П рез юли 2009 г. в интернет се разпространява отчаян апел: „Помогнете!". Пол Стенли, жител на град Пърт, Австралия, разпространява направени в жилището му видеозаписи и умолява специалистите да му подскажат как да се избави от досадните извънземни, които са го налазили вече много години и не му дават мира. Какво е това - номера и фотографски ефекти на шегаджия? Опит за привличане на вниманието? Или, защо пък не, психично отклонение?
Колекция
В колекцията на Пол има по малко от всичко - привидения, извънземни, летящи сфери... Те позират пред него и стоят мирно, докато ги снима, а през останалото време лудеят. И това не е от вчера.
„Те са край мен от 1996 г. - връща назад лентата страдалецът. - Гостуваха ми двама приятели, единият от които обожаваше да се движи с електроника. Аз тогава бях на 23 години. И изведнъж започнах да чувам глас - сякаш някой разговаряше с мен, при положение че знаех със сигурност, че съм сам в стаята. Опитах се да не обръщам внимание на това, но гласът просто започна да кънти в ушите ми. Тогава си помислих, че приятелите ми си правят лоша шега с мен и са скрили някъде касетофон, който да ме докара до лудост. Претърсих цялата стая, но не намерих нищичко. Въпреки това бях повече от убеден, че всеки път, когато съквартирантите ми излязат от къщи, стоят притаени някъде на пътеката и манипулират звука с някакви жички. Постепенно станах пълен параноик - струваше ми се, че те говорят за мен и се смеят. Това ме подлудяваше и реших да си намеря друго жилище. Но преди това им казах всичко, което мислех за тях, и споделих подозренията си за жиците в моята стая. Само че и на новото място, където те вече нямаха достъп, нещата пак се повториха. Сега вече бях сигурен, че тази постоянна психическа атака ме е превърнала в екстрасенс. Не можех да отида на купон с компания. Изглеждаше ми страшно - аз винаги знаех какво се канят да кажат хората около мен или какво ще направят. Отново се преместих, после пак, и пак. И така девет пъти, докато не намерих своето жилище. Вече приемах философски нещата и не разсъждавах за причината да чувам гласовете, а за това какъв е техният произход - пришълци, нетленни същества, призраци...”
Грей и Репитър
През 2007 г. Пол видял в магазина инфрачервена видеокамера на много изгодна цена и я купил. Вкарал щепсела в розетката и... кошмарът започнал отново. „Това, което видях, ме разтърси. Не зная какво точно представляват съществата, които виждам и чувам - духове или пришълци, защото те през цялото време се видоизменят и са толкова много! От време на време се споменават две имена - Рей и Питър. Но аз мисля, че Рей е съкратена форма на Грей (сив - б.а.), а Питър идва от Репитър (рептилия). Очевидно всички останали се подчиняват на тези двамата. Но за да ви дам да прослушате това, което чувам аз и което те ми говорят, ми е необходим детектор за звукови вълни, с какъвто не разполагам. Аз направих и снимки на тези същества и непременно ще ги разпространя веднага щом се снабдя с необходимия кабел”.
По думите на човека, който вижда невидимото и чува гласове в тишината, светът около и извън нас не е просто населен, а гъсто пренаселен! Понякога създанията, които правят на Пол компания, му пречат да се съсредоточи. Той се е научил да ги разгонва с пръчка или да тръска парцал по посока на тях, за да се разпръснат. Друг път нарочно произнася името на Господ Бог с идеята, че ще изгони антихриста, ако му е дошъл на гости.
Изглежда, че Пол вече е привикнал да разговаря с всевъзможни създания, населяващи неговия дом. Улавя ги само инфрачервената камера, но това е подробност, защото Пол може да ги вижда, слуша и чувства без всякаква апаратура (екстрасенските му способности непрекъснато се увеличават).
На живо
„Понякога това, което усещам, прилича на разлудял се полтъргайст, понякога - на рояк от балони”, споделя той реакцията си от извънземното присъствие. На снимките това, което се вижда с обикновено око, са размазани кръгове, отблясъци и при голяма фантазия - силуети. Пол твърди, че при внимателно наблюдение тези очертания се избистрят и постепенно може да се различи ясен силует, профил, лице, нос, устни, брадичка. След това обаче съществото отново се превръща в нещо аморфно, прегрупира се и - отново оформя лице. Какво е това? Някаква особена плазма или биологическо същество? Ако изображението се анализира, твърди австралиецът, тоест се увеличи контрастът, превърне се в негатив и т.н., то постепенно стигаш до извода, че наблюдаваното същество все пак е нещо живо, одушевено.
Един от преглеждащите записите на Пол експерти стига до заключението, че с него е влязло в контакт „лицето от Марс". По-късно учените опровергават тази теория, като заявяват, че в случая става дума само за скала с необикновена форма. Но има и такива, които и до ден днешен не се съмняват, че на Марс има и сфинкс, и пирамиди, наподобяващи земните, така че тази връзка не е изключена.
Капан
Диана Ауард пише, че ако у Пол има скрити мощни, но неконтролируеми екстрасензорни способности, то неговото подсъзнание напълно може да привлича към себе си всякакви паранормалщини. С други думи не жилището на Пол, а той самият служи като примамка за невидимите същества. Нещо, което той не отчита, се е случило в живота му преди 13 или 14 години, когато е започнало всичко. А негативни мисли и емоции от типа на ревността, гнева или стреса духовно изтощават човека, откривайки в него портал към едно царство, за което почти нищо не знаем. Ситуацията едва ли ще се промени - до онези времена, когато в човека не се случат радикални душевни и духовни промени. Пол споделя още един странен епизод от живота си: “Веднъж си стоях пред компютъра и разглеждах какво ново има в мрежата. Бях сам вкъщи, синът ми беше при майка си. И изведнъж се натъкнах на изображение на сова, която пред очите ми се трансформира в пришълец. Аз не обърнах особено внимание на това и почти го бях забравил, когато на следващия ден синът ми попита: “Тате, да знаеш какво видях вчера…” И ми разказа за совата, която става на извънземно. Побиха ме тръпки: това не може да бъде! Аз не бях разговарял с никого на тази тема.”
След тази сцена Пол Стенли не знаел какво да си мисли. Бил сигурен обаче, че е предал на сина си необичайните си способности. Точно затова от години разпространява зов за помощ. Не за себе си, а за своя наследник, защото е наясно, че тази дарба е тежко бреме, което двамата ще носят цял живот.
Кристи Красимирова
