Стартираме поредица, посветена на 100-годишнината на волейбола в България. В нея ще ви запознаем подробно с всички шампиони на България, звездите по родните терени, както и големите събития в най-успешния ни колективен спорт. Ще научите кой волейболист е ставал най-много пъти шампион на страната, на кое световно сме участвали с най-малък брой играчи, всичко за олимпийската ни слава и за големите имена в третия метър.
Започваме от самото начало... Годината е 1922-ра. За първи път волейболът е показан в Руското техническо училище в София. По непотвърдени сведения то се е намирало зад днешния музей „Земята и хората”. Също по неофициални данни за първи път у нас волейбол са играли във Велико Търново войници от окупационните английски и френски части още през 1919 г.
Основни разпространители и участници в новата игра стават възпитаници на Американския колеж в Самоков и членове на Младежките християнски дружества. Заедно с футбол, баскетбол, бокс, лека атлетика и други, през 1924 г. българското спортно дружество „Сила” в Цариград включва за развитие и волейбола в своята дейност. Година по-късно у нас е проведено и първото официално състезание. Макар и само училищно, то е все пак на елитната и до днес ІІ мъжка гимназия в столицата, известна вече като ХХІІ СОУ. За високата класа и здравите й спортни традиции не на последно място говори и фактът, че гимназията е единствената у нас с покрит плувен басейн от преди Втората световна война, припомнят от БФВ.
Срещите излъчват и първия волейболен шампион в България. За негова чест той остава в историята със скромното си име – отборът на VІІ Д клас
От 1926 г. волейболът вече се играе в Русе, Казанлък, Първомай, Варна, Пловдив, Перник, Пазарджик и другаде, а от следващата година там започват и вътрешни, училищни и градски надпревари.
Първите опити за административно утвърждаване на новите игри, волейбол и баскетбол, са през 1928 г. Решено е, че в градското първенство по футбол на София ще могат да участват само тези спортни клубове, които имат отбори по волейбол и баскетбол. През сезон 1928/29 се провежда и първият шампионат на столицата с победител АС-23, пред „Славия” и „Спортклуб”.
На следващата година в София е проведен и първият курс по волейбол. Градското първенство на София е разширено в 3 дивизии. Първите шампиони на дивизиите в София са излъчени през сезона 1930-1931 г.: на І дивизия – АС-23, на ІІ – Акоах, а на ІІІ – ЖСК. Тогава се публикуват и първите журналистически отзиви и коментари в пресата за тези срещи. Отпечатан е и първият у нас волейболен правилник. През 1932 г. дебют прави ученическото първенство на столицата, за Купа „Просвета”. В турнира за Купа „Средец” първи победител и носител на купата е отборът на ІІ мъжка гимназия. В неговия състав е и най-добрият състезател Иван Манолев
През 1933 г. дивизиите се премахват и всички състави участват в една група за градското първенство.
През 1941 г. е създаден Съюз за игрите с ръчна топка (СИРТ), който обединява волейбола и баскетбола в рамките на Българска национална спортна федерация (БНСФ). През 1942 г. е проведено първото национално първенство по волейбол, в което се пускат отбори от София, Варна, Пловдив и Враца. Първият шампион на България за мъже е отборът на Раковски, а при жените първенец е АС-23.
В края на месец септември 1957 г. се провежда 53-тата сесия на МОК в София. По този повод на стадион „Васил Левски“ се организира демонстративен турнир по волейбол. С личното си присъствие помощ оказва и президентът на FIVB Пол Либо (Фр). Благодарение на този турнир, организиран в България, волейболът се приема за олимпийски спорт.
Трети сме на първата Балканиада през 1946 г.
Първата ни международна изява е през 1934 г., когато отборът на Американския колеж гостува на „Роберт колеж” в Цариград и отстъпва с 0:3. У нас първата международна проява е на национално равнище следващата година, когато ни гостуват отборите на Румъния по волейбол и баскетбол.
Срещите са по време на турнира по футбол за Балканската купа в София. Първият мач на 22 юни е само демонстративен и завършва с победа на нашите национали с 3:0. Официалната среща е на 23 юни и също е с българска победа 3:0 (7, 11, 10). Започват и международните прояви на жените. Първите срещи са в София през 1937 г.: „Българска юнакиня”-„Чехословашки соколи” - 0:3 и „Българска юнакиня”-„Югославски соколи” - 0:3.
На първата Балканиада в Букурещ през 1946 г. България заема трето място за мъже и жени след Румъния и Югославия.
Българската федерация по волейбол е втората в света след чехословашката. Тя се отделя от Комитета за игрите с ръчна топка (КИРТ) през есента на 1947 г. с името Централен комитет по волейбол. През 1949 г. Комитетът по волейбол прераства в Републиканска секция по волейбол (РСВ) с учредително събрание, проведено през юли. Същата година България е приета за член на Международната федерация по волейбол (FIVB).
Разрастването на волейбола у нас води до остра нужда от разширяване на материалната база, за което през 1939 г. се появяват първите критични материали в пресата. Във в-к „Спорт” един от тях е озаглавен: „29 тима, а само 2 игрища.”
ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ...
В шампионския отбор на Раковски от 1942 г. личат имената на няколко фигури, които скоро след това се прехвърлят... под коша. Един от тях е Петър Симанов. Роден е през 1923 г. в Нова Загора. Висок е 173 см. Играе от 1937 до 1952 г. – в „Спортист”, „Раковски”, „Раковски ФК”, „Спартак”. В националния отбор е от 1946 до 1952 г. Има близо 25 мача зад гърба си на международно ниво. Най-големите му успехи като състезател са второ място на Балкано-средноевропейските игри в Тирана, бронзов медалист е от Балканиадата в Букурещ, играе на петото европейско първенство, в което за втори път участват българи. Като треньор печели 4 републикански титли със Спартак (мъже) и една с женския тим на ЖСК-Славия, Купата на НРБ (с двата пола), злато от МВР-иадата в Алмати и София и сребро в Китай. Като треньор на Галатасарай става шампион и носител на националната купа на Турция. Ето какво пише за него в книгата си "Големите за баскетбола" Надежда Богданова: „Хване те за ръчичка и стъпка по стъпка - видиш се национал. Мравка, пчеличка, черноработник. Така го определят.
Питам Илия Мирчев, кой го е направил баскетболист - Петър Симанов. Питам Атанас Голомеев кой го е направил баскетболист - Петър Симанов. Питам Георги Младенов кой го е направил баскетболист - Петър Симанов. Сочат все Симанов, а са звезди на три различни поколения, задържали се на небосклона по десетина и кусур години“.
