У чениците да имат ботове асистенти, които да им помагат да учат по-ефективно. Това е една от идеите, които обсъждат в Министерството на образованието и науката във връзка с насърчаване внедряването и ползването на иновации и технологии, включително изкуствен интелект в образованието.
„Изкуственият интелект е важна тема. Голямото предизвикателство пред образователните системи е в няколко аспекта. Първият е как да накараме учениците да го използват така, че да не води до закърняване, а до развитие на умения. За съжаление е много трудно. Учителите се чувстват безпомощни в това да дадат домашна работа и да проверят дали не е използван изкуствен интелект в подготовката й. Затова се променят и методите на обучение. Все повече се използва методът на „обърнатата класна стая“, при който първо учениците се подготвят за урока, а след това в училище показват какво са научили и дискутират помежду си“, коментира пред „Телеграф“ министърът на образованието Красимир Вълчев
Помощ
Според него следващият аспект е свързан с това – как изкуственият интелект да бъде използван в помощ на образованието. „Работим по това – как да имаме платформа, която да позволи да учителите да персонализират обучението и изкуственият интелект да им помага да оценяват дефицитите на всяко едно дете, да разработват тестове и задачи, които персонално да са насочвани към всеки ученик. Учениците пък съответно да имат ботове асистенти, които да им помагат да учат по-ефективно. На директорите може да се предостави опция, при която изкуствен интелект да им помага в административната работа“, разкри Вълчев.
Друг аспект е как да се добави съдържание в учебните програми, свързано с изкуствения интелект.
„Ние имаме достатъчно часове по компютърно моделиране, информатика и информационни технологии, но трябва да актуализираме и попълним учебните програми и сме започнала да работим в тази посока. Нямаме нужда от нов час по изкуствен интелект. Ние сме държава, в която учениците от трети клас учат компютърно моделиране“, уточни още министърът.
Умения
Красимир Вълчев е категоричен – в целия този контекст най-важно е как образователната система да подготви учениците за ерата на изкуствения интелект и на какви умения да ги обучи. „Защото пригодността не е толкова какво знаят за изкуствения интелект, а по-скоро това да имат широк комплекс от знания, които да им позволят да бъдат адаптивни и адекватни към времената на променящите се професии и на взаимодействието между хора и алгоритми. Ние сме убедени, че те ще бъдат толкова по-пригодни за следващите десетилетия, колкото по-широк комплекс от знания и умения по базовите дисциплини са натрупали. И това е може би един от парадоксите. Ако искаме да подготвим децата за бъдещето, трябва да ги направим комуникативни, да им подобрим езиковите умения и тези, свързани с математиката и природните науки“, коментира Вълчев.
Цифровизация
Министърът коментира и предложенията на депутати от ПП-ДБ да се следва стратегия за цифровизация в образованието и евентуалните цели, които тя трябва да има.
„Последните 10 години имаме достатъчно изследвания, а го видяхме и с очите си като родители по време на Ковид, че трябва да сме предпазливи с ползването на информационни технологии, защото има вече достатъчно доказателства за зловредното им влияние върху развитието на децата. Наскоро излезе проучване на Мазачузетския технически университет, че използването на изкуствен интелект води до закърняване на умения. Така че всички образователни системи търсят формулата за ефективно използване на технологиите. Имаше години, когато се превъзнасяхме и слагахме знак за равенство между технологии и прогресивно образование, но сега виждаме, че това не е правилно. Едно от най-важните умения на 21-ви век ще бъде свързано с концентрацията. Всички изследвания показват, че продължителното взаимодействие с екрани води до понижаване на концентрацията, оттам влошава и резултатите по математика и води до т.нар. когнитивна нетърпимост“, категоричен е Красимир Вълчев.
Използването на ChatGPT води до 47% загуба на мозъчна активност
Първото в света изследване с мозъчни скенери на Мазачузетския технически университет, което и министър Вълчев цитира, показва, че продължителното използване на изкуствен интелект може да намали когнитивните способности и цената, която плащаме, възлиза на 47% загуба на мозъчна активност. Резултатите от четиримесечното изследване разкриват неочаквани и притеснителни последици за умствените способности.
Депутатите приеха на първо четене въвеждането на предмета „Добродетели и религии”
В проучването участват 54 доброволци, разделени в три групи: използващи ChatGPT, използващи търсачка в интернет и работещи само със собствения си ум без външни помощни средства. Мозъчната им дейност се следи чрез електроенцефалография (ЕЕГ) в 32 различни области на мозъка. ЕЕГ анализът разкрива големи разлики в мозъчните връзки: участниците, които работят само със собствения си ум, показват най-силните и най-широко разпространени нервни мрежи, потребителите на търсачки имат умерена активност, а потребителите на ChatGPT показват най-слаба активност в мозъчните връзки. Особено тревожно е, че мозъчната дейност при потребителите на ChatGPT спадат от 79 на 42 точки, което представлява 47% намаление на нервната активност – най-ниското умствено представяне, измерено в изследването.
Едно от най-шокиращите разкрития на проучването се отнася до паметта. 83,3% от потребителите на ChatGPT не могат да си спомнят нито едно изречение, което са написали преди минути. Потребителите на ChatGPT също имат трудности с преразказването на собствената си работа.
Людмил Христов
