За миг ми се стори, че всяко нещо на света, и мислите, и чувствата, и дори умрелите, си имат своето достойно място във вселената. Също и аз, Астолфо Малинверно, единственият библиотекар пазач на гробище, който човечеството някога е имало...
Има места, където книгите витаят във въздуха, думите от романи и стихотворения са езикът, на който се говори, а имената на новородените подсказват мечти и обещания. Тимпамара, градчето с най-старата фабрика за хартия в региона, е точно такова място.
Астолфо Малинверно е библиотекарят на Тимпамара, а в допълнение към обичайните ангажименти на ролята си, от време на време минава през фабриката, за да потърси книги, които все още могат да бъдат върнати към живот. Докато един ден общинският пратеник не го изненадва с нова длъжност: следобед ще продължи да се грижи за библиотеката, но сутрин ще бъде пазач на гробището.
“Малинверно” (издателство „Лемур“) е роман за очарованието на книгите, за силата на историите, на въображението, на любовта. Писателят Доменико Дара съчетава таланта на устните разказвачи с писане, което сякаш е застинало във времето, обвито в приказен ореол.
Дара е роден в Катандзаро на 02.02.1971 г. и започва писателската си кариера с "Кратко есе върху Съвпаденията" („Нутрименти“, 2014 г.). Както с дебютната си творба, така и с втория си роман "Бележки за небесната механика" (2016) печели голяма популярност и одобрение от критици и читатели, както и редица награди. Сред отличията му са: награда Palmi, награда Viadana, награда Corado Alvaro, Premio Citta di Como Stresa 2017. Финалист е и за престижната награда „Калвино“.
