- Д-р Христов, за какво ви търсят най-често пациентите в този период от годината, може ли да се открои някаква тенденция?
- Слава богу в момента мога да кажа, че работата ни е толкова натоварена, както в други години и предимно се фокусираме върху профилактиката. Разбира се, има и вируси, като най-често те са стомашно-чревни. Има един, който се засича в момента и протича с диария, с болки в корема и повишена температура. Доскоро имаше по-сериозно разпространение и на вирус, който беше съпътстван с болки в гърлото и много често напредваше и стигаше до отит. При него също има висока температура. Това са най-разпознаваемите и най-доминиращи в момента. Разбира се, има и хронично болни, които изискват наблюдение. Наистина е радващо, че това лято за разлика от доста други досега, ситуацията е спокойна. Няма толкова много болни, хората са здрави и почиват активно и рационално.
- COVID циркулира ли все още?
- Към момента не. Не бих казал, че изобщо има някаква симптоматика, която да ни насочва към нуждата за изследване за COVID. Другото е, че и пациентите нямат особено желание за допълнителни изследвания, тъй като в момента COVID не протича така, както преди 3-4 години. Сега преминава значително по-леко, с много базови симптоми, които не водят до влошаване. Минава с хрема и болки в гърлото. Много често пациентите дори не стигат до кабинета ми, а се лекуват вкъщи сами.
Лекарите трябва да преценяват колко пациенти могат да запишат, за да ги обслужват качествено.
- Споменахте профилактиката, мислите ли, че се повишава културата на българина по отношение на това по-рано да обръща внимание на здравето си и да си прави допълнителни изследвания, без да има някакви симптоми?
- Да. С последните промени се допълниха и пакетите, покривани от касата, с още доста изследвания, които ни дават по-пълна представа за състоянието на пациента. Хубаво е, че тези неща достигат до хората. Те се запознават с това на какви изследвания имат право и немалка част идват в кабинета с конкретно изискване да им бъдат назначени. Така по-рано могат да разберат какво е тяхното състояние и да вземат мерки, преди да се е стигнало до нещо, което по-трудно се лекува. Реално винаги има една група пациенти, които работят буквално по 7 дни в седмицата. Те по-трудно могат да бъдат обхванати от профилактичната кампания, но бих казал, че те не са голям процент от обществото. Освен това дори такива успяват да намерят време и да дойдат за преглед и да се изследват. Възрастните, диспансерно болни хора си идват регулярно и за тях е добре, че с профилактиката може да им спестим появата на доста заболявания, които да се прибавят към тези, които вече си имат. При младите, когато нещата се хващат навреме, е още по-добре, защото си остават здрави по-дълго. Съществен момент, на който искам да акцентирам, е мамографията. Тя действително може да спести големи проблеми. Целевата група са жени, при които още не се е проявила някаква симптоматика, насочваща към рак на гърдата или за клинично проследяване, когато имат някакви изменения. Наблюдаваме ги, стадираме ги и според резултата от мамографията ги изпращаме към други специалисти. Добре е, че има безплатен достъп до ехографско изследване на млечни жлези при по-младите пациентки и мамография при по-възрастните.
- На какво друго държите да запознаете своите пациенти по отношение на здравната превенция?
- Мога да спомена ваксината срещу човешкия папилома вирус, за която държа да запозная майките на момичета в пубертета. Това е профилактика, която впоследствие може да спести проблеми. Мога да дам пример, че в Австралия, където тази ваксина е задължителна за разлика от България, е постигнат много висок процент на ваксинационно покритие и рефлекторно много бързо спадат процентите на рака на маточната шийка. Има пряка връзка, която е забелязана и установена. Радвам се, когато ме търсят пациенти, за да поставим тази ваксина на дъщерите им, а отскоро ще има възможност тази ваксина да се прилага и при момчета.
- Специално при момчетата защо е добре да се прави такава ваксина?
- Защото те могат да разпространяват вируса и конкретно щамовете, които са онкогенни и които могат да предизвикат проблеми. Ваксината покрива именно тези щамове.
- В разгара на горещините по-трудно ли се лекуват болки в гърлото, хрема и висока температура? Сезонът изисква ли по-високи дози от препаратите, които понижават телесната температура при възпаление?
- Не бих казал, че ефектът на лекарствата се определя в някаква сериозна степен от сезона. По-скоро в момента се наслагват и други фактори като употреба на студени течности, течение, климатици... Всички те влошават картината и когато има разпространена вироза, тя се разпространява много по-лесно. Чисто субективно през лятото една настинка е далеч по-дискомфортна, отколкото през зимата. По-неприятно е човек да вдигне температура през лятото. Към момента обаче това, което имаме разпространено като патология, отшумява в рамките на няколко дни и не дава чак такива усложнения, каквито са възможни през зимата, когато вирусите са повече и се създават условия за по-тежки инфекции, които някои хронично болни реализират.
- Кои методи и техники на самолечение са полезни и кога то носи рискове?
- В определена степен това е основата на профилактиката – човек да вземе навреме мерки за себе си. Това е отличен сценарий, който за съжаление рядко се случва. Най-важното, за да се поддържаме здрави и да се самолекуваме, е физическото ни състояние. Ако пациентът има една добра двигателна култура, спортува и има необходимост да е активен, което е много важно и към което постоянно приканвам, неговият организъм има далеч по-високи съпротивителни сили. Изключваме всички добавки, витамини и безкрайно други неща, които пациентите приемат вкъщи, когато имат някаква симптоматика. Говорим за една пасивна защита, която е налице още преди изобщо да говорим за вируси. Оттам нататък профилактиката и лечението на началните симптоми е удачно, защото с него може да се пресече по-нататъшното развитие на болестта. Когато пациентите имат една добра здравна култура, която аз смятам, че имат немалка част от българите, могат да постигнат едно стопиране на симптомите в ранен стадий, без да се стига до по-сериозно лечение с много медикаменти, които освен всичко са и скъпи. Немалка част веднага започват с препарати за понижаване на температурата и витамини. Това създава улеснение за нашата работа впоследствие и работата ни по излекуването ще е наполовина по-малко.
Навременните мерки вкъщи ни дават условия по-качествено да си свършим работата. Говорим за вируси, но когато има хора с хронични проблеми, е хубаво да не предприемат нищо на своя страна. Те са особена група и хубавото на това да си личен лекар е, че имаш наблюдения какъв е пациентът срещу теб. Реално ние знаем техните заболявания и винаги ги имаме предвид, когато назначаваме някаква терапия. В нерядък случай тези съпътстващи заболявания влошават картината на една инфекция и тя протича много по-тежко, например при хората с диабет. Затова при такива случаи самолечението не е препоръчително.
- Какво ще кажете по темата с натовареността на личните лекари в България? Колко пациенти е оптимално да има в една практика, за да може те да се обслужват качествено и да намалеят опашките пред кабинетите?
- Сега определено има много големи практики, които сам лекар трудно може да обслужва адекватно. Категорично е нереалистично да се говори за качествена услуга при толкова много пациенти. Аз самият, когато започнах да записвам пациенти, целта ми беше да има толкова, колкото мога да обработя качествено. Искам като свърша работа и се прибера, да знам, че качествено съм изпълнил задълженията си, а не просто съм обслужвал на конвейер безкрайно много хора. Всеки лекар на базата на своя опит и виждания може сам да прецени каква е оптималната бройка пациенти, с които може да работи. Някой с далеч по-голям стаж може да се справи с повече, но всичко трябва да е преценено, за да има качествено здравеопазване и добре свършена работа, а не просто свършена работа. Говорим за човешки животи.
- За млад и енергичен човек като вас каква е нормалната бройка пациенти – 2000 души?
- Може би това е. Там някъде е истината и нормата, но действително е много субективно. Сега през лятото е по-малко натоварването и по-същественото е на ден колко хора се очакват да дойдат в кабинета. В общата бройка трябва да се отчете и какъв е делът на хронично болните и пациентите, които често посещават. Когато прегледаме 10, 20, 30 или още повече души на ден, което най-често се случва, да имаме достатъчно време за преглед и да знаем, че сме направили точна диагноза и сме предписали точното лечение.
- А как според вас стои въпросът с писането и бюрокрацията в здравеопазването?
- Връщайки се с няколко години назад, това беше първото, с което се сблъсках. Аз очаквах да има амбулаторна работа, но на лечебна основа. Случаи, които ще лекувам, ще диагностицирам и върху които ще разсъждавам медицински. Оказа се, че немалка част от работата на личния лекар е свързана с това да попълва бланки, да изготвя документи и т.н. Впоследствие обаче човек осъзнава, че това е важна част от процеса и с това също помагаме на пациента, което все пак носи удовлетворение. Когато дойде една жена на 80 или 90 години и иска документ, който е необходим за социален патронаж или нещо подобно, ти все пак осъзнаваш, че като й го изготвиш, ще й помогнеш да получава храна, съобразена с нейните заболявания. Така реално осъзнаваш, че си свършил достатъчно социално полезна работа. Оттам нататък, ако всички по веригата си вършат работата, всичко ще е отлично.
- По отношение на двигателната активност има ли минимални изисквания, съобразени и с отделните възрасти?
- Аз не бих се базирал на брой крачки например. По-скоро насочвам пациентите да поддържат добър индекс на телесната маса. Той се базира на съотношението между ръст и тегло. При определени стойности е добър, а в други не чак толкова. Това ни дава ориентировъчна представа за състоянието на човека. Най-важно и най-ползотворно е, когато физическата активност се съчетае с правилно хранене. Това винаги го повтарям и потретвам пред пациентите. Много често се случва този индекс да нараства и хората да трупат килограми, когато преминат от активна възраст в пенсионна. Пенсионерите постепенно се обездвижват, губят двигателни навици и лека-полека теглото се покачва. Много лош ефект от това нещо е, когато се натрупва мастна тъкан около корема. Когато се случи това нещо, се създават предпоставки за доста заболявания. Не говорим само за хипертония, а и за диабет. Задвижи ли се веднъж каскада се стига много често до инфаркт, инсулт и това са хронично болни, които на първо четене са подценили един прост рисков фактор, какъвто е наднорменото тегло и ниската двигателна активност. Ако сме внимателни в това отношение, може да си спестим страшно много главоболия. Разбира се, ако са съзнателни и осъзнаят, че и храната има голямо значение. Защото немалка част от тези хора консумират продукти с трансмазнини, рафинирана захар и въобще храни, които по никакъв начин не допринасят ползотворно за организма, а по-скоро влияят негативно. Консумирайки тези храни в комбинация с обездвижването, неминуемо се стига до проблеми, които по принцип могат да се спестят.
Обездвижените хора трябва да спазват строга диета, за да не качват килограми.
- Ако говорим за средностатистически пенсионер между 65 и 80 години с 10 или .20 килограма над нормата, какво трябва да се предприеме? Като имаме предвид и износванията по ставите, и проблемите с опорно-двигателния апарат като цяло!
- Когато при мен дойдат възрастни пациенти, които са обездвижени, е сложен моментът, защото не мога да им кажа да се движат повече. Целта не е да износим още повече ставите. Когато дойде възрастен пациент с високи стойности на холестерола по липиден профил и има съпътстващи заболявания, почти веднага му предписвам терапия, която сваля холестерола. Това го правя, защото знам, че освен диета от такъв пациент не може да се очаква някаква кой знае каква физическа активност. Със сигурност препоръчвам да ограничи мазното и въобще храните, които могат да му създадат проблем. Така стойностите до някаква степен могат да се нормализират. Когато не може да се свалят килограми, целта е да се постигне една по-стриктна и строга диета. Колко е постижимо при хора, които вече са изградили своите хранителни навици, е друг въпрос. Разбирам ги и влизам в положение, но без корекции на храната или на активността, няма как. Трети вариант няма. Дори намаляването на порциите е някакъв напредък. Грамажът обаче не е проблем, когато се насочат към бедни на мазнини храни, когато се яде повече печено, а не пържено, когато се избягва олиото, пакетираните храни, захарните изделия и ги заменят с плодове. Това е достатъчно. Лека-полека, когато се свикне с тези стъпки, могат да се добавят нови. Това обаче се прави поетапно, за да може пациентът да си изгради самодисциплина и да го прави и когато спра аз да му го казвам.
ТОВА Е ТОЙ:
Завършил е Медицински университет-Варна през 2020 година.
От момента на завършването работи като личен лекар.
От 2023 година има своя практика в ДКЦ I в Бургас.
Людмил Христов
