Р азговаряме с писателя медиум Цветана Качерилска по повод днешната Голяма задушница – първата за 2025 г.
Тя е автор на над 20 книги с поезия, разкази, есета и телепатични откровения свише: „Задочни репортажи от съзвездието Северен кръст“ , „Орфей Тракиецът“, „Религията на любовта“ (в две части), „Небесни послания“, „Чудотворни лечебни извори“, „Билкови амулети. Диворастящите – храна и лекарство” и др.
- Г-жо Качерилска, на 22 февруари се отбелязва първата за годината задушница. Много хора посещават гробищата, раздават храна, казвайки „Бог да прости“ и името на починалия. Чуват ли покойниците обаче нашите молитви?
- Покойниците не само чуват, те виждат и знаят всичко за близките си, дори това, което се е случило, след като са се споминали. Има отворени страници – досиета, до които те имат достъп, а ние - не. Душата в отвъдното осъзнава това, което в земния живот може да е било замъглено като усещане.
Всичко, което се прави от близките след смъртта, е по-скоро за тяхна утеха. А що касае ходенето на гробищата, то не е много безопасно. Енергиите там са тежки, може да прилепнат всякакви същности, да има съприкосновение с лоша ритуална енергия, предназначена за друг.
- Някои изследователи на невидимото казват, че гробът е квантов портал, през който дори храна някак си може да премине през провиралката между този и оня свят. Това така ли е и всъщност, може ли душата да се храни?
- Душите на чревоугодниците със сигурност са прилепнали към храната, на алкохолиците – към алкохола, на сладострастниците – към похотта. Душата има спомени за земното си съществуване. В духовната й капсула се съхранява важното за нея през всичките нейни прераждания. Но в отвъдното тя работи по други програми и няма нужда от храна. Затова е достатъчно да си спомняме и да мислим с добро за починалите, да престанем да ги обвиняваме, да им простим грешките приживе. Те ще узнаят това и ако имат останало някакво терзание, ще се успокоят.
- Как ще коментирате този феномен – много хора споделят, че дори да са забравили коя точно събота е задушница, то някой умрял близък им се явява в съня и така сякаш ги подсеща?
- Починалите знаят, че ги почитат на задушница. Явяването насън е свързано с подсещане, със загриженост, ако близките им преминават през изпитания – житейски или здравословни. Яви ли се насън починал, то той непременно иска да предупреди нещо, което живите не успяват да разчетат. Желателно е още, когато се сънува починал, да се подаде за „Бог да прости“ за успокоение на душата му.
- А защо можем да виждаме покойниците само насън?
- Душите ни напускат телата, отделят се по време насън и странстват в други измерения. Затова само тогава може да видим близките от отвъдното. За живите има енергийна бариера и те не могат да навлизат в света на мъртвите.
- Какво е вашето усещане, а и информация, къде се намира отвъдното, на нашата планета или извън нея?
- Не може да се каже, че е на Земята, както и че е извън далече от нея. Това е измерение, паралелно на нашето. Затова аз го наричам другата реалност.
- Пътят на душата също е все още загадка. Митарствата поне в православието описват т. нар. частен съд над душите. Католиците говорят за Чистилище. Какво се случва всъщност след смъртта и отделянето на душата от тялото?
- Ще вметна само, че душата ни е обект на изучаване от по-висшите светове. Самата смърт е преход. Умът се страхува от смъртта, а душата – не. Умът заглушава гласа на душата.
Душата не се движи хаотично, а се насочва. Тя се изтегля бързо в другата реалност, съпроводена от енергиен водач. Ако се използват земните понятия, всичката опитност на душата е събрана в един чип. Някои души го определят като „досие“, други – „книга на живота“. След смъртта душата бива „засмукана“ енергийно и бързо попада в „цилиндър“. Смъртта е врата, разделителната линия между света на живите и мъртвите. Споменът за тялото се съхранява в другата реалност, там душите се „събуждат“ без тяло. В отвъдното има усещане за безкрайност, на Земята – за ограничение. Душите са като зацапани светлини, пристигайки в отвъдното. Ето защо се налага всички да преминат през една зона, която някои наричат Чистилище. Тя е предверието, входа към Отвъдното.
- А Адът де е?
- Както вече споменах, съществува Чистилище, което не е мит, а е реалност. „Дъното“ на Чистилището би могло да се определи като Ад според разказите на душите, с които осъществих контакт. Чистилището съществува и всички преминават през него. Всяка душа се чисти от заблуди, грешки, осъзнава живота си на Земята и го вижда през друго, да го наречем Божествено око. В Чистилището е сумрачно, има необичайно тихо жужене и мъждукащи светлинки – това са душите.
Най-важното за душата е да има светлина и да се стреми към чистота. В другата реалност става „филтриране“. Добре е хората да приемат съдбата си. Ако на Земята човек се е съпротивлявал срещу нея, това е не само губене на време, но и трупане на негативизъм, на душевна кал, която после трябва да се осъзнае и изчисти.
Душите описват Чистилището още като тягостно, мрачно, потискащо. От разказите им стигам до заключението, че преминаването през така наречения тунел или цилиндър е точно мястото, което те определят като Чистилище, понеже в земния триизмерен свят ние винаги търсим пространствено измерение.
- Преди време се появи една снимка от телескоп, в която някои съзряха Рая в дълбокия Космос „Градът на Бога“. Къде според вас се намира райското пространство?
- На Земята и в Космоса измеренията са проникнати едно в друго, без да си пречат. Редом с нас могат да пребивават същества от друго измерение. Това, че ние не ги виждаме, не означава, че не съществуват. Възможно е представителите на едното измерение, ако са по-напреднали, да наблюдават или изучават тези от другото измерение.
Божественото е невидимо, непознаваемо, чисто духовно. Бог не се нуждае от територия, от божествен град. Той присъства навсякъде. Проникването от единия в другия свят е мисловно, енергийно, но не и физически. Ако говорим за Рай, то това е безкрайността и няма общо с художествените ни представи.
Ако трябва да обобщя информацията за отвъдния свят, накратко тя се свежда до следното:
Цялата информация в отвъдното е налична, от душата зависи доколко ще има достъп до нея. И в земния живот е същото – едни хора се стремят към непрекъснато усъвършенстване и образоване, други остават неграмотни.
Развитата душа се стреми да знае и учи повече, да си обяснява причините, следствията и действието на вселенските закони, независимо в кое измерение странства.
Душата в отвъдното има връзка с интелекта и опита, придобит на Земята. Тя има емоционална, интелектуална и причинна памет.
Там също общуват помежду си, помнят роднинските връзки от земния живот, като някои влизат в контакти с живи хора по необходимост (ако са имали проблемни отношения приживе). Вибриращите на еднакви честоти души имат по-близки отношения и стоят една до друга, на групи.
За обитаващите другата реалност няма непреодолима преграда между отвъдния и земния свят по отношение на информацията и възприятията. Ако за нас онзи свят е забулен в тайна и мистерия, то за тях земната реалност е открита и ясна. Имат достъп до „досиетата” на душите, но в известна степен ограничен, защото се подразбира, че някои „страници от тези досиета” са отворени, а други са недостъпни. Преведено на наш език, има класифицирана информация, в която не може да се надникне.
Душите от отвъдното знаят за събития в семейството, настъпили след тяхната смърт, защото имат достъп до миналото, настоящето и бъдещето (които са в единния поток на времето, но в земното измерение ни е трудно да си го представим).
Могат чрез сън или знаци да дават сигнали и предупреждения, и не само на Задушница. Все пак не могат да съобщават директно за предстоящи опасности и трагични събития. Иначе нямат забрана за контакт със Земята, както мнозина си мислят, нито искат специално разрешение за осъществяването на такъв. Има теми обаче, по които споделят своя опит с охота, а други избягват. В такива случаи отклоняват въпроса с репликата: „Питай за друго!“. Лъжата в другата реалност не съществува.
Душите в света на мъртвите са осъзнати, а в света на живите – не. Абсурдно твърдение, но е вярно.
- Искате да кажете, че развитието на човека като личност продължава и след смъртта?
- Да! Както вече споменах, всяка душа има досие, Книга на живота, съхраняващи се в капсулата, но и във Вселенските записи. Душата има достъп до цялата информация в капсулата – паметта на душата за всичките ѝ прераждания. Тя осъзнава, че трябва често да я преглежда, анализира и обработва. Това е най-важната й работа в отвъдното. Освен това душите осъзнават грешките по време на земния си живот. Обикновено не вменяват вина и не търсят оправдания, а се стремят към осъзнаване и постигане на обективен поглед към това, което са причинили или им е било причинено. Извън тялото много по-ясно осъзнават връзката причина – следствие.
- Руски космонавти описват в мемоарите си срещи с ангелоподобни създания в орбита. Това да не би да е игра на въображението им вследствие липсата на гравитация?
- Ангелите са реалност, ефирни същества, част от духовния свят и божествената йерархия. Могат да се видят във форма или като светлинки. Винаги са готови да помогнат на хората и затова е добре да ги призоваваме, както персоналния ни ангел-хранител, така и архангелското войнство – поименно и конкретно да се обръщаме към тях в трудни моменти. За съжаление земната наука игнорира не само божествения свят, но и съществуването на душата. В крайна сметка с този негативизъм няма как да се получи достъп до тайните на духовния свят.
- Наши полярници споделят, че за разлика от България, когато са на Антарктида редовно насън ги посещават покойни роднини и приятели. Проф. Христо Пимпирев например е разказвал, че усещането е толкова реално, сякаш умрелите са живи в стаята. Да не би на Южния полюс да се намира портал към другите измерения?
- По-скоро това се дължи на тишината и чистотата на ефира на Антарктида. Контактът с души от отвъдното изисква тези условия, защото връзката е по-лесна. Енергийно замърсената и шумна среда затруднява приемането на информация от другата реалност.
Вие кога за първи път установихте контакт с отвъдното?
-Това се случи през 2020 г. Връзката не е никак лесна, енергиите са тежки. Свързах се с душата на брат ми, с душите на предците ми и с душата на колега по перо. Задавах въпроси и получавах изчерпателни отговори. Може да прозвучи странно, но поетът, чиито книги бях редактирала приживе, ми продиктува от другата реалност 12 стихотворения. Последното беше „Триптих за смъртта“.
Ще си позволя да го цитирам.
СМЪРТТА
Триптих
***
Смъртта е сън.
Не казвай: „дълъг”.
Във нощ дълбока
те отнема от света –
да се завърнеш в себе си,
да опознаеш свойто „Аз”,
да го смалиш до точица
в безкрая.
***
В такава нощ бездънна
без грохот и без земетръс –
съвсем безшумно
спиралата се вие,
дълбоко те разгръща
и изсветлява
до твойто ново „утре”
във другия живот.
А пътят е мираж,
далечно огледало,
разтворено като око,
поглъща жадно синевата.
***
Тръгваш бавно към безкрая.
Такава самота
поглъща хоризонта.
И няма път за връщане,
а само светъл лъч
изпраща ти сигнали…
Любомир Старидолски
