С кандалът с починали хора, които вместо да бъдат кремирани, са погребвани незаконно, предизвика голям скандал. Покрай измамата обаче взеха да се чуват и гласове дали кремацията въобще е съвместима с християнството. Тази траурна практика е по-разпространена в Азия, където е характерна за религиите будизъм, индуизъм, джайнизъм и шинтоизъм и др. През езическата древност изгарянето телата на покойниците е било разпространено и в Европа. След това е позабравено, като е практикувано рядко, основно при чумни епидемии с цел тяхното ограничаване. През XVIII-XIX век траурният обичай започва да навлиза отново на Стария континент откъм Изтока, но по принуда заради пренаселването на гробищата.

Традиции

Първите свидетелства за използване на огъня в погребалната практика са отбелязани от археолозите още от каменната ера. През желязната епоха кремацията като обред често доминирала над трупополагането.

Кремацията особено широко се е прилагала в Древна Гърция. Елините считали, че изгарянето помага на починалия в задгробния свят. По-късно тази традиция е пренесена в Древния Рим. В Стария завет е описана кремацията на първия израилски цар Саул и неговите синове, загинали в битката с филистимляните. В християнството кремацията обаче се смятала за признак на езичество и е забранена.

Възраждане

Възраждането на кремацията става в Европа през втората половина на XVIII век. Тогава градовете бързо се разрастват и гробищата не могат да се справят с увеличаващия се брой починали. Близостта на погребенията понякога предизвиквали епидемии. Така през 1869 г. Международната медицинска конференция приема резолюция, в която призовава към широко прилагане на кремацията като способстваща „запазване здравето и земята за живите“. През 1873 г. италианският професор Лудовико Брунети конструира първата кремационна пещ. Днес в Швеция, Дания и Великобритания се кремират три четвърти от покойниците, в Германия – 43%, а в Япония – 99%.

Компромис

Понастоящем християнските направления, особено протестантските и католическите са по-либерални и допускат кремацията, базирайки се на библейската фраза: „пепел в пепелта и пръст в пръстта” (Битие 3:19, Еклисиаст 3:20). Но православни свещенослужители съветват при възможност все пак тялото да се погребе. Българската православна църква (БПЦ) също не приема официално кремацията, но в последно време се примири. Позицията й е, че хората имат право на избор при все по-големите проблеми с гробищните паркове в София и в по-големите градове. Затова свещеници призоват: ако покойникът е роден в село или в малко градче, близките му да го погребват там, доколкото се предполага, че вече имат семеен гроб. В противен случай заупокойна молитва се чете и пред урната с праха на покойника.

Гърци ползват крематориума в София

Религиите на Изтока не само разрешават, но и предписват кремацията, която се извършва с пищен ритуал. Съгласно легендата след смъртта на Гаутама Буда тялото му е кремирано, а прахът е поместен в мемориални постройки – ступи - в различни части на Индия. На обратни позиции са ислямът и юдаизмът, които категорично отричат изгарянето на покойника. Гръцката православна църква също не го допуска. На териториите на Гърция и Кипър няма нито един крематориум. Затова напоследък по-нерелигиозни гърци пренасят телата на своите починали близки да бъдат кремирани в православна България, където режимът е по-либерален. Крематориумът в София е най-големият на Балканите.