А встро-Унгария ни спира да си върнем Ниш по време на войната от 1885 г. Тогава българските войски повеждат битката, позната като Капитаните срещу генералите и буквално прегазват сърбите. Накрая обаче граф Кевенхюлер-Меч пристига в Главната квартира на българската армия в Пирот и с ултиматум настоява пред българския княз Александър I Батенберг българите да прекратят по-нататъшно настъпление.
Австро-унгарецът заплашва с намеса на австро-унгарските войски и с евентуално руско нахлуване в гръб. Княз Батенберг е принуден да приеме. Като демаркационна е избрана текущата фронтова линия. Между България и Сърбия започват преговори за примирие, които приключват на 9 декември. Мирният договор е подписан в Букурещ на 19 февруари1886 г.
Предисторията
Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември същата година се посреща с неодобрение от т.нар. Велики сили. Особено сърдита на княз Батенберг е Русия, че по този начин се нарушава тяхната хегемония на Балканите, чийто проводник е Сърбия. На 12 септември сръбският крал Милан Обренович предприема мобилизация и в прав текст заявява, че ще завземе Видин, Трън и Радомир, за да се запазило равновесието?! Основната им цел е да поставят под свой контрол София, за да се отрежат окончателно връзките на България с Македония.
Австро-Унгария и Германия подкрепят исканията на сърбите, но не дават съгласието си за евентуална война, а славянска Русия директно подкокоросва сръбския крал да нахлуе в България, давайки им дипломатическата си подкрепа. Формално всички Велики сили заявяват неутралитет.
ИСКАНИЯ
На 2 ноември 1885 година Сърбия обявява война на България с брутални искания на крал Милан: 1. Цялата територия на България от сръбската граница до река Искър да бъде включена към сръбската държава. 2. Сръбска окупация над останалата част от Княжеството. 3. Преместване на българската столица от София в Търново. 4. Военен парад на сръбската армия в столицата на България, оглавяван от самия Милан. 5. Огромна парична компенсация.
Макар и слабо обучена, сръбската войска достига до 120 000 войници, докато българската, заедно с доброволците и опълченците, достига 100 000. Оставаме без военно командване, защото руските офицери са отзовани от България. Единствената надежда е в 40-те млади офицери, завърнали се само месец преди началото на войната от руските военни училища.
Българската пехота разполага със стари пушки, а артилерията с 200 артилерийски оръдия, които обаче са доста по-добри от сръбските антики. Боеприпасите също не са достатъчни, както и униформите. Запасняците, опълченците и доброволците са със собствени дрехи. В съотношение 7 към 1 сръбските дивизии нападат от две страни – от Цариброд и от Пирот-Трън, и за 1 ден навлизат на 15 км навътре в българска територия.
МАРШ НА СКОК
Само за 48 часа основната част от българската войска преминава над 350 км и се предислоцира от югоизточната граница с Турция до Сливница, където княз Батенберг и военачалниците ни капитани, водени от Рачо Петров и Олимпи Панов, решават да дадат главния отпор на агресора. До гара Саранбей, днешен Септември, войниците са транспортирани с железницата, а оттам пеш, с «марш на скок» и с песен на уста достигат до позициите на Сливнишкото поле.
На 5 ноември сутринта започва решителната Сливнишка битка. Към 9 часа сутринта сърбите атакуват, но батареята на капитан Георги Силянов ги отблъсква без жертви. Шумадийската дивизия се съединява с Дунавската и Дринската при Сливнишките позиции. Сърбите вече са готови за съкрушителна атака, когато към българите се присъединява капитан Петър Тантилов и командваните от него 4-та тракийска, 2-ра софийска и 1-ва опълченска дружина, както и една батарея. На 6 ноември започва сражение по цялата фронтова линия. Бдинският полк постига успех след контраатака, а Плевенският достига до сръбските окопи. В ранната сутрин на 7 ноември капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където разгромяват в неравна битка 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон. На северния фронт командващият Бдинския полк капитан Марин Маринов заповядва щикова атака „На нож“, като сам повежда бойците си и загива в боя. Сърбите се обръщат в бяг и изходът на сражението е ясен. По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление. Отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при селата Ропот и Комщица, като наближава сръбската граница. С това приключва Сливнишката битка.
НАСТЪПЛЕНИЕ
Започва втората фаза с настъпление на българската войска. На 14 ноември българските части достигат укрепленията пред Пирот, а на следващия ден българите преминават в щикова атака, боят се развихря по улиците на града. В сръбските редици настъпва хаос и те изоставят града. Пътят на българите до Ниш е свободен.
Сръбската армия е изправена пред пълен разгром, но се намесва Австро-Унгария. На 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград граф Кевенхюлер-Меч, пристига в Главната квартира на българската армия в Пирот и с ултиматум настоява пред българския княз Александър I Батенберг българите да прекратят по-нататъшно настъпление. Австро-унгарецът заплашва с намеса на австро-унгарските войски и с евентуално руско нахлуване в гръб. Княз Батенберг е принуден да приеме. Като демаркационна е избрана текущата фронтова линия. Между България и Сърбия започват преговори за примирие, които приключват на 9 декември. Мирният договор е подписан в Букурещ на 19 февруари1886 г.
Герой
Най-малкият брат на Христо Ботев – Боян, загива 19-годишен в битката край Сливница. Той проявява небивал героизъм в сражението при Три уши. Прободен от двама нападатели с щикове в стомаха той с последни сили успява със сабята си да съсече и двамата нападатели! Другарите му настръхват от видяното и обръщат боя в атака „На нож!“. Боян Ботев е пренесен в София, но на 10 ноември 1885 г. издъхва в болницата от тежките рани. Посмъртно е произведен в чин поручик.
Ботьовият брат е роден на 6 май 1866 г. в Калофер. От малък тръгва по стъпките на брат си. През 1876 г. е във Влашко заедно със своите братя Христо и Кирил. 11-годишен иска да замине с четата за България, но те не му позволяват. Няколко години по-късно заминава за Русия, където учи във военна гимназия. През 1883 г. се завръща в България и се записва във Военното училище.
Румен Жерев
