П ризраци, сред които най-коварен е на млада жена, завличат хора в дълбините на прокълнато езеро, като отмъщение за злочестата си съдба.
Така гласи градската легенда за езерото Лание в щата Джорджия. А сведенията за призраци започват още през 50-те години на миналия век, когато всъщност е създадено езерото. Тогава Инженерният корпус на американската армия получава задача да спре с наводненията в региона и да се бори със сушата. И се създава изкуственото езеро Лание, кръстено на писател. Това е поетът от Джорджия от XVIII в. Сидни Лание, създал поемата „Песента на Чатахучи“ (б.а. Чатахучи е местната голяма река).
Язовирът обхваща 150 квадратни километра. Днес езерото Лание има около 625 милиарда галона вода – това колкото 950 000 плувни басейна с олимпийски размери (50-метрови).
Ръце
Лание още от създаването си е обвито в мрачни легенди. Твърди се, че при наводняването са избити цели фамилии, които не са успели навреме да се изнесат. И са се превърнали във водни призраци, които понякога дърпат в дълбоките води плувци, но и хора с лодки. Според легендите в наводнените райони са останали и много гробове. Техните разгневени духове преследват живите на повърхността.
Статистиката сочи, че в последните 30 години 203 души са загинали при странни обстоятелства в езерото и са се удавили без видима причина. Но това, разбира се, не означава, че участие имат призраците.
Град
Езерото Лание се намира на североизток от град Атланта и е любимо място за отдих на милиони посетители всяка година. То е серпентиново – тоест е пълно с извивки, като гигантска змия. Това го прави привлекателно място за отдих, защото има много закътани райони. Но тава дава повод и да се развихри фантазията. Твърди се, че под водите на Лание има цял град, който още преди да бъде направен язовирът, е бил призрачен. Та се казва, че точно тези призраци са се преселили в езерото и днес почернят живота на много фамилии.
Историк
Историкът Лиза Ръсел казва пред Си Ен Ейн: „Общностите от региона процъфтявали. След това идва Инженерният корпус на армията на САЩ, който искал да създаде езеро, и то да осигури електричество и вода на Атланта и околните окръзи. Правителството предлага на местните жители пари за земеделската им земя. Повечето от тях са били във фамилни имоти в продължение на поколения, което прави почти невъзможно да им се постави цена. Първоначално правителството уверява собствениците на земя, че им се плаща за истинската стойност на земята и сградите, но на жителите им е трудно да определят цената на поколения спомени, упорит труд и дълбоки корени“.
Ръсел продължава: „Много емоции съпътстват преместването: гняв, негодувание, страх, безпокойство, объркване и опасения. За тях земята им е безценна. В крайна сметка около 700 семейства продават общо 56 000 акра на правителството, което построи язовира на река Чатахучи, за да образува езерото. Когато земята им се напълни с вода през 1956 г., местните жители задръстват пътища и мостове, за да гледат как историята изчезва пред очите им. Каквото и да са изоставили, то е било покрито от надигащите се води. Но точно тогава се раждат легендите за призраци“.
Жена
Една от най-популярните легенди е за млада жена в ефирна синя рокля и с бели воали по себе си. Някои се кълнят как са а виждали. Тя досущ като древните сирени, които омайвали Одисей и войниците му след връщането им от Троя, се усмихва и пее песни, а след това завлича в дълбините нищонеподозиращите плувци или туристи с лодка. Но тази жена е фатална не само за мъжете, както е в древния мит, а също за жени и деца.
Мнозина вярват в тези стряскащи легенди, други им се надсмиват, а в същото време историите за призраци увеличава туристе в Лание, с това и възможностите от нови жертви.
Георги П. Димитров
