йорк, председател на Международния институт по космическо право.
Иван-Асен Георгиев е осъден на смърт за шпионаж.
Осъден на смърт за шпионаж и разстрелян на 4 януари 1964 г. в София. Иван-Асен бил съратник с Живков отпреди 9 септември, създал е БОНСС и твърдял, че ще стане генерален секретар на ООН. Но се смята, че той е говорел, че Живков е бил агент на Гешев, че е предавал партийните другари и затова е останал невредим. Също, че Хрушчов нямал качества за лидер. Така си извоювал съдебен процес и отмъщение на българския и руския лидер. Вероятно подсъдимите са имали неблагоразумието да наранят егото на Първия, за да стигнат до процеси. За други провинения обаче е имало само мъмрене. Например това, че д-р Сарафов урежда клиника в САЩ, за да роди там извънбрачното си дете известна по това време българска художничка. Тя е била любовница на командира на Поповския партизански отряд и министър на МВР генерал Ангел Цанев, за което е премълчано. Случката е от 1965 г.
Уличаване
През 1967 г. ДС започва операция по уличаване на д-р Сарафов. Монтират тайно микровидеокамера в кабинета и дома му, заснемаща всичко. Дори използват микроточка – приспособление като люспа, което под микроскоп разчита инфограми. Но не успяват да докажат на чие разузнаване е агент. На 17 юли 1968 г. д-р Сарафов е арестуван и обвинен по член 104 от Наказателния кодекс за шпионаж в полза на чужда държава. Но докторът се оказва костелив орех. Той изтъква, че е работил по задачи на Първо главно, също и на Второ главно – контраразузнаване. Следователите нямат напредък. И тогава се пристъпва към шантажиране. Знае се, че той има голяма слабост към дъщеря си. Освен това го принуждават да признае, че е имал любовна връзка със световноизвестната цигуларка Дина Шнайдерман, съпруга на цигуларя Емил Камиларов. Че я е ползвал за своите шпионски цели.
Ексразузнавачът Петър Христозов свидетелства, че двамата с доктора правели любов в кабинета му на долния етаж под апартамента, където била жена му Рада. Но заради световната слава на музикантите и понеже Дина е съветска гражданка, не могат да им повдигнат обвинения. Затова следователят обвинява съпругата му, че го е свързала с Петър Радоев – неин роднина, с когото са учили в Роберт колеж. Той е агентът на ЦРУ Питър Радлей. Но когато му подхвърлят, че е замесил и дъщеря си, той избухва. Губи самообладание и крещи, че момичето няма нищо общо. Решено е обаче да бъде доведена Христина в София.
По това време тя работи във Виена и е трудно да бъде отвлечена. Чрез външно министерство тя е подведена да бъде командирована в Дамаск, Сирия, уж като преводачка на правителствена делегация. За Дамаск са изпратени следовател Миладинов и още един разузнавач, които я посрещат на летището и я водят в българското посолство. Но още на летището Христина разбира, че нещо не е наред. Тя се прави на вежлива и отзивчива, но моли да отиде до тоалетната. Вътре тя вижда прозорче откъм страната на задния двор. Измъква се трудно, но минава спокойно покрай главния вход. После се затичва без посока. Тя е без чанта и документи, не познава града. Но за щастие на 200 метра съзира знамето на италианското посолство. Там обявява, че е служител на ООН, отвлечена от българските тайни служби. Чак два месеца по-късно, дегизирана и с чужд паспорт успява да напусне Сирия с колата на италианския посланик.
Натиск
В софийското следствие показват на д-р Сарафов чантата и куфарите на дъщеря му и го принуждават да признае, ако иска да спаси дъщеря си Христина. И той признава всичко, което искат от него. В „доброволните“ показания докторът признава сътрудничество с няколко шпионски централи. След 6 месеца – на 9 декември 1968 г., присъдата е потвърдена от Върховния съд – разстрел. На 18 февруари 1969 г. д-р Радан Сарафов е убит в Централния затвор. Семейството му така и не получава смъртен акт и не знае къде е гробът му. Жена му Рада изпада в депресия от мъка, че е загубила съпруг и не може да види дъщеря си. До края на живота си остава сама и моли да отиде при детето си, но не получава разрешение. Христина Сарафова умира в Ню Йорк през 1996 г., където дълги години ръководи департамента по преводи на ООН. Така и никога вече не се завръща в България и не вижда повече майка си и семейството си.
Жени Викторова
