Е два ли има българин, който да не е чел повестта на Иван Вазов „Немили-недраги” и да не си спомня фигурата на един от героите - Македонски. Той с риск за живота си преминава по замръзналия Дунав като пратеник на хъшовете при Васил Левски. А неговото житейско мото е „Македонски бяга от глада, но не бяга от смъртта“.
Както и останалите Вазови герои, Христо Македонски също има прототип от реалния живот и неговото име е Спиро Иванов Джеров, известен със същото прозвище - Македонски.
Той е роден около 1835 г. в град Битоля и е част от известния род Джерови. Дядо му Спиридон Джеров е водач на антиосманското въстание от 1822 г. Заловен и обесен от османската власт. Брат му Климент Джеров е генерал от българската войска и участва във войните за национално обединение. Братовчед му Лука Джеров също е български революционер и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Завера
Самият Спиро Джеров учи в гръцко училище, а след това в продължение на няколко години пътува из различните провинции на Османската империя: Цариград, Египет, Кайро, Александрия, Смирна. През 1862 г. той участва в гръцката завера в Битолско, ръководена от Леонидас Вулгарос. След предателството на гръцкия владика Венедикт Пелагонийски заверата е разкрита. Водачът Вулгарос и помощникът му Джеров са сред заловените и осъдени. Спиро Джеров лежи в затвора няколко месеца до края на 1866 г., когато е освободен с уговорката никога повече да не се занимава с размирици и с бунтовническа дейност против султана и империята. Това, разбира се, не се случва. Веднага след излизането си от затвора заедно с известния майстор строител Стоян Везенков се опитват да организират антиосманско движение. В заловения от турците списък са посочени 90 населени места в Крушевско, Битолско, Леринско, Охридско, Ресенско. Чети под личното ръководство на Джеров организират нощни нападения над турски села в посочените региони. И тук обаче заверата е предадена и Джеров, за да не бъде заловен, е принуден отново да напусне Македония.
В периода 1866-1869 г. Спиро Джеров участва в Критското въстание - най-кървавото и най-продължителното въстание на критските гърци срещу Османската империя. Освен Джеров в Критското въстание вземат участие и десетки други българи. За съжаление разногласията между европейските Велики сили в този момент не им позволява да се съюзят и да помогнат на въстаниците. Това позволява на османците да изтласкат по-голямата част от бунтовниците в планините. А след това със султански ферман на Крит е предоставен статут на автономия. След Критското въстание, подобно на повечето други българи, участници в него, Спиро Джеров напуска острова и се установява в Белград. Там през 1867 г. се включва в организираната от Раковски Втора българска легия. След разпускането й се включва в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, където е избран за член на нейния военен съвет.
Единствената достигнала до нас снимка на Спиро Джеров.
Караджата
Ето какво описание ни дава за Джеров друг от известните възрожденски революционери - Никола Обретенов:
„Джеров беше един мълчалив, но безгранично безстрашен младеж, безумно предан на Караджата. Известен беше сред хъшовете като Македонски. Безстрашно честен като човек, той беше готов в името на делото и по заповед на Караджата да извърши дори и престъпление. Готовността му да се саможертва, за да помогне на изпадналия в беда другар, му създаваше и носеше една всеобща обич сред останалите въстаници.”
Заедно с останалите четници и с войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа през нощта на 6 срещу 7 юли Спиро Джеров преминава река Дунав и навлиза в българските земи. Според спомените на един от малцината оживели четници именно Джеров е този, който пръв стъпва на българска земя.
Ятаган
С това стъпване е свързана една интересна случка, която ни представя бунтовникът революционер и като фаталист. При скачането във водата ятаганът на Спиро пада във водата и потъва. Той се обръща към стоящия все още в лодката войвода и се провиква: „Караджа, да знаеш, това не е на добре.” „Я, млъкни, бе”, крясва насреща му Караджата. „Не е на добре, ще видиш”, продължава да клати глава Македонски. „Нямаше нужда да бъде човек фаталист като Спиро, за да може да предскаже, че ние сме предприели едно дело, което можеше да поиска нашия живот. Не бяхме тръгнали на сватба, а на гробища”, продължава оцелелият четник.
Като член на военния съвет на четата Джеров участва в заседанието, на което е взето решение да не се вдига българското население на всеобщо въстание, а по най-бързия възможен начин четата да успее да достигне до билото на Стара планина, за да се спаси от преследващите я потери.
Спиро Джеров взема участие във всичките сражения, водени от четата - при Караисен, Горна Липница, Вишовград. В битката в Карапановата кория Спиро се проявява като изкусен стрелец, като успява да повали с един точен изстрел предводителя на потерята Яхя ага. В същото време той показва още, че когато трябва, може да бъде и лишен от каквито и да е чувства. В сражението в корията тежко ранен от вражески куршум е и четникът Паньо Хаджипенев. Раненият толкова силно вика от болка, че Караджата не издържа и се обръща към Джеров с думите: „Спиро, отрежи му главата, за да не се мъчи и да не смущава другите момчета.” Без да пророни и думи, Спиро изпълнява заповедта на войводата и отрязва главата на своя ранен другар, за да го спаси от бъдеща гавра.
На 10 юли в битката при Канлъдере знаменосецът Георги Чернев е убит, а раненият войвода Стефан Караджа е заловен от потераджиите. За байрактар е определен Христо Македонски. След това сражение, продължило цял ден, намалялата наполовина чета, предвождана от Хаджи Димитър, се измъква от обръча на преследвачите и продължава пътя си към върха на Стара планина.
На 13 юли четата достига село Дебел дял, където оставя ранените и продължава нагоре.
На 18 юли останалите 30-ина четници, сред които са и войводата Хаджи Димитър и Спиро Джеров, стигат връх Бузлуджа, където са обградени от над 700 души редовна османска войска и нередовни башибозушки части. Неравното сражение продължава повече от 3 часа, а гибелта на четниците е предопределена. Въпреки това те решават да продадат скъпо живота си и се бият до последния куршум. Сред загиналите в сражението е и Спиро Джеров.
Каравелов
Подвигът на четата на връх Бузлуджа е възпят от Любен Каравелов: „Я не плачи, я не тъжи, горо льо зелена. Не грижи се да посрещнеш сланата есенна. Хайде, кажи: Бог да прости, Спиро, Караджата. Хайде кажи: на Хаджият, блазе на душата.” А оцелелият четник Христо Македонски казва: „Божил (Димитров) и Спиро бяха такива юнаци, които никак не си поплюваха на ръцете.”
Описание за борческия живот на Спиро Джеров прави в своята книга „Пътувания по Стара планина” войводата Панайот Хитов. А народният поет и писател Иван Вазов ни представя образа на Спиро освен в повестта „Немили-недраги”, още и в трагедията си „Стефан Караджа”, където Спиро е една от централните личности и герои.
Иван Първанов
