С финксът в Гиза пази портите към ада, вярвали в Древен Египет.
Днес той е от основните туристически атракции, застанал пред Големите пирамиди. Но преди хилядолетия там се смятало, че се намира най-опасното място на света и затова боговете изградили върху скалата над него сфинкса, за да предпазват живите дори да не стъпват наблизо.
Време
Никой днес не знае със сигурност кога е направен сфинксът, дори в кое хилядолетие. Една от официалните хипотези го праща към 2500 години преди новата ера, но и тук няма сигурност. Геолози, наблюдавайки разрушаването на камъните, смятат, че е възможно да е преди големите пирамиди в Гиза – естествено, говорят това с множество уговорки. И казват, че по него ясно и по-отчетливо, отколкото по пирамидите, се виждат следи от наводнения в дълбоката древност. Наскоро италианци доказаха, че до пирамидите и сфинкса преди хилядолетия най-вероятно (пак се говори с уговорки и не може да има категоричност) е минавала реката Нил, но след това е изменила коритото на течението си.
Още по времето на Платон е имало една сентенция, според която всички се страхуват от времето, а времето се страхува от пирамидите. Някои изследователи обаче смятат, че това всъщност първоначално се е отнасяло за самия сфинкс - всички се страхуват от времето, а времето се страхува от сфинкса.
Ужас
В Древен Египет сфинксът е бил известен още и като Баща на ужаса или Родител на ужаса (което и днес се използва на арабски). Легендата е гласяла, че каменната статуя величествено се е издигала върху портите към ада. И първоначално е имала страховито изражение, което (също както Горгона Медуза при елините), като го погледнеш, и се вцепеняваш. Било толкова ужасно, че всеки се боял да стигне до каменния гигант, а пък да го погледне в очите съвсем било немислимо.
Но на трона се възкачил фараон Хефрен, за когото се смята, че е издигната втората голяма пирамида в Гиза – единствената, върху част от която е запазена бялата облицовка (б.а. - някои изследователи смятат, че пирамидите са издигнати много преди това, а после са приспособени, ако изобщо някога са били, за гробници на фараоните). Та Хефрен (известен още като Хафра или Кафре) заповядал да бъде изсечен неговият лик върху лицето на сфинкса. Някои учени смятат, че преди това лице е било с глава на лъв, за което говорят някои черти и несъразмерна големина. Още в древността обаче са вярвали, че сфинксът е бил с лице на ужасяващо чудовище - носил е чертите на самия ужас. Така или иначе сега се смята как Хефрен е този, който дава лика си на сфинкса, но има предположения, че там е изсечено лицето на някой от братята му, най-вероятно на фараон Джедефра (известен и като Раджедеф), от когото Хефрен наследява трона.
През 2004 г. световноизвестния египтолог от български произход Васил Добрев предостави аргументи, че сфинксът е бил изсечен от фараон Джедефра в памет на баща му фараон Хуфу, когото ние познаваме с гръцкото име Хеопс, а древните са наричали Хнум-Хофу, което означава „защитен от бог Хнум“.
Та дори и някой от тези фараони, живели след 2589 г. пр. Хр., да е изсякъл в скалата сфинкса или това да се е случило доста по-рано, както предполагат все повече изследователи, то древните ся вярвали, че скулптурата е куха и под нея има тайни и много зловещи места. Там е обитавало митично чудовище с хитър и много опасен ум. То имало навика да задава гатанки на всеки жив, който дръзвал да влезе в голямата камера под скулптурата. В тази зала на ужаса никой не успявал да отговори на коварните въпроси на чудовището от ада и то пращало самоуверения човек в света на мъртвите.
Нос
Една от най-известните особености на сфинкса днес е неговият нос, който липсва. Легендата гласи, че войниците на Наполеон, като се разкарват из Северна Африка, се спрели в пясъците пред пирамидите и изкопали почти напълно заровения сфинкс. Тогава артилерията на „цивилизованите“ французи най-варварски унищожила носа на сфинкса, но с това войниците навлекли проклятие не само на себе си, а и на най-големия си шеф и Наполеон след време паднал с гръм и трясък, надхитрен и победен първо от руснаците, а после и от британците и други съюзни на тях държави.
Повече съвременни изследователи обаче твърдят, че това с артилерията по носа са си фолклорни разсъждения и пропаганда, които нямат нищо общо с действителността. И че този орган на сфинкса е бил унищожен още в древни времена или поне преди варварските армии на Наполеон да дойдат и да „цивилизоват“ наследниците на древните.
А истинското и цялостно откопаване на каменния гигант изпод пясъците на Сахара станало едва преди век, през 20-те години на ХХ век.
Кухо
Преди време японци проведоха доста изследвания на сфинкса с всякаква възможна техника. Така бе установено, че не само в него, но и под него има огромни кухи пространства. Японците си харесали една огромна зала, като те с цялата си учтивост и аргументи помолили египетските власти за разрешение да я изследват и да влязат в нея. Най-изненадващо вежливите японци не получили разрешение да влязат в тайната камера и да видят какво има в нея.
Всъщност по-голямата част от сфинкса е изсечена в монолитна скала, но има и големи градежи във и около него.
Открито е, че в древността по неизвестни причини са били преустановени строителните работи по сфинкса. Намерени са много изоставени инструменти около статуята. Тя е висока около 20 метра и е дълга 72 метра. Но отдолу има поне една тайна зала и не се знае всъщност колко надълбоко продължава. Съществуват всякакви недоказани хипотези, според които дори има коридори, водещи да великите пирамиди на Гиза.
Вярвало се, че сфинксът има връзка със Слънцето и неговият бог надарил статуята с особени сили, за да пази мъртвите фараони в отвъдното и да не дава до тях достъп на живите хора.
Георги П. Димитров
