0

Б аба Сева Кепрова от врачанското село Лиляче гласува още по тъмно в изборния ден. „Отидох си подготвена и за номерата, и за имената”, похвали се гласоподавателката, която през юли чукна 101 години. И на този вот, родената по време на Първата световна война жена не е имала нужда от придружители. На самоход стигнала до секцията и останала насаме с бюлетините в тъмната стаичка. А по думите й от тази конспирация въобще не е имало нужда, защото всички в селото знаят, че тя винаги гласува за кандидатите на една партия. „Навремето с мъжа ми само за нея сме гласували. А преди да почине той ми заръча да не изневерявам нито на него, нито на тази партия”, разкрива столетницата. И вече половин век тя спазва обета си.

Но се надява, че изборът й е правилен и с днешна дата, та да не пречи на бъдещето нито на двете ги големи деца, нито на четиримата внуци и шестима правнуци.

Самата баба Сева отдавна е написала завещението си, но смята че още е рано то да се чете. Но не крие моралните си норми, които я държат изправена на тия години. „Не кради, не лъжи и не убивай, та като си легнеш нощем, да си спокоен”, препоръчва тя. „Ако имаш два лева, дай един на другарчето”, допълва старицата. Рецептата й за дълголетие пък включва много работа и постна храна. Признава, че през живота си е изпушила само две цигари – по препоръка на лекар. Цялата била схваната – тютюнът я оправил.

Баща й бил кмет, майка й попска дъщеря, но 7-годишна останала сираче. Отгледали я с чорба от лапад. „Учителят ме биеше по главата, скубеше ми косите, че нямам учебници, но завърших с отличие”, спомня си баба Сева. Сега денят й започва с чаша кафе и пържени филийки точно в шест. И свършва в девет вечерта, за да не пали лампите и да пести ток. В чинията си слага само това, което се роди в градината й – домати, чушки, лук, картофи, боб… Сама си я копае. Прави си компоти, лютики и мармалади. Така я кара и пенсията от 203 лева й стига. Вече се е запасила с дърва за зимата, защото има намерение да изпролетее и догодина да духне 102 свещички. Единственото й желание е, когато си отиде от този свят, внуците Митко и Венци да произведат изстрели, та да я чуе съпругът й, че отива при него. Но няма да е скоро, обещавам, намига баба Сева.