- Мария, „100% будни“ се завърна в ефира на БНТ с нов сезон. Липсваше ли ви телевизията през лятото?
- Лятото е времето, което използвам да се откъсна от всичко. Напълно променям режима си, навиците си. Сутрин задължително съм в планината и правя преход около 2 часа. Почти не гледам телевизия, много пътувам, не чета новини, наистина се откъсвам от всичко. Завръщането в реалността става бавно и полека.
- Успяхте ли да си починете и как се подготвихте за новия сезон?
- Всъщност всяко откъсване ми носи нови идеи. И подготвянето е вървяло паралелно с почивката. Няма как, мозъкът работи. Беше едно невероятно лято. Наситено с много пътувания, преживявания... искам да е вечно лято.
- Какво да очакват зрителите на БНТ в „100% будни“?
- От този сезон сме заредени с още повече енергия. Красивата наука при нас ще се развива, ще бъде изключително демонстративна и много близка до всеки един зрител. Музикантите си остават наша запазена марка. 100% будни дава трибуна на много млади групи, млади изпълнители, на добре познати музиканти. В 5-ия сезон на предаването продължаваме и кинолинията, и всичко онова, което излиза на големия екран. А нашата луда и много дива репортерка Харитина Агопян ще влиза в лекарския кабинет без направление.
- Всяка сутрин излизате на малкия екран със Стефан А. Щерев. Каква е тайната на вашия успешен тандем?
- Неведнъж съм казвала, че всеки има своите силни и слаби страни. А това да го разбираш и цениш в другия, прави успешен не само един телевизионен тандем, а въобще приятелството. Това е простата формула.
- Възможно ли е приятелство в телевизията?
- Естествено, че е възможно. Знам какво се говори, че по принцип телевизията е кошер от оси, кълбо от змии и какво ли още не. Вероятно е така, а вероятно зависи от собствената ти настройка какво искаш да видиш и в какво искаш да участваш, какви отношения искаш да градиш. Аз смея да твърдя, че екипът на предаването е екип, на който във всеки един момент можем да се опрем. Всеки един в този екип е истински боец и никога няма да те остави, защото знае какво е телевизия.
- Как подбирате темите в предаването и участвате ли активно в подбора им?
- Аз освен водещ съм и продуцент на предаването, което автоматично ме прави замесена в измисляното и предлагането на теми. Целият ни екип и регулярни седмични срещи, на които обсъждаме темите за различните дни кое ще е добре, кое не чак толкова, кои гости да поканим за една или друга тема. Опитът ни е важен и ценен, защото не трябва винаги да се доверяваме на това, което виждаме в мрежата.
- Как попаднахте в БНТ и на какво ви научи телевизията и продължава да ви учи?
- В БНТ попаднах покрай най-добрата ми приятелка. Тогава тя работеше като репортер там, но бързо разбра и осъзна, че това не е нейното място, нито нейната работа и ми предложи да пробвам. Е, досега съм в БНТ. Пробвах и се получи. Телевизията ме научи на много дисциплина и точност. Ако преди за срещи с приятели съм закъснявала с един час, от първите си снимки в телевизията разбрах, че времето е най-големият господар и няма начин да не се съобразяваш с него.
- Какво обичате да правите в свободното време?
- Много зависи от настроението ми, но обикновено спортувам, ходя в планината, плувам. А понякога мога да не излизам от вкъщи, защото е важно в свободното си време да останеш и сам.
- Майка сте на две прекрасни деца - Ясен и Камен. Как ви промени майчинството?
- Майчинството ме центрира. Разбрах за колко глупави неща може да се тревожи човек. Разбираш, че наистина децата са дар и всичко останало става по-незабележимо. Много бързо пренареждаш приоритетите си.
- Успявате ли да съчетавате ролята на майка и ролята на водеща и куца ли едното за сметка на другото?
- Никога нищо не куца, защото е въпрос на гледна точка. Ако мрънкате за дребните неща в живота, ще мрънкате и за големите. Ако не можете да се наслаждавате на дребните неща, няма да можете да се наслаждавате и на големите. Всичко е въпрос на гледна точка. Аз обичам това, което правя, и никой насила не ме е накарал да взема това съзнателно за себе си решение. Така че нищо не страда, това е само въпрос на себеусещане.
- Вие самата какво дете бяхте?
- Бях доста палаво дете. Своенравно. Следвах това, което съм си наумила и почти нищо не можеше да ме отклони. В общи линии виреех добре сред момчешките компании, защото бях дива и не се страхувах от белите, които момчетата наумяваха.
- Връщате ли се често в родния си Асеновград?
- За съжаление все по-рядко. Защото единственото ми свободно време е събота и неделя, а ние сме страстни почитатели на кемперджийството и опознаването на нови места. Т.е. всяка събота и неделя сме на ново място с преносимата си къща и все по-малко време остава за Асеновград. Но, разбира се, намирам време.
- Мечтаели сте да учите културология и сте успели да влезете в Софийския университет. Това е доказателство, че мечтите се сбъдват! Продължавате ли да мечтаете и за какво?
- Аз съм повече от убедена, че мечтите се сбъдват. Не знам дали понякога не бъркаме мечти с цели или обратното. Но дори и да бъркаме, мечта винаги е красива дума. Продължавам да мечтая и да имам своите си цели. Не мисля обаче, че това е важно за някой друг извън мен... така че ще си запазя мечтите и целите за себе си.
- Какво ще пожелаете на нашите читатели?
- Бъдете будни доколкото и както можете. Не склонявайте глава, просто защото така е прието, винаги се оглеждайте, защото на следващата улица може да ви дебне невероятно добра история. Гледайте хората в очите и знайте, че никой не е повече от вас, защото всички ние сме хора.
Екатерина Томова
