Според експертите в бъдеще може да е възможно да се води дело за обезщетение, ако ценен спътник бъде ударен от космически боклук, когато може да бъде проследен произходът на боклука. Шмид-Тед смята, че тенденцията за евтини микроспътници е
нарастващ проблем
защото това означава, че броят на изстрелваните спътници се увеличава, като често те са на ята, цитира специалиста в. „Велт”.
Присъстваха повече от 100 правни експерти. Директорът на института Щефан Хобе каза, че активните спътници са все по-заплашени от сблъсък с космически боклуци, включително и с излезли от употреба спътници и отломки. Въпреки това международната общност не показва желание да поема огромната цена по извеждането на космическия боклук от орбита. „В един момент космическото пространство ще бъде дотолкова замърсено, че полетите ще бъдат дотолкова затруднени и дори комуникационните спътници няма да могат да бъдат използвани. Трябва да бъдат създадени правила за транспортирането на товари. Всички държави трябва да декларират какви обекти за цивилни и военни цели притежават в Космоса. Правилата трябва да засягат и космическия туризъм, като тук стои въпросът дали туристите ще продължат да летят „на собствен риск”.
Юристи започнаха да обсъждат и собствеността върху Луната
от правна гледна точка
и как да прилагат земното законодателство за Космоса. Конференцията, чийто домакин е Институтът по авиационно и космическо право към Кьолнския университет, бе на тема “Кой притежава Луната”. Сред обсъжданите въп-роси са дали някой има право да извлича минерали на Луната и планетите. „Трябва да се замислим дали в бъдеще трябва да бъдат давани права за проучвания за полезни изкопаеми на Луната или да бъде създадена агенция за минни проучвания на Марс. По-добрата опция е на тези обекти да бъде даден статут на защитени природни паркове”, смята Щефан Хобе и припомня, че САЩ имат сериозни интереси в сферата на добива на полезни изкопаеми в космическото пространство.
Съвсем наскоро камарата на представителите в Конгреса на САЩ прие любопитен закон за космическия рудодобив, който отваря вратите на американските технологии за добив на ресурси от астероиди.
Космическото състезание не е спирало, а в играта се включват все по-активно Китай, Индия и други държави с интерес към
необятните богатства
извън Земята.
Законът SPACE Act дава право на космическите компании да запазят всичко, което успеят да добият от астероиди. Перспективите са толкова големи, че компаниите настояват за федерална защита за огромни, летящи обекти, които все още дори не са проучили. Според конгресмените така бизнесът ще получи сериозен стимул да поема рискове и да прави научни разработки.
През 2013 г. компанията Planetary Resources заяви интерес да проучи астероидите, които се движат в близост до Земята поради големия шанс от наличие на ценни ресурси, с висока вероятност злато и платина. Към момента обаче частният сектор не гъмжи от играчи, способни на такива огромни инвестиции. Бъдещата дейност ще се регулира от Федералната въздушна администрация (FAA), която издава лицензи за комерсиалните изстрелвания на космически апарати. Предвижда се засега тя да одобрява полетите, свързани с проучвания на космически обекти. Това би дало на регулатора огромна власт над прохождащата космическа индустрия, чието друго
основно перо
са туристическите посещения.
Нещо повече, компанията Bigelow иска да експериментира с надуваеми хабитати, които ще позволят на хората да живеят в Космоса.
Получавайки лиценз, Bigelow ще бъде в състояние да заяви претенции за изключителни права към голямо парче от Луната.
SPACE Act е вторият по значимост юридически акт, след като през 1967 г. бе приет Договор за открития Космос - космическите кораби имат право да оперират в 200-километрова зона, чието предназначение е да осигури безопасността на астронавтите. Ако същият стандарт се прилага за комерсиалните операции на Луната или на други небесни тела, то Bigelow би могъл да се превърне в първия едър земевладелец в открития Космос.
Монитор
