Б лизо 6000 българи на година губят живота си заради мутирали бактерии, на които антибиотиците не действат.
Официални данни за починалите пациенти заради антимикробна резистентност обаче у нас няма. Броят на жертвите става известен от математическите модели на два големи световни университета, които изчисляват смъртността у нас.
Устойчивост
Антимикробната резистентност възниква, когато бактерии стават устойчиви на антибиотиците. Така те правят често срещани инфекции по-трудни за лечение и увеличават рисковете от развитие и разпространение на тежки животозастрашаващи заболявания. Причината за това е прекомерната и неправилна употреба на лекарствата в хуманитарната и ветеринарната медицина. В България е имало 1600 смъртни случая, директно асоциирани с антимикробна резистентност, и 6400 косвено причинени от нея през 2019 година, сочат данните на Института за измерване и оценка на здравето към Медицинския факултет на Вашингтонския университет. Между 1315 и 5756 души са загубили живота си заради същата причина в България през 2021 година, показват пък изчисленията на Института за здравни показатели и оценка към университета в Оксфорд. Четири патогена у нас са свързани с най-висока смъртност, показват данните на Вашингтонския университет. Това са Escherichia coli, като бактерията е причинила смъртта на над 2000 души. Staphylococcus aureus е взела същия брой жертви. Pseudomonas aeruginosa е свързана със смъртта на 990 пациенти, а Klebsiella pneumoniae е отнела живота на 936 души. Те често причиняват инфекции на кръвта, перитонеални и интраабдоминални инфекции, както и такива на пикочните пътища и пиелонефрит.
Изследвания
Данните на Националния център по заразни и паразитни болести показват, че в България се наблюдава резистентност към всички класове антибиотици, използвани в хуманната медицина, включително към препарати от най-ново поколение, които все още не са регистрирани в страната. България има най-висока смъртност от тотално резистентни на антибиотици бактерии в цяла Европа – ешерихия коли и клебсиела пневмония, показват данни от публикация в списание „Лансет“ от октомври 2022 г. Проучването сочи, че средно 7,29 на 100 000 души умират от резистентна на антибиотици ешерихия коли, а 4,59 на 100 000 души са смъртните случаи от резистентна клебсиела пневмония. Същевременно в България липсва законова рамка, в съответствие с която да се класифицират регистрират и докладват смъртни случаи, асоциирани с инфекции от резистентни микроорганизми. Пациентите с такива инфекции обикновено са лекувани от други съпътстващи заболявания и реалната причината за смъртта е трудно доказуема.
Пандемията рязко вдигна употребата им у нас
Пандемията от коронавирус рязко вдига употребата на антимикробни препарати у нас. Международно възприетата мерна единица за консумация на антибиотици в хуманната медицина е дефинирани дневни дози на 1000 жители на ден (ДДД). В България общата употреба на антибактериални средства е нараснала от 20,7 ДДД през 2019 г., нива почти идентични със средноевропейските, до 26,3 ДДД за 2023 г. В същото време потреблението за ЕС остава 20,09 ДДД. В проценти това се равнява на ръст от 27% за период от 5 години за България. Над 35 000 смъртни случая всяка година в ЕС се дължат на антимикробната резистентност. През 2019 г. Световната здравна организация я обяви за една от десетте най-големи заплахи за общественото здраве, пред които е изправено човечеството. Около 70% от случаите на инфекции, причинени от резистентни към антибиотици бактерии, са вътреболнични инфекции. Ако резистентността продължи да нараства, това ще доведе до приблизително 10 милиона смъртни случая в световен мащаб всяка година. До 2050 г. световната икономика би могла да бъде изправена пред разходи в размер до 100 трилиона щатски долара.
До 80% от лекарствата се пият без нужда и неправилно
Около 80% от антибиотиците в хуманната медицина се използват в доболничната помощ. Предимно в детска възраст - при инфекции на гоните дихателни пътища и на средното ухо, при риносинуити и фарингити. От 50 до 80% от тях се използват, без да бъдат необходими или приложени правилно. Тази констатация е записана в проекта за Националната програма за рационална употреба на антибиотиците и надзор на антибиотичната резистетност (2017- 2021 г.). Все още у нас е доста разпространено неадекватното приложение на антибиотици. Те се приемат при остри респираторни заболявания, остри инфекции на гастроинтестиналния тракт и други, чиито причинители най-често са вируси, които не са чувствителни към наличните противобактериални антибиотици. Масова практика е да не се извършва антибиограма и антибактериалната терапия се провежда без уточняване антибиотичната чувствителност и резистентност на причинителя, което също е предпоставка за бързото създаване и разпространение на лекарствена резистентост.
Милена Димитрова
