- Миа, как се роди новата ви песен „Може би това не е любовта“?
- Като естествено продължение на баладата „Трябваше“. А и след поредното разочарование в любовен план. Бях се объркала за един мъж. Не съм сигурна кой кого залъга. Не харесвам хора, които те карат да ги харесаш и да се влюбиш в тях, а после се изпаряват и се опитват да те оставят с чувство за вина. Това за мен за нарцисисти, които просто си галят егото. Аз избрах да съм вярна на себе си! Останах сама за добро! “Може би това не е любовта” е моето сбогом. Беше още преди година. Парчето чакаше своя ред.
- Щастие от миналото или горчив опит – къде е вдъхновението?
- Второто за съжаление! Омръзна ми от уроци, защото мисля, че съм добър човек и заслужавам споделена любов. Всъщност мъжете, за които съм писала песните си, в повечето случаи не са били добри хора. Не са се държали достойно и мило и не знам как точно са били вдъхновение... Не заслужават песни. Абсолютна ирония на съдбата!
- Споделяте творчеството с музикалното дуо Алекс и Деси. Каква е тайната на приятелство в среда на конкуренция?
- С Алекс и Деси сме първо приятели и след това страхотен екип. Много талантливи хора са! В една среда сме и би трябвало да сме конкуренция, но просто ние се надъхваме едни други и се стимулираме да пишем още хубави песни. Ходим заедно на участия. Много ни е забавно. Добре е да си сред талантливи и можещи музиканти, защото и ти ставаш по-добър. Важно е да имате и добри души. Завистта не е хубаво нещо. Може да отрови и тебе, и хората, на които завиждаш. Има една приказка, която съм чувала от една рейки мастърка: „Завистта и вдъхновението лежат на една равнина, разликата е само гледната точка.“
- Ще свалите завесата на личния си живот в нов албум. Кои емоции подтикнаха решението?
- Толкова насъбрани чувства и емоции трябваше да се излеят в песни. Като има повече от три, значи ще има и 5-7 за албум! Не се притеснявам да се разкривам. Това ме доближава повече до публиката. Много хора се припознават. Пишат ми, казват ми, че дадена моя песен го е докоснала или че и те са изпитали същото. Това е най-големият комплимент за един певец.
- Дефиницията ви за любов и връзка е...
- Привличане, взаимност и разговори са трите думи, които ми изникват. Двама души, ако се искат наистина, нищо не ги спира, ни его, ни разстояние.
- Вашето бягство от реалността е йогата. Кога и как се запалихте?
- От малки дядо ни Иван ни показваше йога упражнения и пози. Тогава не сме осъзнавали какво е. Сестра ми Жаки ме подтикна. Даже бих казала, че ме повлече, защото аз се съпротивлявах. В началото бях гневна, нервна, оглеждах другите, сравнявах се. Впоследствие станах по-спокойна, балансирана, вглъбена, гъвкава и спрях да гледам останалите. Аз съм абсолютен пожар в емоциите си и йогата ме омекоти. На моменти пак избива темпераментът ми, но бих казала, че се уча да бъда като водата.
- Вашата сестра е актрисата Жаклин Дочева. Приликата ви е огромна... Какво е усещането да имаш спътник в живота от самото му начало?
- Жаки е по-малката ми сестра! Знам, че си приличаме много и ни бъркат и на живо, и по телефона, дори мама. Има близначки, които не си приличат толкова, колкото ние двете. Тя е голям критик, понякога се караме, обаче сме голяма сила. Тя е мое вдъхновение като жена, артист, човек. Много се подкрепяме в кариерата. Тя знае какво изпитвам аз, аз знам какво изпитва тя. Гордея се с нейните успехи и се вълнувам повече, отколкото за моите. Имаме си наш свят и това си е най-ценното! Имаме си наш специален език.
- Какво ви свързва и какво ви разделя?
- Всичко ни свързва! Между нас няма ревност или конкуренция. Вкъщи така са ни научили. И двете сме много открито емоционални и пламенни. Имаме общи каузи. Природозащитнички сме и винаги помагаме на хора, животни, дори на растения, колкото и да странно да звучи. Беше ни издразнило как някакви хора в Гърция бяха облепили дървета с много тиксо заради реклами. Хванахме се и разлепихме тиксото. Изхвърлихме всичкия боклук. Спасяваме всякакви животни и птичета. С хората е малко по-трудно.
- Лъгали ли сте за самоличността си? Кои са най-смешните ви споделени истории?
- Не сме лъгали, но понякога по телефона съм казвала, че съм Жаки, за да спестя време от обяснения. Така или иначе ни объркват постоянно и ми казват: „Жаки, здравей!”. За да не им става неудобно на хората, просто казвам, че съм тя! Веднъж в колежа след нейна постановка ме поздравиха няколко учители, защото бях седнала на стол пред залата. Реших да не им обяснявам и просто приех комплиментите! Най-смешното е, че след нейни сериозни роли на афтърпартита са ме поздравявали, защото си помислили, че Жаки се е преоблякла. Изслушвам ги и просто казвам: „Аз не съм Жаки, аз съм сестра й Мария”. Винаги е много смешно. Веднъж един наш роднина ми подари подарък и цвете на мен за рождения й ден. Започна да ми пожелава хубави неща, прегръщайки ме и аз му казах, че не съм Жаки! Той ме дръпна, опули се и започнахме да се смеем. После го разказвахме!
- Неотдавна тя каза „да“ на любимия си. Разкажете ни за еуфорията в големия ден.
- Беше най-важното събитие за отминалата година за цялото ни семейство! Сватбата беше в изключително тесен семеен кръг. Това беше тяхната идея и на всички много ни допадна. Няма да разказвам, защото беше лично и сантиментално, не мога да го пресъздам с думи. Имах честта да изпея „Бела съм бела, юначе“ с гайдар на влизането й към олтара. Месеци наред се подготвях психически да не плача, за да не проваля изпълнението, и се справих. Само това издавам.
- За финал - лятото наближава. Какви са плановете ви за топлите месеци?
- Участия и пак участия. Надявам се да остане време и за Гърция - на море или пък някъде по-надалеч.
Алина Динева
