Т риумфът на Лиана Антонова в Лас Вегас е един от върховете в бляскавата й музикална кариера.
На 3 октомври певицата и актриса от култовия филм „Старинната монета“ навърши 90 г. и по този повод се връщаме към спомените й, публикувани в биографичната й книга „Изборът кове съдбата“:
Репетиция
„Сутринта, отивайки на генерална репетиция, видях, че на величествената трийсетметрова реклама вече бяха сложили под David and Rees - Liana Antonova and the Contitentals със значително по-дребни букви, което означаваше „дебют в Лaс Вегaс“.
Сцената беше кръгла, разделена със стена по средата. Когато едното шоу свършеше и докато вървеше музиката му за финал, сцената се завърташе и зазвучаваше откриващата мелодия на следващото. Запознахме се с „Дейвид и Рийз“ и направихме репетиция на прехода от едната програма в другата и с тях, и с артистите от „Том Джонс“ - всичко беше просто и ясно, но изискваше точност до секундата.
Колкото и странно да е, с всеки приближаващ ме до премиерата час ставах по-спокойна и организирана. Може би се дължеше на това, че вече напълно бях осмислила и осъзнала ситуацията, в която се намирах, и че нямаше рамо, на което да се облегна, да се оплаквам или да разчитам за поддръжка на духа.
Ход
Решението ми беше взето твърдо - за първия акт от петдесет минути както оркестърът, така и аз щях да изляза в стилния си черен смокинг, който ми стоеше прекрасно. Беше от черна креп коприна, силно втален, с тесни, изящни панталони по тялото и с най-прелестното и разкошно жабо от бяла шевица, каквото само моята майка можеше да измайстори.
Най-смелата жена в Лас Вегас, която в царството на пищната женска плът си позволи да излезе в смокинг и въпреки това се наложи
Косата си направих вдигната, отгоре с чаровен шиньон от разпилени хлабави букли, нещо, което никой в Лас Вегас не носеше.
Беше оригинална прическа.
Гримирах се доста старателно и силно като за сцена и гледайки се в огледалото, реших, че изглеждам много атрактивна и подчертано средиземноморски тип от Континента. Знаех, че да посмееш на дебюта си, при толкова физически данни, да се явиш с такъв стилен, но строг костюм, за повечето артисти си е чиста лудост, при мен обаче беше стратегически обмислен ход за подчертаване на разликата по отношение на стил, вкус и персоналност.
По-късно някои вестници отбелязаха, а и често се коментираше в артистичните среди: "Лиана Антонова, най-смелата жена в Лaс Вегaс, която в царството на пищната женска плът си позволи да излезе в смокинг и въпреки това се наложи“.
Магьосница
Сцената започна да се завърта, Боги отброи такта и моите момчета подеха оригиналната ни музикална увертюра. Стиснах зъби, вдигнах брадичка нагоре, събрах цялата си смелост, опит и увереност, че неслучайно бях стигнала дотук, прекръстих се бързо и си прошепнах: „Господи, надари ме!“.
Странно, никога не бях се молила или помисляла нещо подобно!
В това време вървеше музиката ни от „Цигулар върху покрива“, което веднага се посрещна с аплауз. Това беше съвременен мюзикъл, чиято музика, след успеха му на Бродуей, се свиреше из цяла Америка (много по-късно дойде и в Европа), и точно тая вечер в „Цезар палас“ оригиналният артистичен бродуейски състав откриваше в големия театър именно с Fiddler on the Roof. В случая беше повече от щастливо съвпадение.
Салонът беше с меки кресла и нашата уредба с умерено пуснато ехо звучеше с много топъл и широк саунд. Само като си чух гласа, всичките ми страхове се изпариха. На втората песен от потпурите, въпреки че никога не бях виждала бродуейското шоу, по чувство и интуиция, преди да започна, направих кратка пауза, многозначителен жест и физиономия и като магьосница произнесох първите фрази на знаменития текст: „Сватовниче, сватовниче, ожени ме, намери ми истинска находка, хвани ми изгодна партия. Сватовниче, сватовниче, хвърли едно око в тефтера си и добре ме ожени“.
Салонът избухна в спонтанен аплауз, без да знам защо, а сърцето ми откликна: „Хванах публиката - тя следи всяка моя дума и жест!“. След тоя паметен миг нямам спомен как протекоха петдесетте минути на шоуто, освен че всичко вървеше като по вода и се посрещаше с бурни аплодисменти. На себе си дойдох чак когато се намерихме отново в скритата половина на сцената, където мистър и мисис Хуайт ме чакаха разплакани и с огромен букет цветя.
Трябваше ми време, докато сляза на земята и започна да схващам - дотолкова се бях мобилизирала и концентрирала в онова, което правех на сцената. „Видя ли, мила, видя ли?! Какво ви казвах! Ти просто ги покори! - прегръщаха ме един след друг съпрузите Хуайт. - Такъв успех за първа вечер, за първо шоу! Това е небивало! - триеше очи агентът ни. - И знаеш ли какво, мила Лайана, продуцентът Франк Сенес необичайно и тайно от мен се появи и чу само Fiddler on the Roof и като мина Matchmaker, си отиде по работата и каза: „Това момиче е бомба под прикритие. Не само съзнава, че е красива, но и знае точно какво прави. Нямам търпение да видя целия акт“. Даваш ли си сметка, Лайана, какво значи това?“. Не съвсем - искрено отвърнах и се засмях.
Скоро името ти ще се пише на рекламите с най-едрите възможни букви, казва Франк Сенес, след като я гледа за първи път.
Бижу
Времето до второто шоу прекарах в приготовления - оправих грима си, промених прическата, пуснах си косата, прикрепих едно приспособление от шиньон, цветя и панделки, красиво събрано в няколко кичура на върха на главата, и облякох най-красивата си дълга рокля - разкошно екзотично червено и бяло имприме-шифон, тясна, по тялото, с голи рамене, с цепка отстрани до средата на бедрото и с дълги феерични воали, които се спускаха по оригинален начин, пришити отзад и вързани за китките на ръцете ми.
Това придаваше под светлините на прожекторите особена фееричност и шик. Не носех никакво бижу по себе си освен сатенения тен на кожата и едни прелестни висящи обеци от бели перли. Накарах музикантите също да облекат други костюми - оригинални мундири маодзедунки според модата в синьо-зелен цвят, с огромни златни синджири с медальони, и черни панталони. Изглеждаха елегантни, свежи и красиви момчета, цветово също представлявахме приятна гледка на сцената.
Втория акт от петдесет минути започнахме в единайсет и петнайсет със самочувствие и той премина при небивал успех и подвиквания от началото до края. Сцената се завъртя отново и се намерихме в прегръдките на мистър Хуайт и Франк Сенес.
Франк тикна в ръцете ми огромен букет, прегърна ме поривисто и безцеремонно сложи ръце на раменете ми, гледайки ме право в очите. „Бейби Лайана, ти си направо велика! Абсолютно уникална и неповторима и ще имаш голям успех в Америка, не само в Лас Вегас. Само ме слушай и скоро името ти ще се пише на рекламите с най-едрите възможни букви“.
