Д о края на работната седмица църковните венчавки се допускат, така че който иска да свие семейно гнездо, ще трябва да побърза. „Става лесно, даже свидетелство за граждански брак не е необходимо на доста места вече“, споделят с усмивка свещеници. Трябва само кумове, вино, питка с мед и две свещи с панделка, които могат да бъдат закупени и от съответния църковен магазин. От Игнажден (20 декември) канонът не разрешава венчавки под купола на храма. Ветото за християнските бракове ще е в сила до Йордановден (6 януари).
Децата
Всъщност за спонтанните решения в живота ни, взети чисто по детски с вяра и любов без много-много да му мислим,, напомня и празникът Игнажден, който се пада този петък. Според светото предание апостолите се карали помежду си, тогава Христос взел на ръце детенцето Игнатий и казал на апостолите: „Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно“ (Евангелие от Матея, 18:13-5). Те запомнили не само думите на апостола, но и детето. Нарекли го Богоносец (Теофор или този, който е носен от Бог). На иконите често светецът е изобразяван в ръцете на Христос. Счита се, че празникът поставя началото на календара, на новото, по детски чисто и свято, което предстои и се очаква да се случи и реализира. Вероятно оттам и тръгва обичаят по българските земи, полазник - който човек влезе в даден дом (богат, умен, беден, добър, лош), такава ще бъде и годината за обитателите му.
Доста любопитно е, че със същия Игнатий става епископ на Антиохийската църква. Църковният историк Евсевий пише, че Игнатий е наследил на поста Еводий. Теодорит Кирски пък твърди, че самият св. Петър е оставил указания именно Игнатий да бъде назначен на тази епископска катедра. Всъщност това е църквата, където „за пръв път учениците бидоха наречени християни". Нейното седалище е в Дамаск, Сирия, а сегашният й глава е патриарх Йоан X.
Ангелско пеене
Твърди се, че дейността на св. Игнатий като архипастир продължила 40 години. През това време той мъдро управлявал паството си и проповядвайки Евангелското благовестие, обърнал мнозина към Христовата вяра. Според свидетелството на Ориген св. Игнатий пръв въвежда в Антиохийската църква антифонното пеене (по образец на ангелското пение), което той се сдобил да чуе във видение.
Житието му реди, че император Траян (98-117 г.) се опитал да накара светителя да се отрече от Христа и да участва в езическите тържества по случай императорските победи. Християнинът отказал, заради което е осъден на мъченическа смърт. Вместо да бъде екзекутиран в родния си град Антиохия, епископът е отведен в Рим от рота от десет войници в едно доста изнурително пътуване. Учените смятат това транспортиране за доста необичано, тъй като християните били наказвани на местно ниво. Стивън Дейвис посочва, че „няма други примери от епохата на флавиите за каквито и да е затворници освен граждани или военнопленници, отвеждани в Рим за екзекуция“. Тук теориите за това мистериозно изключение са най-различни. Според една Игнатий е бил изпратен като високопоставен дар – курбан на гладиаторските арени. Според друга версия тогава губернаторът е отсъствал, а само той и императорът могат да налагат смъртно наказание. А може и транспортирането му да е било с цел превенция, за да се избегнат бунтове сред сирийските християни.
Пътуване
От Антиохия под стража св. Игнатий се отправя към Рим, където да се изпълни присъдата. По време на пътуването е позволено с него да се срещат заедно или насаме много поклонници. Твърде вероятно е и войниците да не са имали избор, заради големите тълпи от вярващи. В Смирна той престоява дълго време и оттам изпраща своите няколко знаменателни писма до Ефесяни, Магнезийци, Тралийци и Римляни. Пише едно и до Поликарп, епископът на Смирна. Те са изворът, от който се черпят сведения за отвеждането му в Рим. В писмата си Игнатий напомнят на християните да бъдат в пълно единение помежду си, да се покоряват на своя епископ и да се предпазват от появилите се лъжеучения. От Смирна осъденият е отведен в Троадо, където също престоява известно време и пише послания до християните от градовете, през които е минал, за да им благодари за оказаната му любов и съчувствие. След това през Македония, Илирия и Брандизи пристига в Рим. Според езическия обичай в празничен ден св. Игнатий е отведен в римския амфитеатър. Хвърлен на дивите зверове, той предава душата си на Бога.
Има различни датировки за кончината му. Някои датират смъртта му през 135–140 г. сл. Хр. Според други мъченически е убит по време на управлението на Траян по време на празника на Аполон през юли 116 г. сл. Хр. , година след голямото земетресение в Антиохия.
Християни събират костите му и ги връщат в родината му. Преди арабите да завземат Антиохия в 637 г. светите му мощи са пренесени отново в Рим, в храма „Сан Клементе“. Там почиват и до днес заедно с мощите на българския просветител св. Кирил.
Започват родилните мъки на Богородица
В нашата народна традиция денят, посветен на свети Игнатий Богоносец се свързва със зимното слънцестоене и се смята за първия ден от Новата Година. Нарича се още Нов ден, Млад ден, Млада Бога.
Традиционно е вярването, че на този ден започват родилните мъки на света Богородица и за това коледарите пеят: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа“. През този 4-дневен период младите нераждали жени не бива да похващат никаква работа, за да раждат лесно.
Навсякъде в страната празникът е известен с обичая полазване. Полазник е този човек, който пръв почука на вратата ни на Игнажден.
