Б азиликата „Възкресение Христово“ в Йерусалим е един от първите християнски храмове в света, построен на мястото, където според преданието е разпнат, погребан, а сетне и възкръснал Иисус Христос. Именно там в съботата срещу Великден вярващите стават свидетели на най-голямото тайнство на църквата – слизането на Благодатния огън.
Първата църква на Божи гроб е издигната през 335 г. по инициатива на света Елена – откривателката на Животворния кръст и майка на Св. Константин Велики.
Монашески разкази
Оказва се, че българите (единствени между славянските народи) са били сред първите народи със свое храмово пространство непосредствено до Божи гроб. То е съвпадало с олтарното пространство на голямата базилика. А това се случва още по времето на Първото българско царство. В своите спомени от Йерусалим през 1858 г. родният възрожденец Димитър Паничков предава разказа на български свещеник, според когото още по времето на цар Симеон Велики в Светия град е съществувал голям български манастир „Свети Симеон“.
Немският монах Йоан Вюрцбургски, посетил Йерусалим между 1160 и 1170 г., пише, че в голямата църква, издигната над Божи гроб, „различни народности и езици“ са имали свои „параклиси и вътрешни църкви“. В списъка на народите със свои параклиси при Божи гроб Йоан Вюрцбургски поставя българите на второ място, веднага след гърците.
Кандила
В своето „Описание на Светите места“ руският търговец и дипломат Василий Позняков пише следното свидетелство: „...И пред малката църква на гроба стои български престол (олтар) и над него ден и нощ гори кандило.“
През 1583 г. Трифон Коробейников става пратеник на руския цар Иван Грозни при Йерусалимския патриарх. Коробейников също разказва, че до самия Божи гроб имало голяма българска черква, в която денонощно горели 15 златни кандила. Прелюбопитен факт е, че именно в българския храм се намирали изсечените в скалата гробове на Свети Йосиф Ариматейски и Свети Никодим. Наричани тайните ученици на Христа, те се възползвали от високите длъжности, които заемалите и успели да спасят тялото на Иисус след разпятието и да го положат в гробницата.
Якобити
През следващите векове българското духовенство в Светия град не успява да поддържа финансово своето храмово пространство край Гроба Господен и то преминава в ръцете на якобитската униатска църква.
Планът на църквата „Възкресение Христово“ в Йерусалим сочи, че българският храм е бил точно зад Гроба Господен.
Комунистите провалят проекта за наш метох
През 1930 г. български монахини, служещи в гръцкия манастир „Свети Архангел Михаил“ в Йерусалим, изпращат до правителството и Светия Синод в София писмо с идеята да бъде построен български метох. През 1932 г. Синодът в София вече е създал фонд за построяването му, като парите са внесени в йерусалимския клон на лондонската Барклейс банк. През 1950 г. обаче по нареждане на новата комунистическа власт в България БНБ изтегля средствата на фонда от сметката, след което я закрива. Това се случва въпреки предупрежденията на Светия синод, че ако фондът престане да съществува, страната ни ще изгуби неоспоримото си право да построи свой метох в Йерусалим.
