И сторикът проф. Николай Овчаров и неговият археологически екип са успели да локализират планинската резиденция на родопския цар Момчил, съобщи ученият за „Монитор“.
Историкът проф. Николай Овчаров и неговият археологически екип са успели да локализират планинската резиденция на родопския цар Момчил, съобщи ученият за „Монитор“.
Изследователите отдавна се опитват да установят кои крепости са били опора на българския воевода, който през 1343 г. получава от император Йоан Кантакузин за управление Средните и Западните Родопи, а той си присвоява част от Беломорието и се обявява за независим от византийците владетел до 1345 г., когато е убит в битка. От данните на средновековните историци са известни само 2 от твърдините му в Родопите – Подвизд и Света Ирина. Втората е неидентифицирана, а за първата се смята, че се намира на 1300 м надморска височина край смолянското с. Подвис. Тя дори получава названието Момчилова крепост и дълго е смятана за главна резиденция на Момчил. Направените разкопки обаче показват малка стражева наблюдателница без никакви каменни жилищни сгради, очевидно предназначена за неголям гарнизон от десетина войници.
При направените през последните месеци обхождания на водена от проф. Николай Овчаров експедиция се достигна до съвсем други изводи.
Точно в центъра на Средните Родопи
се издига мощната крепост Устра. Тя се намира на стратегическо място на границата с Източните Родопи и е контролирала планинските пътища и подходите към Егейско море. Великолепно съхранените крепостни стени на много места достигат до 8-9 м височина и изглеждат като продължение на суровите канари, върху които са построени. Входът е бил от изток, където са оцелели изсечени в камъка стъпала. Крепостните зидове и портата са пазени от 3 яки бойни кули.
Общата заградена площ на Устра обхваща 1286 кв. м, но това е само цитаделата. Наоколо по билото се разгръща същинският град, от който на повърхността има бегли следи. За неговата здравина и важност обаче свидетелстват византийски историци като Анна Комнина (12 в.), Георги Акрополит (13 в.) и Йоан Кантакузин (14 в.).
Вътрешността на Устра е заета от феодалния замък, който е запазен чак до третия етаж. Изкачването е ставало чрез каменни стълбища. Долните етажи и подземията представляват цистерни за питейна вода или складове. Обитаемата част е била на втория и третия етаж, които личат по леглата за напречните греди и дървените подове. Именно там са се намирали залите за пиршества, спалните и малък параклис.
Направените разкопки дават множество находки: десетки керамични съдове и елементи от воинско въоръжение – брадви, стрели, части от шлемове. Открити се многобройни монети от 13-14 в., както и цяло съкровище от над 1200 монети, укрити в глинено гърне. Много интересни са намерените 11 бронзови и сребърни кръстове, свидетелстващи за намиращата се на горните етажи на замъка църква, обяснява проф. Овчаров и допълва, че в частния музей на Александър Митушев от Златоград се пази уникален колан на воин от 14 в., намерен в близката околност на Устра.
„Всичко това показва, че Устра е била истински средновековен замък, в който е пребивавал виден аристократ, контролирал Средните Родопи. И това през 14 в. може да бъде единствено родопският цар Момчил. Изворите показват, че той често е воювал с ромеите, които са управлявали Източните Родопи след оттеглянето на цар Иван Александър в края на 1344 г. Ето защо днес ние може да наречем с пълно право Устра родопската резиденция на Момчил юнак“, категоричен е проф. Николай Овчаров.
2020-а е обявена за
Година на Момчил юнак
като центърът на честванията е в Златоград, където вече се издига огромна статуя на Момчил, която ще е готова до дни.
Важна част от Годината на Момчил юнак са археологическите и историческите изследвания за неговата личност и дело, които вече месеци се водят под ръководството на професорите Николай Овчаров и Пламен Павлов. На първо време те се заеха да изяснят историческите обстоятелства около краткото управление на великия българин.
Звездата на Момчил изгрява по време на кървавата война за престола на Византийската империя, която узурпаторът Йоан Кантакузин подема през 1341 г. срещу законното регентство на малолетния Йоан V Палеолог. Военните действия се водят най-вече в Беломорието и Родопите. През 1343 г. на сцената излиза и българинът Момчил, смел авантюрист, воюващ практически с всички страни в конфликта. Със своята войска от 300 конници и 5000 пехотинци той е привлечен от Кантакузин, който, както вече стана дума, му дава за управление Средните и Западните Родопи, а Момчил сам си присвоява част от Беломорието и се обявява за независим от византийците владетел.
Междувременно българският цар Иван Александър се намесва стремглаво в междуособицата, завладява Пловдив и голяма част от Тракия и Източните Родопи, а накрая издига българското знаме над великия град Перперикон. Именно тогава водените лично от царя войски и частите на родопските и беломорските българи под предводителството на Момчил се срещат по средата на великата Родопа. Според интересната хипотеза на проф. Пламен Павлов през 1344 г.
родопският воевода се жени за знатна българска принцеса
с благословията на Иван Александър. Така българските предели, макар и за кратко, се разпростират отново чак до Егейско море.
За съжаление през следващите месеци царят е принуден да напусне Източните Родопи. След няколко велики победи над армията на ромеите и съюзните им турски орди, родопският цар Момчил е притиснат пред стените на беломорската крепост Перитор и на 7 юли 1345 г. пада убит в героична неравна битка.
Монитор
