Н а седмия ден моичкият подмушна ръка под юргана. Много се разнежих, да ви кажа. Откога не се беше сещал. Дълго щях да се хваля, ама друг път. Ще е история с продължение. Не стана точно каквото очаквах. Проверявал ме само. Дали не съм снесла някое яйце покрай мерака да се отърся от всичките си грехове с пустата житна диета.
Не едно, цяла кора яйца XXL можех да му снеса, ако се отнасяше с разбиране. Ама не. Никаква солидарност. Кълва си аз жито, слабея умствено и се пречиствам с мисли за пържолите, които ще измуам, когато приключи пернатият ми период. А моичкият си налял ракийка и си замезва мераклийската. Разсейва ме от хубавите ми мисли, дразни ме, провокира ме. Клетвопрестъпник! Още като се заричахме „В добро и лошо – заедно“, трябваше да се усетя колко трае мъжката солидарност. Точно николко.
- Превантивно, за грипа и коронавируса, две в едно – обяснява ми с виновен поглед и с пълна уста. А на мен ми иде да го тресна с тигана, че да имам оправдание защо го ям това проклето жито.
Градуси
Принципно житото го свързвам с гробищата. Наръсено с бисквитки. Бай Дънов обаче нищо не казва за бисквитките, така че се въздържам. Както съм му набрала на моя обаче, за нула време ще стигна и до бисквитките. Да ми излиза с номера за грипа и коронавируса, ей, освирепях. И аз чета вестници, информирам се. Що експерти се извърволиха, никой нищо не каза за ракията, да си имаме уважението. Съветваха да не се ходи на Женския пазар. Ама аз много вяра им нямам. На Женския пазар му викат още и циганския. А тези наши сънародници, както добре знаете, настинки не ги ловят. Не се залъгвайте по опашките в болниците, те са от тарикатлък. Телкче нещо, помощи. Коронавирусът обаче кварталите „Христо Ботев“ и „Красна поляна“ ги подмина, както беше и със свинския, и с птичия грип.
Не ми е за ракията – купешка, домашнярка, намира се. На градус съм заради моичкия, дето не ще да ми влезе в положението. Той пие, мен ме хваща. И ме държи.
Солидарност
Изобщо по отношение на диетите все едно съм мома. Никаква солидарност. Миналата година го строих в две редици – ще слабеем, почваме 90-дневна диета. На плодовия ден го гледам, вади бутилката от хладилника и си налива юнашката.
- Какво е това бе, пиле шарено? Днес нали само ябълки щяхме да рупаме?
- Ама, жена, това е сливова ракия, баш съм си в нормата.
- А сиренцето, дето го кусаш, и то ли е плод?
- То не е за наяждане, мезе е.
Ей с такива аргументи ми излиза и сега. Чел някъде, че алкохолът гони вируса с коронката, а грипът като дявол от тамян бяга. Хич не му дреме, че аз покълнах от това жито. Перца ми поникнаха, гласът ми се изтъни, започнах да кудкудякам. Таман започнах да се изживявам като щастлива кокошка и петелът бил ме бил проверявал само. Ще го запомня! Като му се прииска нещо по-така, ще има да взема. Знаете ли го вица? Влиза зайко в публичния дом, пиян на мотика. Плете крака, фъфли: „Ишкам зеничка!“. Преценили го, че нищо няма да свърши и му подхвърлили кокошката. След малко от стаята се разнасят неистови крясъци. Нахълтват вътре и гледат – заекът скубе кокошката перце по перце и й се точи: „Ишкам те голичка!“
Премеждие
Докато го чакам да му дойде меракът, че да го сложа на място с врясъци, ново премеждие. Отварям вратата на фризера да извадя една багета с чесън – против уроки това, че и дребният ушест също като татко си хич не ми се солидаризира с диетата. И нали съм отвикнала тази седмица да наглеждам хладилника, забравих за отворената врата и се наковах рязко в нея. Звезди посред бял ден ми излязоха. Потекоха ми сълзи. А бащицата ме гледа с укор: Що не внимаваш? Ти така и вратата на колата затваряш – с удар.
Казвам ви, причерня ми. Прияде ми се жито с бисквитки. Шантав човек е мъжо ми. Преди години, детето още ходеше на градина, си купи бензинова резачка – да реже храсти. Напълнил една бутилка от „Присун“ с бензин, оставил я на масата в двора на вилата и тръгнал да се забавлява. Бръм, бръм... А аз през това време виждам бутилката и ми домилява – сетил се е безалкохолно да вземе. Надигам, гадост. Мисля си: „Ей, като седи на слънце тоя сок, за нищо не става“. И надигам отново, да не се мина. В този момент ухото ми долавя: Бръм, бръм!
- Абе, мъжо, какво е това тук, дето го пия? Много е гадно.
Метна резачката на земята, взе разстоянието на няколко скока.
- Плюй – вика. - Това е бензин. При това от скъпия бензин.
А детето слуша и попива. След половин година ме среща учителката в градината, гледа ме едно особено и ме пита:
- Вие наистина ли пиете бензин?
- Ми не, само веднъж. Ама не ми хареса особено.
А дребният приглася: Да бе, татко нали ти се скара да не пиеш вече от скъпия бензин, по-евтин щял да ти взима.
Срам
Умрях от срам, ви казвам. И сега същото. Да кълва аз жито, за да се пречистя и изтъня. А вместо туй - комоцио. Като ви казвам, че тази диета е опасна за здравето, може да ми вярвате. Ето, сега вървя по улицата, а главата ми – с ореол от звездички – се носи пред мен. Като коронка. Оттам му е дошло и името на коронавируса – от някоя битова злополука. Затова – яжте си, пийте си. Диетите, както и постите са травмиращо нещо. Казва ви го от опит една щастлива кокошка с комоцио.
Кристи Красимирова
