В началото на 80-те години на ХХ век управляващите от БКП решават да предприемат радикални действия за побългаряването на цялото мюсюлманско население в България.
Като причина се посочва, че мюсюлманите у нас всъщност са потомци на „потурчените“ през периода на "турското робство" българи.
И затова побългаряването им всъщност е връщане към изконната вяра на дедите им. В историята това историческо явление остава с името „Възродителен процес“.
Паметната плоча на гара Буново
Като първа и основна мярка е промяната на турско-арабските имена на мюсюлманите с български.
Наред с тях обаче са въведени и други рестрикции и забрани: да се посещава джамия, да се говори на турски език не само на улицата, но и вкъщи, да се извършват ислямски обреди и ритуали. А това няма как да не предизвика и ответна реакция у засегнатите мюсюлмани и да ги подтикне към протестни действия.
Първите и безобидни прояви на това недоволство се изразяват в пращане на заплашителни писма и телефонни обаждания със закани за саботажи и извършване на терористични атентати. Атентатите обаче твърде скоро от мними се превръщат в истински.
Тук няма да правим пълен преглед на всички извършени и предотвратени атентати на територията на НРБ. Ще отбележим само най-значимите от тях.
Терор
Първите терористи са разкрити през пролетта на 1983 г., когато е разкрита група от трима терористи и един техен помагач.
Разследващите установяват, че тримата са изпратили няколко заплашителни писма лично до Тодор Живков и до главното мюфтийство, което според тях е купено от комунистите и е предало собствената им религия. През есента на същата година терористи предизвикват късо съединение в контактната мрежа на жп гарата в Карнобат.
Целта им е била да причинят тежка влакова катастрофа, в която да има десетки жертви и ранени. Опитът им обаче не успява, групата е разкрита и задържана от органите на реда. На 3 март 1984 г. на Автогара „Юг“ в Пловдив е открит изоставен куфар с устройство за предизвикване на дерайлиране на влакове.
За съжаление невинаги обаче милицията успява да разкрие терористите, преди те да са извършили своите жестоки престъпления. На 30 август в навечерието на 40-ата годишнина от „Деветосептемврийската революция“ са извършени два бомбени атентата. На паркинга на летището във Варна избухва бомба, като при взрива са ранени две жени. Същия ден адска машина е задействана и в кошче в чакалнята на гарата в Пловдив. При взрива там има две жертви, а 42-ма човека са ранени.
Атентатите продължават и пред следващата 1985 г., като най-значимият и кървавият от тях е този, известен като „атентата на гара Буново“.
Бомба
На 9 март 1985 г е заложена бомба във вагона за майки с деца на бързия влак Бургас – София. Според плана на терористите тя е трябвало да избухне, когато влакът преминава през тунела Гълъбец близо до гара Буново, дълъг 3200 м.
Взривеният вагон
За щастие на пътниците влакът закъснява от разписанието си и поради тази причина бомбата гръмва още преди той да е стигнал въпросния тунел.
Загиват 7 души (сред тях и 2 глухонеми деца), а 9 човека (сред тях 2 деца) са тежко ранени. На мястото на атентата пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта Димитър Стоянов и Васил Цанов.
Взривеният вагон е откачен. Ранените са извозвани до болниците в съседни градове. А всички останали пътници са подложени на щателна проверка. Едва след шест часа пътническата композиция е пусната да продължи пътя си за София, след като органите на реда са убедени, че във вагоните няма други взривни устройства.
Част от жертвите, пътували във взривения вагон
Очевидец
Години по-късно очевидецът Иван Любенов, пътувал във въпросния влак, отново се връща към онази злокобна вечер. „Чух необичаен шум, отворих вратата и погледнах веднага назад. Видях, че вагонът зад нас гореше, а малко след това и цялата композиция внезапно спря.
Скочих на земята и се затичах към горящия вагон. Той нямаше нито врати, нито стени. Първите три купета бяха изцяло разрушени. Някаква жена скочи от вагона, падна върху главата си. След като ме видя, се хвърли към мен с викове, че детето й останало в купето. Влязох във вагона. Дете там не видях, но имаше два трупа и един ранен мъж.“
Същия ден, 9 март, но половин час по-късно, към 22,00 ч. е взривена бомба във фоайето на едноименния хотел в Сливен. Там тя е скрита в гардероба на сладкарницата на хотела. Стените на гардероба намаляват ударната вълна. Жертви няма, но 23 човека са ранени.
И отново на 9 март 1985 г. рано сутринта на морския плаж в курорта Дружба плажуващи откриват взривно устройство. Този път то е скрито в петлитров гюм за мляко. Гюмът пък е сложен в ленена чанта.
Благодарение на тази находка криминалистите успяват за няколко месеца да разкрият извършителите на терористичните актове. Разкриването става като в холивудска крими продукция. Летовниците, намерили бомбата, предават заедно с нея и една кърпа, върху която е била оставена чантата с взривното устройство. Кърпата е с инициали РСВ (Ресторанти и спални вагони).
Часовник
Самият механизъм, който трябва да приведе в действие бомбата, е от съветски часовник „Слава“.
часовник "Слава", използват от бомбаджиите
В хода на разследването става ясно, че същите часовници са използвани за активиране на взривните устройства и при останалите атентати.
Това допълнително убеждава криминалистите, че са по следите на една и съща опасна група, специализирала се в подготовка и извършване на бомбени атентати.
Паметникът, издигнат край гара Буново
След няколкомесечна денонощна работа криминалистите и колегите им от ДС успяват да разкрият извършителите на атентатите и да ги задържат със съучастниците им.
На 25 април 1988 г. тримата подсъдими за бомбените атентати Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб) са осъдени на смърт. Присъдите им са изпълнени, а телата кремирани.
Тримата осъдени на смърт и разстреляни терористи
Други четирима членове на тяхната организация пък са осъдени на различни срокове затвор. Това са: Севдалин, брат на Елин Мехмедали, а също и Никола Николов, Севда Латинова и Милко Вълканов. Сабри е осъден на шест години затвор. От тях лежи само две, като през 1991 г. е амнистиран от президента Жельо Желев и е освободен. Останалите са разменени и заминават за Турция.
Любопитното в случая е, че двама от тримата – Емин и Абдула, се оказват тайни агенти на Окръжното управление на ДС в Бургас.
Това според някои дава сериозно основание да се предположи, че въпросните атентати всъщност са замислени и организирани от самите български служби, като целта им е да се предизвика ескалация на етническото напрежение и недоволство в България.
А това от своя страна да оправдае бъдещите репресии от страна на държавните служби над българските мюсюлмани. Това обаче е само предположение.
Иван Георгиев
