Д она е писателка от Бостън. Всеки път, когато се озове в близост до някакъв електрически прибор, изпада в ужас и изпитва желание да избяга. А по време на буря направо губи съзнание от страх. През годините е успяла да се приспособи към своите фобии. Когато отваря хладилника, обува гумени джапанки. С настъпването на вечерта стои на тъмно и чака някой да влезе в стаята и да включи лампата.
Рядко си купува нови дрехи, тъй като се страхува от статическото електричество, което се наслоява по предметите в универмага. Страхува се даже когато си взима душ. Ами ако в този момент мъжът й влезе в банята с електрическата си самобръсначка?
Болестта на Дона се нарича електрофобия. И съвсем не е прецедент. Списъкът, подготвен и публикуван от психолози неотдавна, наброява 500 фобии. Те са най-разнообразни - страх от животни (от мишки до бикове), хора (китайци, красиви жени, плешиви мъже и т.н.), природни явления (от изгрева на слънцето до северното сияние), определени места (мостове, жилища, гробища), действия или ситуации, а също така и отделни предмети (книги, часовници, велосипеди и т.н.).
Екзотика
Сред фобиите има съвършено екзотични, като например страх от клоуни, видри или фъстъчено масло (по-точно онзи момент, в който то се полепва по небцето). Има и много разпространени като акрофобията (страх от височина), клаустрофобията (страх от затворени пространства) и агорафобията (панически страх да излезеш от вкъщи).
Полети
За 44-годишния Васил няма по-страшно нещо от самолетите. В живота си никога не е летял, няма и намерение. Неговата лудост е страхът от летене, известен също като аерофобия или авиофобия. Може да се появи още по време на пътуването до летището, при качването в самолета, по време на излитане или дори при обикновена турбуленция. А Васил има учестено дишане, повишен пулс и потене дори ако над него прелети ниско самолет. Разновидност на тази фобия е страхът от турбуленция. Хората, които се панират от друсането на самолета, могат да изпитват различни симптоми като нервност, учестено дишане, повишено сърцебиене и панически атаки.
38-годишният Генади се има за голям романтик, но никога не би подарил на любимата си балони. От дете изпитва фобия към тях. В Деня на Свети Валентин той изпада в истинска паника и предпочита да се затвори вкъщи, докато „балонената" еуфория премине. Психиатрите още не са измислили латинско наименование на този страх.
В САЩ, където грижата за душевното здраве на гражданите се е превърнала в натрапчива идея, количеството на болните от различни фобии се оценява на 50 милиона. В България никой не ги е пресмятал. Диагностиката на фобиите се затруднява от това, че много от човешките страхове са напълно оправдани: нима не е разумно да се страхувате от уличното движение или да летите със самолет по време на буря?
Реакция
Разликата между нормалния страх и болезнената фобия е, че справянето с втората е почти невъзможно. Попадайки в ситуация, предизвикваща тази болезнена реакция, човекът се покрива от хладна пот, започва да се задъхва, появява се сърцебиене и непреодолимо желание да избяга, накъдето му видят очите. Тези усещания са толкова неприятни, че болните предприемат всевъзможни ходове, за да ги избегнат. Например страдащата от агорафобия Марина в течение на няколко години търпяла страхотен зъбобол, тъй като не се решавала да излезе от вкъщи и да прекоси 50 метра до поликлиниката. А когато положението станало наистина нетърпимо, повикала Бърза помощ и убедила екипа, че трябва да доведат стоматолога в дома й.
Според последни класификации на психическите болести фобиите се делят на три основни категории: социални фобии, агорафобии и прости фобии. Последните се отнасят до страхове от отделни предмети, действия или ситуации. В научната литература е описано огромно количество прости фобии. По правило те носят асоциативен характер и са свързани с травмиращи ситуации, в които са се появявали тези предмети.
Експеримент
Американският психолог Скинър още през 20-те години провежда следния експеримент. Той изкуствено създава у осеммесечно бебе страх от зайци. Когато показали за пръв път животинчето на детето, то протегнало радостно ръчички към него. Но при второто показване нарочно бутнали поднос отзад, така че да се разнесе силен грохот. Бебето се изплашило и се разплакало. След това всеки път, когато му покажели зайчето, то започвало да реве. Вторият етап от експеримента бил детето да се отучи от тази фобия. Показвали му заека отдалече и в момента, когато се канело да заплаче, му подавали шише с мляко. След няколко сеанса детето започнало да си играе със заека.
Евгения не е преминала през подобни сеанси и до ден днешен изпитва ужас при вида на мишки. Нейната диагноза е мусофобия. Това е страх от мишки, който може да бъде много силен и да причинява дискомфорт и избягване на ситуации, свързани с мишки. Мусофобията е частен случай на зоофобия, страх от животни.
Унижение
Социалната фобия е страх да се окажеш в центъра на вниманието на други хора, страх от студ или унижение в резултат на собствено неловко поведение. 50-годишен пациент на американския психиатър Ричард Хаймберг постоянно говорил пред него за това, че мечтае да се ожени и да има семейство. Но се страхувал да не бъде отхвърлен, затова мечтата му така и не се осъществила. След няколкогодишна терапия той най-после се осмелил да покани дама на среща. Разказал, че е прекарал с нея чудесно. На въпрос на терапевта си разбрали ли са се кога да се видят отново, той отговорил: „Тя беше толкова добра към мен. Но, докторе, аз съм наясно - никой не ти дава милостиня два пъти."
Агорафобията е сложно душевно разстройство, често съпровождано от т.нар. панически атаки. Фантазиите и страховете на пациентите, страдащи от агорафобия, приемат разнообразен и причудлив характер. Често им се струва, че могат да получат сърдечен пристъп на улицата и никой няма да им се притече на помощ. Понякога ги измъчват подозрения, че могат да се побъркат. Но най-често се боят от самия страх.
Пихтия
Френският психиатър Жан Котро описва случая на 23-годишната си пациентка Катрин, страдаща от агорафобия в съчетание с фагофобия - страх да не се задавиш по време на ядене. Всяка храна, която тя поемала, задължително минавала през кухненския робот, докато не станела на пихтия. На 22 години за първи път получила пристъп на паника, преминал в устойчива агорафобия. Пациентката постоянно била преследвана от мисли, че ще умре, ако е извън дома си. Катрин зарязала заниманията в университета, престанала да пазарува в магазините, да кара кола, избягвала да остава сама вкъщи, смилала храната си и постоянно проверявала гръкляна си с огледалце.
Потапяне
Тази пациентка, както и много други, страдащи от фобии, успяла да се излекува с помощта на когнитивна психотерапия. Това не е единственият способ за лечение на фобии, но по мнението на много психиатри е най-надеждният. Той почти не се отличава от експеримента със заека и се състои в това, че пациентът постепенно се приучава към плашещата го ситуация - отначало с помощта на въображението, а след това и наяве. Например Катрин отначало била карана да си представи, че е на място, откъдето не може да излезе, например на лекция, където отхапва сандвич и започва да се задъхва. Докторът я учил да се справя с възникващите усещания дотогава, докато тревогата не изчезнала. След това започнала да яде в присъствието на терапевта и да излиза на пазар заедно с него. Тази техника се нарича „потапяне". С нейна помощ пациентът се тренира да контролира усещанията си. За лечението на Катрин били необходими 30 сеанса.
Коте, кажи мяу!
Американката Джанет толкова се страхувала от котки, че карала дъщеря си още от петгодишна възраст да излиза пред нея и да проверява дали по пътя няма мяукащи зверове. А социалният работник Нури от Атланта, на когото му се налагало да пътува доста, с часове разчитал предстоящия маршрут така, че да върви само направо, тъй като се страхувал неистово от леви завои.
Кристи Петрова
