- Да ти се намира едно руло тоалетна хартия?
Съседът Пацо от 12-ия етаж. Пристъпва притеснено от крак на крак. Още има да ми връща кафена чашка сол, кофичка кисело мляко, два бакпулвера, четвърт хляб и 4 щипки червен пипер.
Наплюнчвам пръст и разлиствам бакалския тефтер с вересиите. Усетил накъде вървят нещата, комшията бърза да уточни, че ще си върне всичко до последната прашинка. Но в погледа му се чете: „Що не си поисках от „Кред*симо”, ами й се моля на тая...”
Подозрения
Щом е тръгнал да ми иска тоалетна хартия, определено знае нещо, дето аз не го знам. Прогноза за апокалипсис. Или ще е пак ковид, или ще е краят на света. Комшията е далечен родственик на Баба Ванга, но не практикува. Що му е да си похабява дарбата, след като научава всичко, докато си бъбри с останалите кучкари в квартала. Една жена му казала, че покрай извънредните мерки заради коронавируса банките пак може да пуснат кепенци и да обявят кредитна ваканция. Докато се чудел дали да не поиска увеличение на ипотечния кредит, друга жена му казала, че фирмите за бързи кредити тия дни бачкат с удължено работно време – и заради Черния петък, а и ей я къде е Черната Коледа. Всички искания за кредити одобрявали. Народът бил луднал да трупа провизии за Ноевия ковчег, та те финансирали мероприятието. На някои ще им се стъжни после, но сега взимат, без да мислят как ще ги връщат тия пари.
- Добре де, взех 4-5 кредитчета за неотложни нужди...
Много мразя Пацо да ми чете мислите. Трябва да разведря обстановката спешно, затова набързо прехвърлям един виц наум.
- Вълкът клечи в храстите, само ушите му се подават. Червената шапчица го забелязва и се чекира веднага: „Аз съм Червената шапчица, отивам при баба, нося й питка и мадълце...” А вълкът с напъване отговаря: „А тоалетна хартия да носиш?”.
Комшията прихва, почват да хвърчат слюнки, после се задавя в тютюнджийската кашлица, а на мен ми се подкосяват краката: „Ей го нулевия пациент, дето всички го търсеха при първата Ковид-вълна”.
- Ти що си без маска, бе? Домоуправителят пак олепи таблото с правила за коронавируса тази сутрин. Вече одруса трима с глоби, че не носят маски, когато изхвърлят боклука – отпочвам го аз.
- Ма те маските изобщо не пазят, ни преди, ни сега – тръгва да спори съседът. Една жена, собственичка на пинчер, му казала, че маските разболяват здравите, защото ги запарват и помагат на вируса да се развие по-бързо, защото е във влажна среда.
Мерки
Не ми звучи много правдоподобно, но не искам да споря. Бързам да затворя вратата и да се изкъпя с дезинфектант. Ще ми е трети път от сутринта. Първи намина оня пич, дето мери водомерите. Пуснах го, макар че нямаше ни ръкавици, ни маска. После дойде комшията от 19-ия етаж. Всички го подозирахме, че отглежда гълъби в подпокривното пространство, а той отричаше. Сега дойде с оферта. Чул бил, че „Еконт” спират да работят заради извънредното положение, та предлагал от врата на врата услуги с пощенски гълъби. Отпратих и него. Пуснах вратата, люснах три чаши домашна ракия – една жена каза, че пазела от грипа и коронавируса, та съм го ударила на битов алкохолизъм. Шефът ме надуши и аха да ме накаже, но като му казах какво съм чула от онази жена, той се сети, че го чул и от друга, на която й го била казала трета, та сега и с него си мешаме ракиите.
- Ще чакаш тук – казвам на съседа.
Тоалетната хартия обаче е на привършване.
– Нищо, можеш да ми развиеш малко – свива рамене той.
- А не щеш ли да ти я дам вече употребена – шегувам се.
Фръцна се, обърна ми гръб. А аз – тапа, тапа, по него. И му хванах спатиите.
Тактика
Минава по всички етажи и навсякъде прави мили очи: „Много ми се е приакало, а нямам тоалетна хартия. Да ми услужиш с едно руло?”. 19 етажа по 4 апартамента. Можете да сметнете какво количество прави това. Като му спретнахме един бърз другарски съд, всичко си призна. Минал през всички търговски вериги, изкупил наличната тоалетна хартия. Изкарал колата на улицата и напълнил гаража. Да има. И втори гараж се канел да наеме – него щял да го напълни с чувалите брашно, ориз, захар, кафе, консерви „Русенско варено” и скумрия „Закуска”. В момента всичките тези неща били струпани в хола му, спалнята и детската стая вече бил ги напълнил със стока, тръгнал и към коридора. С жената спели на смени на един фотьойл, тъщата я изкарали на балкона и понеже нямало как да се отвори вратата от складираните провизии, планирал да я извади оттам другия август, когато премине пика на коронавируса. Само щерката ползвала лукса да спи в бебешкото си кошче. Но сега като наемел втория гараж, малко щяло да се поосвободи.
- Добре бе, човек, всичко разбирам. Питки ще месите, ще ви се дръпнат очите от ориз, но “г*з папир“ що ти е? Да не планираш да отваряш обществена тоалетна?
Мълва
Една жена му казала, че нейна позната, която работи в голяма търговска верига, й доверила на ухо, че предния път нищо не било. Сега това щяла да е най-дефицитната стока в следващите месеци покрай кризата с коронавируса. Казала й го една нейна приятелка от Канада, където даже въвели ограничение колко пакета тоалетна хартия може да купи един клиент, а в Австралия пък пуснали патрули, които бройкали рулата, още преди да стигнат до касата. И всичко било заради паниката и заради дълбоко вкорененото убеждение на хората, че властите ги послъгват и няма да се създава такава паника около вируса-убиец, ако превенцията за него е само в честото миене на ръцете с вода и сапун и в ограничаването на социалните контакти.
След всичко това нашият човек Пацо решил да се подсигури. Добре, ама въпросната жена, която го открехнала за проблема с тоалетната хартия, била голяма порта и същото го казала на още сто жени, които оженили слуха и опразнили рафтовете. Гинчето от третия етаж срещнал в асансьора, връщала се с увесен нос. Шест хипермаркета обиколила, никъде нямало тоалетна хартия. 114 консерви печен боб на „примоция“ си купила, как сега щяла да ги консумира?
Такива ми ти работи в нашия блок, едно малко село. Махнах обявата за другарския съд, нали вече отмина. И залепих на нейно място нова: „Драги съседи, предлагам тоалетна хартия втора употреба”. Може някой да се върже, знам ли. Апокалипсис иде.
Кристи Петрова
