К ърт Кобейн е много повече от поредната музикална звезда, отишла си след злоупотреба с алкохол и наркотици. Той е мъченикът и героят на цяло едно поколение гневни и бунтуващи се млади хора.
За него славата е неизбежно зло, а не мечтана цел. Талантлив, искрен, свръхчувствителен, красив - такъв е Кърт Кобейн. И такъв спечели и разби на парчета безброй сърца, след като светът се оказа прекалено тесен за изкуството и емоционалността му. Той е един от стотиците звезди, попаднали в трагичния „Клуб 27“.
Развод
Кърт Доналд Кобейн е роден на 20 февруари 1967 г. в град Абърдийн, щата Вашингтон. Той е първото дете на 19-годишна сервитьорка и 21-годишен монтьор. Детството му е щастливо до момента, в който родителите му се развеждат, когато Кърт е на 7 години. Това травмира изключително тежко малкото момче. На стената в стаята си то пише: „Мразя мама, мразя татко, татко мрази мама, мама мрази татко“. Кърт живее ту при майка си, ту при баща си, за кратко при леля си и баба си, за известен период остава дори на улицата. Започва да си води дневник, в който описва душевните си терзания, както и мечтата си да се занимава с музика. В страниците на тетрадките си разкрива душата си – объркана, наранена и бунтуваща се.
Когато Кърт навършва 14 години, чичо му Чък му подарява китара. Музиката отдавна го привлича, а китарата се превръща в негов емоционален отдушник. Останал да живее с майка си Уенди, която се надява да намери по-свестен баща за сина си, Кърт става свидетел на всички промени в живота й, но не всички от тях се оказват щастливи. Когато той се отказва да се запише в художествения колеж, тя го поставя пред избор - или да си намери работа, или да напусне къщата?! Той избира второто!
Известно време скита при приятели, по домовете на случайни непознати и дори за кратко живее под мост. Стените на квартирите си изпълва с необичайни и плашещи рисунки, които издават творческата му особеност, която се прехвърля след време в музиката му. Зад странностите си обаче Кърт Кобейн е мил, грижовен и обичлив човек, влюбен в животните. Двамата с тогавашната му приятелка Трейси се грижат за доста котки, костенурки, зайци и други животинки. Тогава става и първата среща на Кърт с наркотиците!
Случайност
Създаването на група „Нирвана“ е чиста случайност. Кърт Кобейн се запознава с Крис Новоселич. Почти веднага те основават групата „Нирвана“, като включват в състава Боб Макфадън на барабаните, заменен по-късно от Дейвид Грол. Така се поставя началото на нова ера в световната музика, позната като гръндж магията, покорила милиони по света.
Първите песни на „Нирвана“ са по текстове от дневника на Кърт Кобейн. Като голям почитател на будизма той избира името „Нирвана” заради значението на тази дума в будизма - постигане на съвършенство, единение с божественото.
„Нирвана“ е една от групите, които поставят началото на гръндж музиката. На 15 юни 1989 г. излиза първият албум на групата – Bleach. С издаването на втория им албум – Nevermind, на 24 септември 1991 г., „Нирвана“ добиват световна слава. Албумът става платинен, а Кобейн е наречен Гласа на цяло поколение, дори Бога на рока.
Среща
Славата среща Кърт с Къртни Лав - фаталната жена, която става майка на детето му и с която наркозависимостта му се задълбочава! За пръв път Къртни вижда Кърт на концерт. Симпатията се оказва взаимна! Така започва бурният и страстен роман на Кърт Кобейн и Кортни Лав. Когато се венчават, тя е вече бременна с дъщеря им Франсис. Двамата сключват брак в началото на 1992 г., а дъщеря им се ражда през лятото на същата година.
В началото всичко е радост, пари и слава. Много скоро отношенията им се превръщат в буря - шумни караници, строшени мебели и хвърчащи чинии. Приятелите им дори се опасяват, че нещата могат да загрубеят до степен, в която двамата да се пребият един друг.
В края на същата 1992 г. излиза и третият албум на „Нирвана“ - Incesticide. В този период Кърт Кобейн съвсем се затваря в своя собствен свят - на наркотиците и музиката. През м. март 1994 г. Кърт е хоспитализиран в клиника за наркозависими.
Въздух
„Тревата никога не беше достатъчно силна, затова потърсих утеха в по-силни вещества, така музикантът описва наркозависимостта си в своя дневник. - Когато започнах да приемам хероин, си мислех, че ще е точно толкова скучно, колкото да пуша марихуана, но вече не мога да живея без него. Хероинът се превърна в глътка въздух!", разказва звездата, разбирайки, че безсилно лети към пропастта на зависимостта.
Самоубийство
Лечението в специализирани клиники също не довежда до резултат и сривовете му продължават един след друг. На концертите си започва да припада и се налага на няколко пъти да го извеждат от наркотична кома, а Кортни започва да губи надежда.
На 1 април същата година той бяга от болница в Лос Анджелис, след което се прибира в Сиатъл. На 8 април 1994 година в дома им идва техник, който преглежда алармената им система. Той звъни на вратата и учуден от факта, че никой не му отваря, решава да обиколи къщата и забелязва отворения гараж с паркираното вътре волво. Техникът се отправя към градината, където зад стъклената врата на оранжерията вижда неподвижно тяло, оръжие и локва кръв. Така Кърт е намерен мъртъв с окървавена глава в лятната градина на дома си, а до тялото му е открита пушка „Ремингтън“ 20-и калибър.
Аутопсията показва, че Кърт Кобейн е взел доза хероин, три пъти по-голяма от средната свръхдоза, след което се самоубива в главата с пушката. Посочено е, че смъртта му е настъпила на 5 април. Официално причината за смъртта му е самоубийство, но се разпространяват и различни конспиративни хипотези. Най-тиражираната е убийство от най-близката му жена - Къртни Лав.
Оспорва се и достоверността на предсмъртното писмо на Кърт, което е намерено след смъртта му:
„Говоря от името на опитен глупак, който очевидно предпочита да е скопен, инфантилен мрънльо. Това писмо трябва да е доста лесно за разбиране... Справям се добре, много добре и съм благодарен, но от седемгодишна възраст аз изпитвам ненавист към хората като цяло....... Благодаря на всички ви от дъното на моя изгарящ, отвратителен стомах за вашите писма и загриженост през изминалите години. Аз съм прекалено непостоянно и раздразнително бебе! Вече нямам страстта, така че помнете: по-добре да изгориш, отколкото да изсветлееш.
Мир, любов, съпричастност,
Кърт Кобейн
Франсис и Кортни, ще бъда край олтара ви.
Моля те, Кортни, продължавай, заради Франсис.
За нейния живот, който ще бъде толкова по-щастлив без мен.
Обичам ви, обичам ви!“
Послеслов
След смъртта на Кърт, съпругата му продава 50% от правата върху произведенията му за кръглата сума от 50 милиона долара! При Къртни Лав отидоха милионите долари, а след него останаха милионите му почитатели и ... стари кецове, скъсани джинси, дрехи секънд-хенд, както и пълно презрение към комерсиалноста и славата. На 24 години той е тотална звезда, а на 27 умира.
Из дневника му
- Желанието да бъдеш някой друг това е да загубиш себе си.
- Обичам всички - това е тъжното…
- Всеки от нас е сам, и всички ние заедно също сме сами.
- Ние сме толкова модерни, че даже подражаваме сами на себе си.
- По-добре да изгориш, отколкото да изсветлееш.
- Не се боя от смъртта. Когато умираш, душата ти продължава да живее и я залива абсолютно щастие. Пълният покой след смъртта, прераждането в някой друг - това е най-голямата надежда на живота ми.
Румен Жерев
