В се повече изследователи в последно време твърдят, че Ватиканът наистина крие свещените и безценни реликви, които са били заграбени от Втория Соломонов храм. Наричан още Иродианския храм, той е бил разположен в Йерусалим преди 1950 години. Изследователи изтъкват, че и в момента столицата на Римокатолическата църква лежи върху много древни артефакти. Например ватиканската резиденция всъщност е построена върху части от двореца на Цезар. А базиликата „Свети Петър“ е вдигната над римския дворец на император Веспасиан приблизително 200 години след разграбването на Рим през 455 г. сл. Хр. Всъщност в момента там се провеждат разкопки, дори докато четете това списание.
Реликвите, задигнати от Йерусалим, обаче се пазят зорко в подземия под площад „Св. Петър“, недостъпни за простосмъртните. Предполага се, че там се намира и Менората. Това е еврейски седемсвещник, един от най-старите символи в юдаизма, останал трайна емблема на еврейския народ през вековете. Смята се, че първата известна Менора е направена при изхода на евреите от Египет. Тя е един от култовите атрибути на скинията - подвижния молитвен храм, който богоизбраният народ носел със себе си по време на скитанията си в пустинята. Този свещник е бил пален не от кой да е, а от самия Моисей, като е горял край Кивота - сандъка със скрижалите - Десетте Божи заповеди. По-късно той е пренесен в Соломоновия храм в Йерусалим. След неговото унищожаване е скрит, а при възстановяването му е върнат на мястото си. Именно тогава Менората е взета и пренесена в Рим.
През II век известният еврейски мъдрец и автор на кабалистичната книга „Зохар“ равин Шимон бар Йохай отишъл в Рим със своите колеги, за да отмени суровите укази, постановени срещу Юдея от централната власт. И докато бил там, успял да зърне реликвите от храма на Соломон. В крайна сметка равинът и хората му стават видни гости в двореца на Веспасиан, след като са помолени да се грижат за болната му дъщеря. Когато по чудо я излекуват, на мъдреците им е предоставена възможността да видят тези изключителни свещени предмети.
Еврейско-римският историк Йосиф Флавий също отбелязва, че Веспасиан е взел за себе си реликви като свои лични съкровища, включително древен свитък на Тора. Според експерта от Ватикана д-р Майкъл Калво тази и друга храмова утвар е попаднала във Ватикана по друг път. Според изследователя тя първо е била във Византия. „Артефактите включват храмови канделабри, дадени на папа Инокентий III от Балдуин I (пленен от българския цар Калоян) след разграбването на Константинопол и клането на християнското православно население“, твърди Калво. Сред артефактите били още: одежди на първосвещеника; златна тиара, с която първосвещеникът е служил в първия храм на Бога с надпис Kodesh L’Hashem („Свят на Господа“); културни предмети и много други произведения на изкуството, книги и ръкописи, които Ватиканът и други църкви са присвоили и поставили в собствените си складове, библиотеки и музеи, твърди още Калво, цитиран от „Йерусалим Поуст“.
Мълвата реди, че израелските тайни служби със сигурно вече имат данни от някои очевидци кои точно съкровища с произход от Йерусалим се крият във Ватикана. Преди 50 години един талантлив студент се записал на задочен курс в Урбаниана, университета на Ватикана. Професорите там искали да го вкарат на служба, но той категорично отказал да смени вярата си. В опит да го изкуши неговият приятел кардинал Антонио Саморе (станал по-късно един от архиварите) предложил да му разкрие част от културното наследство на неговите прадеди, съхранявано в Рим. Младият учен се съгласил. По-късно на въпрос дали в пещерата е имало артефакти от Храма на Соломон, той споделил пред свои приятели: „Всичко е там!“ Има подозрения, че именно покрай сведенията на този човек, чиято анонимност се пази, през 2002 г. тогавашният външен министър на Израел Шимон Перес започва да води тайни преговори с високопоставени служители на Ватикана. Докъде са стигнали, и до днес остава загадка, коментират фенове на конспиративните теории. Междувременно връзките на двете страни стават изключително топли в последно време, а няколко евреи са допуснати на рицарска служба при предишни папи.
Легенди се разказват за подземията под площада Св. Петър във Ватикана.
За един от най-великите равини от началото на XX век се сочи главният равин на Либия 77-годишният Ицхак Чай Бозовка, експерт във всички области на Тората - както скритите, така и явните, автор на много изключителни книги. През 1929 г. италианският крал Виторио Емануил III идва в Триполи за кралско посещение. Тогава Либия е под италианско управление и евреите от града спретват огромен банкет като за крал с любимия си главен равин начело. Равин Бозовка прави голямо впечатление на монарха и преди кралят да отплава обратно към Рим, той го кани да присъства на сватбата на сина му принц Умберто II, който е вуйчо на българския цар Симеон II.
Година по-късно равинът получава кралската покана, но отказва да отиде поради слабост, въпреки че добавя: „Защо съм нужен, когато имате папата?“ В рамките на 48 часа кралят праща телеграма обратно, заявявайки му да не се тревожи и че много силно иска именно равинът да благослови новата двойка (отново). Кралят предлага на Ицхак Бозовка да му изпрати личната си яхта, като му осигури царски подслон и изобилие от храна. Равинът неохотно се съгласява. Когато пристига в Рим, той е третиран като кралска особа. Сватбата на Умберто II с Мария Жозе Белгийска, дъщеря на белгийския крал Алберт I, преминава при огромен успех и обществен отзвук.
Когато церемонията на 8 януари 1930 свършва, кралят попитал равина дали може да направи нещо за него. Бозовка отговорил, че много желае да види свещената утвар от еврейския храм, за която се знае, че е в ръцете на Ватикана. Когато кралят за първи път чува за това, той отказва с оправданието, че има разделение на църквата от държавата и че той няма юрисдикция над папата по тези въпроси. Въпреки това кралят все пак успява да уговори папата (обещавайки му нещо), но при условие, че само равинът и никой друг от делегацията ще бъде допуснат до тайната пещера. Така уж случайно покрай престоя си във Вечния град равинът е поканен в Светия престол за лична аудиенция при понтифекса. Същата нощ и след дълга духовна подготовка равинът е пропуснат от охраната на Ватикана, а учениците му остават отвън. Той слиза по стъпалата четири етажа под музея на св. Петър към скрит лабиринт от древни галерии, прикрепени към некропол. Най-накрая той стига до входа на една древна пещера, днес част от подземие. Там той вижда едни от най-свещените реликви в света. От този ден нататък равинът се задължава да се въздържа да говори. Случайно или не, само 40 дни по-късно той умира на 21 февруари 1930 г. Дали там се е намирал и Кивотът, считан за опасен, остава загадка.
Умберто II Савойски и Мария Белгийска по време на сватбата им
50 нетленни светци пазят входа
Известният равин Бенджамин (бен Йона) от Тудела е еврейски търговец от съвременна Навара в Испания. Той прекарва значително време в Рим след избирането на папа Александър III през 1159 г. Бен Йона пише следното: „Рим е глава на кралствата на християнския свят и там живеят около 200 (семейства) евреи, които са уважавани и не плащат данъци на никого. Там има пещера, където Тит, синът на Веспасиан, е съхранявал храмовата утвар, която е донесъл от Йерусалим“. Според преданията до реликвите се е стигало през галерия, в която се пазят телата на 50 светци. Те били нетленни и изглеждали, че сякаш сега са заспали. Някои ги описват като балсамирани.
