Д ецата на Луната спасяват света и убиват дракони. Това се случва при всяко лунно затъмнение, когато в населени с индианци острови в Карибите излизат деца и стрелят с лъкове и копия по невидимия за хората дракон, който се опитва да погълне Луната. След като спасяват света, децата получават дарове и похвали от останалите индианци. Но тези деца не са обикновени, те са надарени с магична сила от боговете и се отличават от останалите индианци по невероятно белия цвят на кожата.
Бяло
Местните ги наричат сипус – буквално „Деца на Луната“, които единствени са получили от божествения дар да побеждават небесното чудовище, опитващо се да изяде Месечината. Но за сметка на това са платили с очите и телата си и не могат да се показват за дълго време на слънце. Трябва да стоят в сенките или да излизат на тъмно.
На островите 1 на 145 деца се ражда албинос, за да спаси Луната от дракона.
За останалата част от света сипус са просто албиноси, но на Гуна яла (или Куна), както местните наричат островите Сан Блас, те са спасителите на Луната. Тук, за разлика от други части на света, албиносите са почитани и не са подлагани на унижения като прокълнати от съдбата. Бялата им кожа от незапомнени времена се е смятала за божествен дар и избор да се справят със звяра в небесата, опитващ се два или три пъти в годината да промени реда във Вселената, като изяде Луната.
Само свещените деца на Луната са имали право, а в случая и задължение, да излизат по време на лунно затъмнение и да стрелят със стрелите си високо в небето, за да избавят бледото небесно светило.
1600
Народът гуна (или куна) е живял на материка в днешните територии на Панама. Известен е с примитивното си земеделие и тъканите, които жените и до ден днешен правят на ръка. Гуна не се смятат за войнствени. С идването на европейските завоеватели са били принудени да напуснат материка и да се отправят към бедните на изкопаеми метали и други ценности острови, които после нарекли на народа си – Гуна (буквално „човек“).
Жените от племената гуна (куна) са известни с тъканите си.
Предполага се, че това е станало около 1600 г. През 1681 г. останалите на континента индианци от гуна решават, че неестествено бялата кожа на албиносите е проклятие и започват да избиват децата с бяла кожа. Но на островите Сан Блас доброто отношение се запазва. На материка принасяли в жертва албиносите с идеята да измолят благодат и спасение от боговете и това продължава чак до началото на миналия ХХ век. На островите албиносите обаче са пазителите на Луната. И се вярва, че ако изчезнат, светът ще свърши.
Културата на племената изчезва в днешно време.
Изчислено е, че на островите 1 дете се ражда албинос средно на други 145. Обикновено съотношението е 1 към 20 000. Науката все още се обърква и няма точно обяснение защо това нещо се случва толкова често, но са издигнати много теории. Затова пък на островите твърдят, че всичко е магия и белите деца на Луната са призовани да спасят света, като го пазят от най-подходящото място – Сан Блас. Местната митология разказва как звездата на вечерта (Венера) живяла сред хората. Тя всяка нощ заспивала и на сутринта се събуждала, като виждала, че някой е правил любов с нея. Тя се обърнала към Великата майка (Пачамама) с молба какво да прави и получила съвет да сложи на леглото около себе си мастило. На сутринта видяла, че коленете на собствения й брат са оцветени от мастилото и той побягнал засрамен от злите си деяния. А звездата се пренесла на небето. Но преди това родила децата албиноси, като ги дарила с невероятната сила да побеждават чудовищата на небето.
Населението на островите практикува и магия, но твърди, че именно магичните сили на неестествено белите хора спасяват Вселената и реда в нея.
Георги П. Димитров
