Веднъж годишно всеки човек трябва да си прави пълна кръвна картина (ПКК). Разчитането на лабораторните резултати обаче често се оказва почти толкова трудно, колкото да намерим изхода от сложен лабиринт. Безбройните съкращения и сложните наименования на ензими и вещества ни пречат да разберем какво точно се случва в тялото ни при понижени или завишени стойности на тези показатели. За да разчетем правилно изследванията си, трябва да знаем кое за какво отговаря.
Пълната кръвна картина обикновено включва над 20 показателя.
Всяка лаборатория залага референтни стойности, по които да се ръководим. При излизане на резултатите можем да видим стрелкички надолу (под нормата) или нагоре (над нормата). Референтните стойности обаче не са абсолютни, защото могат да зависят от пола, възрастта, дори от килограмите ни. Освен това много от показателите са свързани помежду си и повишаването или занижаването на един от тях само по себе си не е признак за проблем. Ето защо, ако видите стрелкички или цветни полета, показващи резултати извън заложените граници, това не винаги е индикация за притеснение. Не случайно под всички изследвания е посочено, че лабораторните резултати не са диагноза, а основание за такава.
СУЕ
Обикновено заедно с пълната кръвна картина се назначава и т.нар. СУЕ или в превод - скорост на утаяване на еритроцитите. Това изследване се изразява в смесване на кръв с противосъсирващо средство в определено съотношение. След това пробата се оставя да се утаи и се отчита колко милиметра е т.нар. еритроцитен стълб, т.е утайката. Еднократното изследване обаче не е показателно, защото завишените стойности на СУЕ може да са маркер за възпалителен процес, който може да настъпи и от обикновено боледуване и да остане така дълго след оздравяването ни. В същото време обаче, ако имаме хронично заболяване - артрозно, ревматично или друго, засягащо ставите или костите, СУЕ остава повишено почти непрекъснато, а при туморни процеси стойностите му са най-високи. Ето защо е важно този анализ да се проследява във времето и да се следи за неговото нормализиране. Границите на нормалните стойности се различават при двата пола и варират според възрастта.
CRP
На подобен принцип е и прословутото изследване на CRP, която също често се предлага в пакет с пълната кръвна картина, тъй като за самото изследване е необходима венозна кръв. Абревиатурата идва от т.нар. С-реактивен протеин. Той представлява белтък, който се произвежда в увеличени количества от черния дроб, когато в организма има възпаление. Високото ниво на CRP в кръвта може да е показател за редица състояние от обикновена настинка, през сърдечен проблем до рак. Когато е в комбинация с високи нива на холестерол, завишеното CRP може да бъде индикатор за повишен риск от сърдечно-съдови заболявания. Еднократно повишените стойности обаче не са повод за притеснение, защото може да се дължат на моментно състояние, като прекомерен стрес или вирусно заболяване. В сравнение със СУЕ обаче изследването на CRP е по-прецизен и чувствителен метод за установяване на възпаление. Друг плюс е, че стойностите на CRP по-бързо влизат в норма, за разлика от тези на СУЕ, които може да се запазят повишени и седмици след оздравяването.
WBC
Вероятно ви е правило впечатление, че в кръвните ви изследвания има няколко резултата на едно и също нещо. Така например възможно е да присъстват левкоцити в брой и процент. В изследванията обаче може да срещнете и само съкращението WBC, което отново означава левкоцити, или т.нар. бели кръвни клетки. Те обаче се проследяват заедно с лимфоцитите (LY) и моноцитите (MO). Това са формени елементи на кръвта, които като лабораторен показател са сбор от общо пет вида бели кръвни клетки и включват още неутрофилните левкоцити (NEU), еозинофилните левкоцити (EOS) и базофилните левкоцити (BA). Най-общо тяхната функция е свързана със защитата на организма. Лимфоцитите имат отношение към защитата от вирусни причинители. Неутрофилните отговарят за способността за справяне с бактериални инфекции, еозинофилните реагират при паразитни инфекции и различни алергии, а базофилните имат роля в образуването на хистамин, хепарин и серотонин. Повишените им стойности най-често са следствие на алергични процеси в организма.
RBC
След белите кръвни клетки наред са червените кръвни клетки, или т.нар. еритроцити. Тяхната роля е да пренасят кислород до клетките. Тук обаче също се следят няколко показателя, а не само един. MCV е среден обем на еритроцитите, MCH е средно съдържание на хемоглобин в еритроцитите, а MCHC е средната концентрация на хемоглобин в левкоцитите. Всички тези показатели се следят едновременно за уточняване на анемични състояния. Важен фактор са и повишените стойности на RDW, или т.нар. девиация на еритроцитното разсейване. Образуването на еритроцити се стимулира от хормона еритропоетин. Той се секретира от бъбреците и черния дроб, като при различни причини, свързани с недостиг на кислород, секрецията се засилва. Повишеното количество червени кръвни клетки е известно като полицитемия или полиглобулия и се среща сравнително рядко. Такова обаче може да се наблюдава вследствие на ниските нива на кислород поради бъбречни заболявания или други здравословни проблеми като хронична обструктивна белодробна болест, сънна апнея, сърдечни проблеми. Намаленият брой на еритроцитите е много по-чест проблем и е пряко свързан с анемията. Тя може да е желязодефицитна, сърповидно-клетъчна, апластична и др. Броят на еритроцитите е по-нисък и при загуба на кръв, бъбречни заболявания и т.н.
HGB
Хемоглобинът може да се срещне в кръвните изследвания, отбелязан като Hb или HGB. Това е желязосъдържащ протеин в еритроцитите, който пренася кислород от белите дробове към тъканите. Освен това хемоглобинът пренася и въглероден диоксид. С други думи, всички органи и тъкани имат нужда от хемоглобин, затова е важно той да се поддържа в определени граници. Дефицитът на хемоглобин в организма причинява дефицит на кислород (хипоксия) и нарушения на снабдяването с кислород (исхемия). Причините за ниския хемоглобин са различни: апластична или желязодефицитна анемия, хранителни дефицити, заболявания на костния мозък, загуба на кръв, химиотерапия, хипотиреоидизъм, миелом, цироза, онкологично заболяване и др. Повишеното съдържание на хемоглобин в кръвта пък е свързано с увеличаване на броя или размера на червените кръвни клетки (еритроцити) - за компенсиране хронично ниски нива на кислород в кръвта. Това увеличение може да бъде причинено от сърдечно-съдови и белодробни заболявания, дисфункция на костния мозък, рак на бъбреците или черния дроб и други. Висок хемоглобин може да има и при пребиваване на голяма височина, поради тютюнопушене, прием на наркотици и др.
* Следва продължение
Поли Пантева
