У чени на конференция, състояла се в София, заявяват, че сфинксът край големите пирамиди в Гиза е поне на 800 000 години и се потвърждава от техните задълбочени проучвания.
При това хипотезата е на сериозни учени, ползващи се с имена на много добри експерти в своите области. Конференцията е проведена преди време у нас, но и до днес се сочи като един от най-ярките примери от различни изследователи, които искат да приведат данни, че историята не е такава, каквато учим от учебниците.
Академия
Учените са от Украинската академия на науките. Вячеслав Маничев е от Института по геохимия на околната среда, а Александър Пархоменко е от института по география. Докладът, който изнасят в София, се казва „Геологически аспект на проблема за датирането на съоръжението на големия египетски сфинкс“. И безспорно предизвиква стрес и потрес у едни, но и абсолютен възторг у други – особено у уфолозите, търсещи връзки с извънземни цивилизации.
Снимка на сфинкса, направена през 1890 г. и взета от архива на Zangaki brothers.
Така украинците дават геологични основания на смятаните до този момент за доста спорни трудове на Джон Антъни Уест и последвалите разработки на проф. д-р Робърт Шох, геолог от Бостънския университет. Те категорично казват, че сфинксът и големите пирамиди в Гиза са много по-стари от господстващата теория, че са на около 4500 г. Уест и Шох твърдят, че при тези съоръжения се забелязват видими следи от вода и това не може да се обясни с никакви потопи, които носи Нил през хилядолетията.
Както е известно, Ванга също има своя теория по въпроса. Българската пророчица има съновидения, които отпращат създаването на пирамидите преди около 12 500 години. Но тя за сфинкса нищо не казва.
Гиза
Трябва да се спомене, че проучването на Маничев и Пархоменко е най-детайлното до този момент, а и след това не е правено такова. След него египетските власти не разрешават да се изследва геохимията на древните съоръжения в Гиза. Украинците обаче не правят проучвания на пирамидите, а се съсредоточават само до сфинкса, който, както е известно, е бил целият закопан в пясъци и е изровен по заповед на Наполеон, когато войските му плячкосват Египет.
Та Маничев и Пархоменко сериозно проучват по какъв начин климатът и човешката дейност са повлияли на износването на материалите, от които е направен сфинксът. Те установяват, че сфинксът дълго време почти целият е бил под вода, което си личи от браздите, издълбани по тялото му. Но такива липсват в предната част на главата. Проучват сантиметър по сантиметър и стигат до идеята, че става въпрос за съоръжение, което и изградено в праисторически епохи. След многократни проверки на резултатите те стигат до извода, че става въпрос за сфинкс, който е въздигнат поне преди 800 000 години. А това е трудно за обяснение, дори от уфолозите.
Колаж на сфинкса под вода, но пак без нос, за който знаем, че е унищожен в съвременната епоха.
Геолозите смятат, че сфинксът трябва да е бил под вода много дълго време и за да потвърдят тази хипотеза, те използват наличната литература за геоложки изследвания, проведени на платото Гиза. Според тези проучвания в края на геоложкия период на плиоцена (между 5,2 и 1,6 милиона години) морските води навлизат в долината на Нил, като постепенно я наводняват и създават големи езерни отлагания в района на Гиза. По този начин най-високото ниво на сфинкса, до което са достигнали водите, е около 160 метра над съвременното ниво на Средиземно море (днес платото Гиза е на надморска височина от 149 метра).
Западната страна на сфинкса, която според геолозите показва резултата от въздействието на морските вълни.
Маничев и Пархоменко използват разработките на проф. Ф. Зейнер от 1963 г., които определят различните фази и водни нива на Средиземно море през плейстоцена, вземат височината на забележимите горни кухини в сфинкса и ги съпоставете с морското равнище от калабрийската фаза, което според Зейнер съответства на приблизителна възраст от 800 000 години. Впоследствие авторите твърдят, че след преминаване през етапа на потапяне във вода, други естествени процеси трябва да са довели до по-нататъшно влошаване на състоянието на сфинкса и тук става въпрос за абразивния ефект на пясъка, който омекотил формите в издатините и вдлъбнатините.
Стрес
Стресът за науката е прекалено силен от теорията на украинците, защото според официалните разбирания хомо сапиенс като вид все още не е съществувал на нашата планета. Други пък твърдят, че е напълно възможно да става въпрос за различна човешка цивилизация и тя не е задължително да е дело на съвременния човек, тоест на хомо сапиенс, а на различен вид хоминиди. И не е задължително да се смята, че става въпрос за извънземни, а за много древна цивилизация, която се е развила на нашата планета напълно самостоятелно.
Според теориите на Елена Блаватская, която е от най-големите авторитети в езотериката и окултното, изграждането на големия сфинкс трябва да бъде датирано в много древни времена, много преди съществуването на съвременната човешка раса, поне преди 750 000 години. По този начин украинците на практика потвърждават тези нейни видения.
Снимка на Елена Блаватская
Георги П. Димитров
