О бладана от светулки, роклята на Николета Лозанова е като кръстовище с повредени светофари. Не знаеш накъде да гледаш, правиш погрешен завой и право в КАТ. Кат’ съм тръгнал така по транспортному, нека забележим подобните на трамвайна улична сигнализация обеци, които хем ти дават предимство, хем искаш да ги изтръгнеш и занесеш за вторични суровини. Гаджето пие греяно вино и с немски акцент ми казва - прав си. Ако бях Николета Лозанова (което не искам) и правех 35 години (което ми предстои), нямаше да приема такава торта. Тортата прилича на поцинкована тенджера и нито вулгарният надпис, нито свещичките допринасят за някаква празничност. Гаджето, вече на втората чаша, пита - сигурен ли си, че е Лозанова, а не Грозданова тази. Явно му се е сторила на баир лозе.
Рокля гъсеница задушава Дивна
Дивна работа значи. Да попитам, моля, тази материя огнеупорна ли е и защо е лъскава. Тя прави някогашното звездно момиче грубовата и втръскващо скучна поне в моите очи. Ръкавите са отпуснати, вероятно зле ушити, нещо като филмова гъсеница, слязла за среща с почитателите си. Роклята гъсеница с впити в китките ръкави пълзи по тялото на госпожицата и може би я задушава. Аз не бих държал такова нещо дори в гаража си. Едното рамо се пърчи нависоко, другото като свлачище върви умислено и отпуснато надолу. Фотошопът е безсмислен, ако си на тази възраст. Та, за Бога, дори аз не си правя фотошоп, а съм на възрастта на Николета. Имам предвид френската певица.
Латинка си Цитиридис думаше
Макар да не е сезонът на латинките, едноименната Петрова лъсна при Цитиридис. Които си приличат, се привличат, казваше леля ми Върба от село Гелеменово. Цитиридис - той все като недоволен акушер е облечен на коледното парти на отделението. Звездата тук е Латинка, но защо е облечена като от латинския квартал в Париж. Много лъскаво, очеизвадно, дръзко и... бих казал - неподходящо. Освен ако не показва на кир Николакис акробатичен цирков номер, обичаната актриса изглежда малко циркаджийски и да кажем, не според възрастта си. Прилеп ръкавите обаче допускат, че би могла бързо да излети от това студио, веднага след третата минута.
Папазова и Сара - елегантност на две поколения
Вечна красавица, Ирина Папазова има своето място в пантеона на незабравимите. Макар рядко да съм оповестявал възхищението си от нея, правя го днес с признателност за модния й принос в България. В този кадър тя е по момичешки небрежна, красивата блуза изтъква силуета, а дънките подобряват визията. Умението на Папазова да е секси също ме възхищава, както и прическата й. До нея Мис България Сара Младенова е наистина великолепен пример за стил, особено за дамите в нейния възрастов пояс. Харесвам цвета, кройката, постановката на тялото, фризурата. Мога да кажа, че след Гуркова и Роси Иванова Сара се нарежда до тях в личната ми оценъчна скала.
От ръкавите на Деси - ризки за Сашко
Тиквено време е, Деси Стоянова отново е актуална. Роклята й, която стига, за да бъде облечен малък самодеен училищен хор, тиквее в пространството величаво, но и пусто. Ръкавите са като препили - подпухнали, със самочувствие и напълно безполезни. Няма ли там някой естет да ги дръпне и да тапицират с тях два фотьойла в студиото. Жоро Тошев, давай смело, по мъжки. Другото приложение на двата ръкава в тиквено е да направят дълга риза и къса риза на Сашко, ако ги ушие мама, няма да им струват и едно евро. Браво за фигурката на Деси, както и за смелостта да експериментира. Сега погледнах - бежови обувки. Леле... ама ме мързи да продължавам.
Лорд Евгени Минчев
