У мно и вярващо дете беше Петър. Той разказваше за спора, който водел с един лекомислен младеж, който, като не можел да разбере как е сътворен светът, избрал най-лесното - да отрече неговия Творец.
- Светът е станал сам - казал с важен тон младежът.
- Нищо не може само̀ да стане - възразило детето.
- Светът може да е станал по физическите закони в природата - променил мнението си младежът и за да не се изложи съвсем, добавил, че има средно образование и е учил за физическите закони в природата.
- А кой създаде законите, трябва да има Законодател! - последвал пак труден въпрос.
- Къде е този Законодател, когото ти наричаш Бог? Космонавтите, които покориха небесното пространство, никъде не срещнали Бога.
- Я си дай часовника. Ще го разглобя целия, а ти гледай дали ще видиш между частите му часовникаря - започнало с примери накрая детето.
Младежът първо се засмял, после се замислил и накрая разбрал, че е глупаво да се твърди, че светът, почиващ на строги закони, е станал сам. След дългия задълбочен разговор той се убедил, че Бог е Дух, Който не се вижда с очи. Детето се въодушевило от успеха си и решило да му демонстрира силата на закона за земното притегляне, който младежът назовал научно закон за гравитацията, но вече смирено, без да се превъзнася със знанията си.
Детето взело една малка кофичка, напълнило я с вода и започнало да я върти с голяма скорост във вертикален кръг. Кофичката оставала с отвора надолу, но водата не се изливала. По-нататък вече без думи се разбрали. Станало ясно, че и закона за земното притегляне, и водата, и кофичката, и ръката на детето, и ума на двамата спорещи, всичко, всичко е сътворил Премъдрият Бог и го е поставил на здрави закони, за да се удивлява от него разумният човек и да слави Твореца Бог. Разказ из учебник по Православно Вероучение
