П реди 19 години бе сложено началото на показна серия от убийства на членове на бившата силова групировка СИК. През 2004 г. си отиват три знакови фигури на прехода – пръв е Стоил Славов–Телето, а няколко месеца след него са застреляни Милчо Бонев–Бай Миле и Дмитрий Минев–Димата Руснака. Най-драматично загива може би Телето.
На 19 януари 2004 г. 44-годишният Славов, който към онзи момент се занимава с петролния бизнес на групировката, заедно с трима бодигардове влиза в асансьора на митичната сграда на столичния бул. „Джеймс Баучер“ №87. Малко след 12 часа натиска копчето, за да се качи до третия етаж, където е офисът на фирмата му „Интерпетролиум енд партнърс“. Между първия и втория етаж избухва мощен взрив. Ударната вълна помита асансьора. Адската машина с експлозив 600 г тротил е била поставена на покрива на асансьора от външната страна и задействана от GSM.
Мъртви
Всички в кабината са мъртви, експлозията ранява още седем души, а други 50 са евакуирани спешно. В същата сграда кабините имат останалите съдружници на Славов - Румен Николов-Пашата, Красимир Маринов Маргина и Дмитрий Минев-Руснака. Шокът след атентата е пълен. Гардове на иначе строго охраняваната сграда бягат навън. Дебеловрати мъже зарязват лъскавите си коли с отворени врати пред сграда и изчезват, пищят и плачат служителки в офисите. МВР веднага се насочва към версията за „вътрешен човек“ в групировката, който е подготвил атентата. Разследващите са категорични, че е невъзможно външен човек да преодолее охраната и да постави бомбата върху кабината на асансьора, а след това да знае точно кога Славов ще пристигне в офиса. Но доказателства за това не се намират. Разпитвани са последните техници, извършвали месеци по-рано профилактика на асансьора, но те не знаят нищо.
Версия
Основната версия на разследването е, че атентатът е свързан с неуредени взаимоотношения в петролния бизнес. Към онзи момент „Интерпетролиум енд партнърс“ е лидер на пазара и третата фирма след „Лукойл“ и „Петрол“ по продажба на петролни продукти на едро. Медийни публикации от онзи период описват атентата като най-големия през последните две години, през които държавата се тресе от гангстерски битки. А Стоил Славов е поредната фигура от съмнителния бизнес, която намира смъртта си. Славов, когото сикаджиите наричат Телето, бе един от по-малко известните основатели на бившата групировка СИК. За разлика от останалите акционери там - Младен Михалев-Маджо, Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, които често попадаха в медиите, той предпочита да стои в сянка. Официално той е акционер в 18 фирми, най-известните от които "Интерпетролиум енд партнърс", "Интергруп енд партнърс", "Империал груп", Корабна агенция "Интершип", "Карго контрол консултантс", "Унитурс". В "Интергруп енд партнърс" Славов е съдружник с най-известните сикаджии Младен Михалев-Маджо, Румен Николов-Пашата, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Димата Руснака и Милчо Бонев-Бай Миле, Венцислав Стефанов. В "Интерпетролиум енд партнърс" Стоилов е съдружник само с Пашата, Маджо и Стефанов.
Бизнес
Славов е бивш служител на Управлението за безопасност и охрана (УБО) от времето на Тодор Живков. За първи път името му попада в криминалните хроники през 1990 г., когато като охрана на арх. Пламен Тимев-Ганди във вилно селище Дюни пребива бургаски бизнесмен. При ареста му и последвалия обиск в квартирата му бургаската полиция открива автоматичен пистолет „Скорпион“. След този инцидент Славов се покрива за известно време. Отваря автосервиз до плувния комплекс на ЦСКА, а доста по-късно се свързва с бъдещите си партньори от СИК. През 1993 г. регистрира първата си фирма - „Алфа 93“, с адрес хотел „Орбита“. Към онзи момент в същия хотел офиси регистрират и фирмите „Бултрейд-Д“ на Дилян Дорон и оръжейната фирма „Емко“ на Емилиян Гебрев. Там е адресът и на фирма Би Би Джи в която съдружници са Илия Павлов и Младен Михалев-Маджо. В хотел „Орбита“ е регистрирана и „Източноевропейска петролна компания“, създадена от Тенчо Тенев-Свинаря. Общото между тези фирми е, че са на лица, свързани по някакъв начин с Първо главно управление на ДС и ползват консултантските услуги на бившия му зам.-началник о.з. ген. Любен Гоцев. Стоил Славов никога не става акционер в застрахователна компания СИК, но влиза в петролните й фирми като „Интергруп енд партнерс“. Твърди се, че самата „Интерпетролиум“ се е замогнала в годините на югоембаргото – 1998-99 г. Дружеството е разработвано по разработката „Градуси“, но нищо не е доказано. През 1998 г. Славов беше арестуван заради рекет на шуменския бизнесмен Петър Петров-Ретрото. Впоследствие Ретрото не го разпозна сред биячите си и Славов е освободен. Последният му сблъсък със закона е от 1999 г., когато автоапаши крадат мерцедеса на жена му, но много бързо го връщат, след като разбират на кого е. Първият регистриран опит за покушението му е през 1997 г., когато на бул. "Черни връх" в движение бе задействана бомба в негов мерцедес. МВР не огласи подробности. Колата бе карана тогава от негов съдружник. След атентата в асансьора от МВР официално оповестяват, че са имали оперативна информация за готвеното покушение. Вече 19 години извършителите и поръчителите на убийството не са разкрити.
Жоро Главата се изнесе в Гърция
Синът на Стоил Славов – Георги, след поредица изцепки с плеймейтки и проблеми със закона в България предпочете да се изнесе в Гърция. През 2014 г. наследникът на сикаджийския бос си купи луксозна къща на единия от ръкавите на полуостров Халкидики. Така хем е близо до родината си, хем не живее в нея, а само когато прецени се връща у нас. Приближени до Главата твърдят, че луксозният му имот се намира на главния ръкав на Халкидики – Касандра. А след като му се роди и второ дете, Главата се е кротнал. Спрял е да излиза със старите авери и вече бил улегнал, твърдят запознати. Според тях Главата броил над 200 000 евро за гъзарската придобивка край рибарското градче Ханьоти. След смъртта на Стоил Славов младият Жоро и майка му Вера Славова опитаха да продължат семейния бизнес, но с променлив успех. Все още управляват фирма за горива, както и хотели в курортите Слънчев бряг и Боровец.
Захари Белчев
