Н а 1 октомври се почита паметта на Свети Йоан Кукузел - български църковен композитор, наричан православния Йохан Себастиан Бах. Тъй като е бил надарен с прекрасен глас, съвременниците му го наричали още Ангелогласния, а заради композициите му - велик майстор на музикалното изкуство и поет.
Не на последно място благодарение на него църковното акапелно песнопение достига до непознати висоти. Нотираните слова превръщат човешкия глас в най-съвършения инструмент за прослава на Бога.
Драч
Той е роден около 1280 г. в Драч, днес Дуръс, Албания. Градът е бил няколко пъти в пределите на Първото и Второто българско царство. За българския произход на средновековния музикален гений свидетелства едно от житията му, написано на гръцки език, в което се описва трогателната случка на завръщането на Йоан от Византия в родната му къща. Наближавайки дома, той чува плача на майка си и думите: „Мое дете, мил Иване, ахъ! Где ли ми си?” (Moa de milo Ioanny gdemysen, oho!) В житието тези думи са на български език в гръцка транслитерация, от което става ясен по безспорен начин българският произход на Кукузел. Наред с това една от неговите композиции, посветена на майка му, носи заглавието „Полиелей на българката“.
В ръкописите преподобният се споменава като Йоан Пападопулос Кукузел. От този факт някои учени правят извода, че майка му е била българка, а баща му е бил грък или отново българин. Защото Пападопулос може да обозначава и погърченото славянско прозвище „попов син” - т.е. да сочи към предполагаемо свещеническо потекло на Кукузел.
Школата
Друга податка за произхода му се открива в школата, в която Кукузел бил настанен след пристигането си в столицата. Тя е била създадена и устроена от император Михаил Палеолог (1224-1282) и предназначена за даровити деца сираци с чуждестранен произход. Което отново говори, че св. Йоан не е грък.
Когато неговите съученици от граматическата школа към църквата „Свети Павел” в Цариград го питали какво е ял, младият Йоан отговарял на гръко-български език: „кукиа ке зелйа” , т.е., „бакла и зеле“.
Има предания, че е бил назначен на служба в двора на императора.
Исихаст
Кукузел обаче тайно заминава за монашеската република Атон. Като научил императорът, веднага пратил хора на Света гора да го издирят и доведат. Българинът се скрил в една пещера и така им се изплъзнал. Блясъкът на владетелския двор и привилегиите не го блазнили, тъй като душата му копнеела за уединения и молитва.
Той заживява във Великата лавра на св. Атанасий Атонски. Там възприема исихазма, като първата половина на XIV век е и най-плодотворният етап от живота му.
Ноти
Знае се, че византийската нотация търпи различни изменения във времето. Именно на Кукузел е кръстена късновизантийската нотация - Кукузелева. Според известния западноевропейски музиколог византолог Егон Велес Кукузелевата нотация няма равна на себе си по богатство и изтънченост на музикално-писмените възможности. Йоан създава богато орнаментирани композиции с широк тонов обхват - песнопения, надхвърлящи две октави. В науката тази музика е наречена калофония (от грицкото „калос“ – хубав, добър и „фонае“ - звук, глас). В състава й влизат т. нар. кратими - мелодическа многоразпевност на отделни срички, лишени от смислово значение като „те-ри-ре“ и др.
Засега са известни 90 негови композиции. Най-прочутата му творба е „Полиелей на българката“, която е посветена на майка му. Кукузел е автор на текста и на около 50 църковни химна, съставени в 15-сричкова поетична стъпка.
Графика
Към творчеството на Ангелогласния Кукузел трябва да бъдат добавени и графическите изображения на кръг и дърво, наречени съответно Колело на Кукузел и Дърво на Кукузел. Те са били създадени за обяснение и осмисляне на църковното осмогласие, представящи гласовите съотношения и родства. Предназначението им е било насочено директно към обучаващите се псалти. В Колелото на Кукузел „мелодията се прелива от тон в тон, от тоналност в тоналност, но не се изменя.
Не всички произведения на гения обаче са изучени. Той се нарежда след Свети Йоан Дамаскин, с чието име се свързва оформянето на Осмогласието.
Роди си църковен хор под носа на БКП
През 1967 г петима студенти от Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София създават хор за църковни песнопения и го кръщават „Йоан Кукузел-Ангелогласния“. В онези години обаче комунистическият режим се стреми да насажда атеизъм и въобще не толерира църковните прояви в храмовете, камо ли извън тях. За да се избегне надвисналата забрана, музиката на Кукузел е представена не като християнска и църковна, а като старобългарска. С тази малка хитрост хорът заедно с творчеството на Ангелогласния оцелява, като не само излиза на светска, но и на световна сцена.
А от 1980 г. насам в България на тази дата се чества професионалният празник на певци и музиканти.
