Д упки в камъните или малки разстояния между тях от незапомнени времена по нашите земи се смятат за божествени провидения и се смята, че определят дали човек има грехове или не.
Ако се провреш през тях, имаш поне един смъртен грях по-малко, но ако не можеш да минеш, значи имаш проблеми. Тези пробити камъни, както често ги наричат, са смятани за божествени феномени, за средство, с което се определят и опрощават греховете, а в повечето случаи са и с лековити сили.
Свиване
Често поверията гласят, че който грешник мине през тях, колкото и да е слаб, а дупката – голяма, то, ако има непростими грехове, камъкът се свива. И обратното, дори и да е някой с по-голямо телосложение, ако греховете му подлежат на бързо изкупление и е добър човек, то камъкът ще се разшири, за да премине през него.
На голяма част от тези камъни се приписват и лековити свойства – промушва се болният или пък негова дреха, която се опира до болното място, казват се молитви и се чака лошотията да премине.
Два от най-известните подобни каменни феномена се наричат Халката – единият е край Провадия, а другият е в Стара планина над Сливен.
За Сливенския феномен поверието гласи, че който мине през Халката, ще се подмлади и ще се излекува от болестите. Намира се в природния парк Сините камъни. Представлява скален отвор с форма на почти равнобедрен триъгълник с наклонена основа и насочен към небето връх. Основата на триъгълника е около 10 м, страните са около по 8 м, а височината е почти 7 м, твърдят местни, които са ходили с метър и мерили. Отворът има неравни очертания, има височина около 3 м и широчина около 1 м. Сякаш поставен върху остър скален ръб, едва се крепи върху стръмна пукнатина, за която се смята, че е с произход след земетресение, но има и теория как всъщност още траките или по-древни от тях народи са дълбали там.
Пробитият камък или Халката, или Куклата, както някои от местните го наричат по различен начин, се намира в землището на село Равна, между селата Венчан и Невша в община Провадия, Варненско. Тук са открити следи още от праисторическата епоха. Предполага се, че и тук човешка ръка е издълбала (или дооформила) голямата дупка в трапецовидната скала, за да могат лъчите да влизат през нея под определен ъгъл в дните на пролетното и есенното равноденствие или през зимното и лятното слънцестоене. Има предположения, че древните са поставяли някакви предмети или дори жертвени животни, които е трябвало да бъдат огрени от първите лъчи на изгрев слънце при равноденствие или слънцестоене.
Траките са използвали това място за светилище, има предположения, че когато прабългарите навлизат през средните векове в нашите земи, те също са смятали мястото за свято и са отправяли молитви към Тангра от Пробит камък. Тъй като и тракийският, и прабългарският календари са слънчеви, а не лунни, се смята, че местността и за двата народа е играла много съществена роля.
Хълм
Провадийският Пробит камък е разположен на хълм, който се извисява отвесно, а стигането до него в последните метри е доста трудно. При нормален режим изкачването отнема около час, а от скалата се разкрива красива гледка. Самата скала с пробития камък е наречена поетично навремето от проф. Анчо Калоянов Престолът на Тангра. С това название още веднъж се потвърждава ранното прабългарско присъствие тук и се придава необходимата историческа значимост. А с площта си от 80 хектара, уникалното скално светилище Пробит камък е част от списъка на защитените територии в България, напомня ни сайтът guide359.com.
А dobrini.bg пък привежда доводи, че за Халката има мнения как преди потопа и превръщането на Черно море от езеро в басейн със солена вода тук е бил древен пристан. В тракийско време и след това мястото определено е използвано като култов обект за поклонение към Слънцето. Смята се, че е било и древна обсерватория.
„Дори сравняват стръмното изкачване с това на Вихрен. Добре е да знаете, че ако е валяло обилно или пък отдавна не е валяло, не е добра идея да идвате тук. Защото тогава ще е еднакво хлъзгаво, затова не ви препоръчваме да се изкачвате по стръмната част. Склонът не е висок, но не е лек за изкачване. Какво представлява този камък, е трудно да се каже еднозначно. Митове и догадки винаги са обгръщали природния феномен. Поглед от скалата компенсира усилията да се стигне до него”, пишат изследователите.
По слънчевия лъч, който прониква през отвора в скалата, хората са определяли съвсем точно зимното и лятното слънцестоене, пролетното и есенното равноденствие.
На скалистата тераса до Пробития камък има издълбани вдлъбнатини, където траките са провеждали своите ритуали, свързани с почитта им към Слънцето, обясняват от patekite.info.
Наблизо е разкрит древен тракийски некропол от VII-VI в. пр.Хр. Има и крепост, обитавана от тракийския период чак до Средновековието. Изобилстват скални ниши, интересен ландшафт и прекрасни панорамни гледки. Местни и хора отдалеч идват до Пробит камък да се помолят за здраве.
Пречистване
Близо до днешното село Петрово край Сандански в подножието на планината Славянка се намира един от най-интересните пробити камъни. Наричат го Провален камък. Той е малка скала с естествено издълбана дупка в средата. Местните вярват, че който мине през тази дупка, се пречиства и Бог опрощава греховете му, но не на всички и за тези, на които не иска да прости сега, просто стеснява отвора и те не могат да минат. Вярва се също, че минаването през дупката, съпроводено от конкретна молитва, може да излекува всяка болест.
На 5 километра източно от селото се намира пещерата Рупата. Тя е с две галерии, като едната е тясна и почти отвесна, с дълбочина от 45 метра. Има спорове по какъв начин се е появила пещерата. Едни предполагат, че става въпрос за естествени процеси, други твърдят, че може би е прокопана за добив на руда. Една от теориите пък побратимява другите две и казва, че малката галерия е от естествен произход, а 45-метровата е дело на рудокопачи.
В село Петрово е построен параклисът „Св. Илия” и на Илинден, по стар и по нов стил, местните хора и гостите се събират всяка година. Празникът на селото пък е на Петровден в емблематичната за тукашните местност Извора.
Мълчание
Самият Провален камък е малка скала с дупка в средата. Вярва се, че който мине през отвора на камъка, може да се пречисти и излекува. Хората от санданските села Петрово, Враня и Катунци наричат местността свещена и идват да преспиват до Проваления камък за здраве. Твърдят, че това място си има светица – света Параскева, която го пази и я сънуват с медальон, на който е изобразена риба. Рибата е символ на Христос и се смята, че светицата директно привежда неговата воля. На самия Провален камък се мълчи, молитвите за здраве се произнасят само наум и не се споменава името на светицата. Преди да се помоли човек обаче, се смята, че задължително трябва да се запали кандило, което символизира живота и единението с Бог. Хората, които не могат да преминат, провират своя дреха през отвора на камъка и след това я обличат. Други пък оставят дрехи за здраве.
Трябва да се отиде преди изгрев слънце и да се направи ритуалът с оставянето на дрехи, медальони и молитви. А по време на самия изгрев се прави провирането. Местните твърдят, че това помага при безплодие, при хора с двигателни проблеми. И се припомня още веднъж, че мълчанието е много важно, за да не избяга божията благословия.
Георги П. Димитров
