К юстендилецът Евгени Серафимов изографисва на доброволни начала храма „Успение Богородично“ в селото, където е прекарал детството си - Нови чифлик.
Серафимов е преподавател по рисуване в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в град Кюстендил. Той е художник, творец, основател и ръководител на школата „Новите майстори“, в която прилага индивидуален подход в обучението на децата и младежите. За себе си казва, че иконописта е най-съществената част от неговия живот и има повече от 30 год. опит. Той се занимава с модерно изкуство, съвременните форми на изкуство, но иконописта е нещото, с което най-обича да се занимава и най-много е специализирал.
Нови чифлик е сравнително ново село, с не много дълга история, разказва Серафимов и допълва, че това е причината години на ред в селото да няма черква. Местните хора преди 20 – 30 години си помечтали да имат храм, но ентусиазмът им тогава стигнал само до първата копка. Тухла по тухла, трегер по трегер, с течение на времето обаче местните изградили храма. По-късно успели да го покрият, още по-късно да сложат дограма. И така при вече завършената черква идва ред на иконите.
„Събра се черквата и остана голямата задача. Храм има, а няма икони. Иконописта е изключително сложно и скъпо изкуство и за едно малко село, като нашето е непосилна задача“, разказа пред БТА Серафимов. Той уточни, че Нови чифлик е селото на неговата майка, селото на неговото детство, което малко или много го задължава да даде нещо от себе си. На един курбан в селото отец Георги, който служи в няколко околни села, попитал Серафимов какво чака и кой ще я прави тази черква. Този разговор Евгени Серафимов, който по това време водел школата по иконопис към община Кюстендил „Духовна пътека за млади зографи“ приел като поставена задача.
Ентусиазъм
„С едната голяма мечта и с единия ентусиазъм, с благословията на свещениците започнахме с един приятел първо да правим иконостаса. Решихме да го направим по старата, древна традиция на градения иконостас, не дървената преграда, резбована, която се прави през Възраждането. Това е иконостасът от началото на християнството, от цялото Средновековие, когато той е масивен, зидан и когато носи архитектониката на самия храм“, разказва Серафимов.
Двамата приятели иззидали конструкцията, колонка по колонка, свод по свод и дошъл ред на иконите. По думите на Серафимов храмовете са специални места, които викат хората и благодарение на това негов приятел от Стара Загора, дърворезбар и художник, който никога не е идвал в кюстендилския край, от неформален разговор разбрал, че Серафимов работи по черквата и решил да го подкрепи. Той направил не само дървения кръст за върха на иконостаса, а и цялата дърворезба по иконостаса, царските двери, рипидите, грифоните в основата на кръста и многото декоративни елементи. Всичко това е изработено от орехово дърво и липа, с позлата и полихромия - а най-вече безвъзмездно.
„Работи по цяла година, взима си отпуската, идва, монтира и си тръгва, без селото да го познава и съвсем безвъзмездно. Така преди две години иконостасът беше готов. Бавничко, три години ни отне да го направим, но всички сме хора и с други професии, но като намерихме свободно време идвахме да работим тука“, обяснява Серафимов.
Камбана
Така вече черквата „Успение Богородично“ в Нови чифлик е осветена и за пръв път в тази точка на долината, в най-ниската част на кюстендилското поле, се чува камбанен звън. Черквата е представителна, с 14 метрова камбанария, а за малкото селце с население от стотина души е един достолепен храм.
„След иконостаса, понеже Господ ни дава още здрави и сили, захванахме да правим стенописите. В България стенописи почти няма в храмовете, поради същата причина. Много е трудоемко и е свързано с много финанси. Естествено, намерихме пак хора, който да подпомогнат закупуването на боите, което си е сериозна инвестиция, хора който даже не са и от селото, не са и от Кюстендилско. Най-различни връзки и познанства. Като разберат, че имаме тоя ентусиазъм за изписан храм и на някой му се обръща сърцето, Господ му говори“ разказва Евгени Серафимов.
Това лято захванахме най-трудната част - да направим купола на черквата, където рисуваме Христос Пантократор, разказва Евгени. В началото на септември в черквата „Успение Богородично“ в село Нови чифлик вече има завършена композиция Христос Пантократор или Вседържител, а изрисуването продължава надолу с венец от серафими и ангели, с надеждата че до края на есента работата по тамбура ще приключи. Серафимов, обаче няма да спре до тук. Той си мечтае да продължи да рисува и покрие всички стени на черквата със стенописи.
Съмишленици
„Аз съм изключително щастлив и благодарен, че имам честта да работя тука и да мога да кажа моето благодаря към Господ, към целият свят, че мога да го направя. Радвам се че имам много съмишленици. От моята школа пораснали художници вече стенописци, живописци като намерят свободен ден идват и ударят по едно рамо. Работим заедно, говорим и за мен е много важно децата, тези млади хора, да разбират, че в живота не всичко трябва да се прави за пари, че трябва да правиш неща по сърце и от вътрешна потребност. И се радвам че мога да споделя с хората тая наша мечта и се надявам нашето вдъхновение да се усети“ казва Серафимов, за когото религията е изключително важна.
Още докато бил в 10-ти клас, се захванал с иконопис. По това време в рисувателната паралелка му преподава големият кюстендилски художник Венко Петров, който успява да зарази учениците си усещането да създават изображение на свята личност. Нещо, което е много сложно, много предизвикателно, много отговорно и изискващо много посвещаване, старание, учене и дълбаене вътре в себе си.
Гръбнак
„В личен план за мен религията е не просто важна, тя е основна, съществена и гръбнакът ми - на мен като личност, това е моята вяра. Гръбнакът ми като художник и човек на изкуството - също. Гръбнакът ми като учител - също. Мисля, че религията е изключително важна за цялото общество и това го виждам в моите ученици. Виждам как пораствайки, децата стават не просто големи, а започват да си задават големите въпроси за живота и там отговорите не се намират просто в търсачката в Гугъл“, казва Серафимов и допълва, че се радва, че православието в нашата страна укрепва.
Евгени Серафимов цял живот рисува и разказва истории чрез образи, но преди няколко години получил покана да се присъедини към църковния хор на храм „Свети Димитър“ в Кюстендил. За него изпълнението на църковни песнопения е нещо много лично и сложно, и най-трудното нещо което е правил.
Арсенал
„Там нямам познатият ми арсенал и за мен това е изключително важно, защото участието ми в тоя хор ме връща в първи клас. Малко или много, когато човек се занимава само с едно нещо, той става специалист, става мастър. Като рисуваш цял живот, като станеш художник и застанеш на купола и нарисуваш Христос Пантократор, можеш да си повярваш, че много те бива. В събота, в неделя, като отидеш в хора и като не можеш да хванеш една гама и се чувстваш по-нисък от тревата. Това е изключително важно за личността и за смирението“, разказва Серафимов.
Той добави, че пеенето в църковният хор за него е нещо много лично и красиво, а църковната музика е отворила ново пространство в неговото съзнание и възприемане на света. Тя дори е променила неговото рисуване.
* Автор: Ярослав Ставрев
