Р оманът на Джойс Каръл Оутс „Блондинка“ (издателство „Бард“) обикновено се представя като художествена биография на Мерилин Монро. Ако тръгнете с тази нагласа, няма да бъдете разочаровани.
Но ще получите много повече.
„Блондинка“ е дисекция на американската слава и машината, която я създава. Цената, която се плаща за нея, и разочарованията, до които стигаш, когато сбъднеш мечтите си.
Измамният свят на Холивуд е видян през очите на една чувствителна, стеснителна и уязвима жена с тежко детство - последното, което бихте си помислили, когато ви говорят за сексиконата Мерилин Монро.
Израснала с психичноболна майка, която е била буквално опасна за живота й. Прекарала голяма част от детството си в сиропиталища и приемни семейства без истинска родителска обич.
И пожелала да влезе в света на киното, за да не се чувства толкова самотна и да получи любов.
Романът проследява този път с изключителна емпатия - от свитото сираче до жената, съблазнила целият свят, но останала двойствена до края, разкъсана между Норма Джийн, която всъщност е, и Мерилин, каквато всички очакват от нея да бъде.
И тъй като лекарите на студиото й я превръщат насила в наркоманка, като контролирано й изписват силни психотропни лекарства в името на печалбите, трагичният й край всъщност се оказва неизбежен.
Романът е написан задъхано в стил поток на съзнанието и следва не толкова линията на сюжета, а кривата на емоциите. Думите „полудяват“, когато и героинята изгуби посока и равновесие.
В този смисъл действа почти физически върху читателя.
И ако си мислите, че сегашните разкрития за сексуалните посегателства в Холивуд са отвратителни, от този роман ще разберете, че по времето на Мерилин те са абсолютна норма. С
амата тя е брутално използвана във всякакъв смисъл от могъщи продуценти, които забогатяват на неин гръб, но й подхвърлят само трохи. И макар да се прочува по цял свят, умира на практика бедна.
