В края на юли паметникът на българския революционер от ВМОРО Андон Лазов Янев, по прякор Кьосето, е отново поставен на централно място в Скопие. Смелата кметица на северномакедонската столица Данела Арсовска, която е недолюбвана от централната власт, защото не крие българското си гражданство, върна 3-метровата скулптура не пред сградата на Върховния съд, а на централното кръстовище между булевардите „Александър Македонски“ и „Беласица“.
Паметникът на Кьосето, издигнат през 2014 г., бодеше в очите сърбоманската власт и го демонтираха преди 6 години посред нощ и го захвърлиха в склад на „Метал завод Тито“. Кметицата Данела Арсовска върна паметника, а решението й предизвика полюсни реакции в югозападната ни съседка. Любопитна е реакцията на несъгласните: „Нека си го носат во Бугарија – тој беше бугарин?!“
Паметникът на Кьосето в Скопие.
Спомени
Нека запознаем читателите с живота и делото на Андон Кьосето, извоювал си правото да бъде комитата, на който Гоце Делчев и Даме Груев поставяха специални задачи. От ръката на Кьосето получиха заслужено възмездие турци, гъркомани и сърбомани.
Андон Лазов Янев, по прякор Кьосето, е роден на 25 ноември 1854 г. в с. Голозинци, Велешко. На 22 септември 1931 година в горноджумайския хотел „Лондонъ“ известният по това време журналист от в. „Зора“ Боян Мирчев стенографира спомените на дядо Андон Кьосето в многочасови разговори между двамата.
Андон Кьосето (втори седнал), Илия Кърчовалията, Андрей Докурчев, Петър Георгиев от Рила, Марко Христов (най-вдясно) и други осъждат на смърт предател, 1906-1907 г.
„По това време във Велес имаше един турчин на име Али Чауш – така започва своята изповед вече възрастният комита. – На един празник в махалата Койник, на един кепенек, бяхме насядали неколцина момци. Али Чауш, придружен от един жандарм, се зададе по улицата. Тогава бе обичай да му се става на крака. Всички му станаха, аз не му станах: „Защо не ставаш бре, гяур?“ Докато да му отговоря, той замахна да ме удари. У мен имах едно призренско нохче. То ми беше сгода, замахнах и му разсекох мундира и се впуснах да бягам. Не можаха да ме хванат – бях бърз на пипане и бягане!“.
Комитите Андрей Докурчев, Андон Кьосето (в средата) и Марко Христов.
Екзекутор
Така, ненавършил 16 години, Кьосето минава в нелегалност и стига пеш до Солун. Там наказва по същия начин турски бег и един арнаутин. Много скоро Даме Груев го привиква, за да се запознаят.
Един от основателите на ВМОРО – д-р Христо Татарчев, взима Кьосето при себе си на квартира и го прави свой файтонджия. Заклева се и се влива в редиците на ВМОРО. „Имаше един сърбин на име Борис, железар по професия – продължава разказът. – Същият, който уби наш учител, българин. Започнах да го следя, тръгнах по дирите му, за да го трепам. Една вечер аз влязох в „Коломбо“. Дойде Борис, същият, когото търсех. На излизане ударих му ножа, напнах с бастона лампата и бягам да изляза през вратата. Един полицай на име Умер ефенди се впусна да ме хване. Но докато да стори това, аз гръмнах с пищола и го ударих в гръчмула и пряко него избягах.“
Акции
От Велес докарват в Солун големия брат на Андон, Никола, който се съгласява да го намери и да им го предаде. „В Солун по това време имаше един учител на име Пейчинович, после той стана директор на сръбското училище – продължават спомените на Андон. – Турците го запознават с моя брат и двамата започват да ме търсят. Но вместо да ме заловят те, аз залових брат ми и го подкарах у Татарчев, в зимника. Както Даме, така и д-р Татарчев, които влизаха в Централния комитет, не можеха да си позволят да дадат нареждане за премахване на брата ми. Ако го пуснем, рекох аз, за мен вече тук няма да има място. Те се съгласиха с мен и казаха: „Прави това, което намериш за добре!“ Кьосето ликвидира брат си Никола, после и сърбина Пейчинович: „Предателството е непростимо! Дори и за брата ми!“, казал после Кьосето на Даме Груев.
Кьосето на файтона си пред хотел Лондонъ в Горна Джумая.
Следват акции за отвличане на заможни турци за откуп. При една от тях Кьосето взима 1000 лири и с другарите си минава границата при Юндола, като се предават на българските стражари. Конвоират ги до пазарджишкия затвор: „Дойде ключарят и се провикна да излезат комитите и да отидат в дирекцията на затвора. Тук аз за пръв път видех Делчев. Гоце погледна ни всички и запита: „Кой е Кьосето?“. Обадих се и Гоце запита: „Андоне, къде са парите, що ги взехте?“. Аз му казах, че те са сега у властта. „А другите пари?“. Тогава аз се обърнах към Гоце и му казах: „Парите са у мен.“ На другия ден ни пуснаха от затвора. Тук беше и Делчев. Като излязохме, тръгнахме подир него. Упътихме се към река Марица. Гоце седна на песъка, скръсти ръка и ми вика: „Хайде, давай сега парите.“ Аз съблекох елека и извадих парите. От хиляда лири ексик се оказаха само петнадесет лири.“
Мис Стоун
През 1901 г. Андон Кьосето участва и в аферата „Мис Стоун“. В село Сърбиново, днешното Брежани, той акушира заедно с една баба от селото при раждането на Цилка. Бебето Елен много плачело и мис Стоун се сопва на комитата: „Е, господине, заповядайте сега на малката да не плаче!“ „Лесна работа“, отвърнал й той. После взел парченце хасе, скълцал малко захар, направил нещо като бонбонче и го поставил в устата на детенцето... и то млъкнало.
Кьосето е близо до Яне Сандански, когато се получава откупът от 14 500 лири в Тодевите ханове в Банско. Аферата „Мис Стоун“ е единственият случай в над 200- годишната история на САЩ, когато правителството им съдейства да се плати откуп за отвличане.
Уникален спомен, който Андон Кьосето разказва за Гоце Делчев, е разтърсващ: „Намирахме се на един присой на Али Ботуш, Сярско поле. След обиколката Делчев пристигна при нас. Гледам го, окапал, по него въшки лазят на синджири по ръбовете на дрехите му. Казвам на Делчев: „Съблечи си дрехите!“. „Ти луд ли си бе, Андоне?“, отговаря ми Делчев. „Аз ти заповядвам – рекох му повторно. – Давам ти 2-3 минути срок.“ Той носеше една вълнена фланела. Ама въшките по нея се натичкали, така че не можеш да ги отлепиш. Срещу нас се случи един мравуняк. Взех, че постлах фланелата му над мравуняка. И като започнаха ония мравки да вадят и носят въшките! И така мравките изчистиха до последната гнидичка дрехите на Делчева и след това той отново се облече.“
Неуловимият безмилостен екзекутор на тирани, шпиони и предатели Кьосето винаги се разплаква, когато в спомените стига до името на Гоце Делчев: „Делчев беше много доверчив. Когато беше в Щип като училищен директор, там той нямаше работници. Оръжието го докарваха до с. Саса. Той сам е пренасял с голяма мъка пушки през река Брегалница по лед и студ. До неговото загиване духът беше много силен и нямаше такива саморазправи. След като загина в Сярско, организацията не умре, обаче тя не беше така подредена. Македония едва ли ще роди втори Делчев. При последната ни среща за сбогом Гоце Делчев каза: „Другари, аз сега заминавам за България, ще получа от нашите другари пари за македонското дело. Ако не се обединим, знайте, Македония е разкъсана, ще стане война, ще пострада България. Един ден само по себе си, след 10 или 15 години, без да се съмняват Сърбия и Гърция, Македония ще се обедини с България.“
Кончина
Андон Кьосето има издадени четири смъртни присъди – от турския султан и от кралете на Гърция и Сърбия. Осъждат го на смърт и върховистите на Иван Гарванов. На конгреса на ВМОРО в Рилския манастир през 1905 г. го изолират и едните, и другите. Даже го вкарват и в български затвор за няколко месеца. Междуособиците във ВМОРО го принуждават да се отдръпне от активна дейност През 1905 година той се оженва и заживява в село Рила, после в Горна Джумая, днешен Благоевград. Тук се препитава пак като файтонджия.
Внукът му Антоний Кьосев разказва: „От чичовците си знам, че смъртта му не бе от старост, нито от болест, а заради нелепа случайност. Отива дядо ми на лозето ни в местността Баларбаши над града, за да насече бадемови клони, и ги помъква надолу. А оградите там бяха от големи, обли речни камъни, само с пръст захванати. Закачва той една такава ограда, вече поизмита от дъждовете, и камъните се стоварват върху него. Изпотрошават му кокалите и за около седмица, без да може да се храни и пие вода, е поставен в гипсово корито.“ На 10 септември 1953 г. неуловимият отмъстител, големият поборник за свободата на Македония и приобщаването й към майка България, намира вечен покой.
Румен Жерев
