21 години след убийството на сръбския министър-председател Зоран Джинджич, определян като изключителен политик за Сърбия, в платформата МАХ тръгна сериал, посветен на полицейската операция „Сабя“. Спецакцията е за намиране и задържане на лица, заподозрени в убийството на премиера Джинджич.
Сериалът „Операция „Сабя“ е сръбско-българска продукция, чиято световна премиера бе на CanneSeries 2024 и получи наградата за най-добър актьорски състав, а за първи път българската публика успя да го види на 42-рия фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна през лятото.
Историята
Историята следва вече утвърдения световен тренд, който познаваме от феномена "Чернобил" например, а именно – стъпва на действителни събития. Началото на операция „Сабя“ е 12 март 2003 г., когато сръбският премиер е убит. Официално спецакцията продължава малко повече от месец – до 22 април 2003 г. Това е една от най-големите полицейски акции в историята на сръбската полиция. При тази акция са задържани 11 665 лица, свързани с организираната престъпност, включително и популярни лица от шоубизнеса и политиката. Множество анализатори са на мнение, че до голяма степен „Сабя“ успява да изкорени мутрите в Сърбия. Нещо, с което в България трудно можем да се похвалим, и у нас организираната престъпност от онези години отдавна легализира бизнеса си.
Лидери
Обстоятелствата около убийството на Зоран Джинджич обаче и до днес не са ненапълно изяснени. Според официалната версия на правителството покушението срещу Джинджич е организирано от престъпната групировка, известна като Земунския клан, чиито лидери са Милорад Улемек-Легия, Душан Спасоевич-Шиптър и Миле Лукович-Кум. Земунският клан се заражда в белградското предградие „Земун“, откъдето идва и името му. Набира скорост покрай югоембаргото в края на 90-те години, като се смята, че сред дейностите на групировката са наркотрафикът, развлекателният бизнес и трафикът на оръжие. Преди Легия Земунският клан е ръководен от Бранислав Лаинович – Дуги, който държи множество заведения и дискотеки не само в Сърбия, но и в България – София, Самоков и Боровец. Оттогава датират и връзките на сикаджийския бос Милчо Бонев – Бай Миле, със земунци.
Барети пред щаба на Земунския клан.
Хотел
Дуги е сочен за организатор на убийството на Желко Ражнатович-Аркан на 20 март 2000 г. във фоайето на хотел „Континентал“ в Белград. Два месеца след смъртта на Аркан Лаинович е застрелян с два куршума пред белградския хотел "Сърбия". След смъртта му под ръководството на Легия Земунския клан дирижират Душан Спасоевич-Шиптър и Любиша Буха-Чуме. Шиптър поема наркотрафика по т.нар. Балканско трасе от Турция през България за Белград. Близък до тях е топнаркотрафикантът Ненад Миленкович. Убийството на Зоран Джинджич предшестват два големи скандала със Земунския клан. Първият е от юни 2000 г., когато е направен неуспешен опит за покушение над бившия дисидент и бъдещ министър на външните работи на Сърбия и Черна гора Вук Драшкович, а вторият е от 25 август 2000 г., свързан с отвличането на бившия сръбски президент Иван Стамболич.
Милошевич
Така се стига до убийството на Зоран Джинджич, зад което се смята, че стои дългата ръка на Слободан Милошевич, а Земунският клан е само изпълнител. Правителството, сформирано от Джинджич след свалянето на Милошевич, не разполага с почти никакви властови инструменти. Армията, полицията и значителна част от държавната администрация остават лоялни към Милошевич. В този труден период Джинджич се опитва да демократизира Сърбия, но е спрян – извършеното срещу него покушение на 12 март 2003 г. Сръбската полиция светкавично предприема операция срещу организираната престъпност под името „Сабя”. Обявява за виновник Земунския клан, чиито лидери и позиции в цялата страна са разбити за малко повече от месец. Щабквартирата на Земунския клан на ул. "Шилерова" в белградското предградие е атакувана и разрушена до основи. На 24 март 2003 г. са арестувани физическият убиец на Джинджич - Звездан Йованович (заместник-командир на отряда за специални операции към сръбската тайна полиция, известен като "Червените барети"), както и двама от преките му съучастници: баретата Саша Пеякович и командирът на баретите Душан Маричич – Мравката. Три дни по-късно най-верните сподвижници на Легия - Душан Спасоевич и Миле Лукович, са убити. Самият Легия е обявен за международно издирване и на 2 май 2004 г. се предава доброволно. Легия е пратен за 40 години в затвора, а членовете на Земунския клан са осъдени за престъпно сдружаване, 18 убийства, три отвличания и две терористични нападения – общо на 465 години затвор.
Багер бута щаба.
Бай Миле менажира футбола и бизнеса с Белград
Убитият на 30 юли 2004 г. сикаджийски бос Милчо Бонев – Бай Миле, е човекът на Земунския клан у нас. В статия в най-тиражирания сръбски вестник „Вечерни новости“ е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие „Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан“ на първа страница направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция „Сабя“, която унищожи клана и Легия, българи са спасили наследниците на земунци. Изрично се уточнява, че „комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа“. „Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан“, признава и тогавашният министър на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович Бай Миле е работил с повечето престъпни кланове и е бил непрекъснато в движение между България и Сърбия.
Захари Белчев
