ДИМИТЪР ПЕНЕВ
Изабел Крамарска е една от сензациите в сезон 6 на „Игри на волята“. Русокосата красавица от Самоков летеше по трасето, но както тя сама признава, социалната игра й е била ахилесовата пета. Крамарска дойде в студиото на „МачКаст“ с усмивката, която през целия сезон грееше на лицето й или поне, докато не бе около Симеон Кралев.
Емоции
„По принцип съм много емоционална, но не чак до такава степен, както беше в „Игри на волята“. Там може би от самата изолация и всички караници ми идваше в повече. Не знам защо реагирах по този начин. Не съжалявам за нищо. На арената си бях много добре. Там бях много доволна, но социалната игра ми куцаше. Заради това си и тръгнах. Не се подготвих и това е голяма грешка. За следващ сезон, ако мога да участвам, бих си направила доста повече схемички, както всеки прави, за да съм по-дълго в играта. Израснах много в племето на Гордите. Особено покрай Кралев видях повече и си взех поуки. Не трябва да вярваш толкова. Кралев ми помогна да израсна. Като отидохме на резиденцията, Кралев и Благо се отдръпнаха от мен и Поли. Ние и двете виждахме, че нещо има, и решихме, че нещо куца много. След това и още повече. Поли си тръгна и аз останах сама. Там, като си имаш един близък човек, после не може да потърсиш друг. Поли ми е много близка“, разказа Крамарска и сподели, че има няколко човека, които са й близки от формата - Деси, Анита, Марти, Добри. С Караолис и Раду също.
Празен стомах
Изабел споделя, че гладът не е бил най-трудното в Игрите. „На блатото джанките ми стигаха. След втория, третия ден – свикваш. А и ние не гледахме да мислим много за това. Макар че доста често го коментирахме. Представяхме си какво ще си хапнем. На кое бихме се израдвали най-много. Всъщност аз не ядох, като излязох. Като ми върнаха телефона, цяла нощ си говорих по телефона, толкова бях развълнувана, че ще се чуя с нашите, с братята ми. На другия ден, чак следобед към 4, майка ми, като дойде да ме вземе, и ядох бургер. Много обичам! Като ми отминаха емоциите, вече огладнях много. След това имах период 1-2 седмици, направо не можах да спра да ям. Майка ми накрая каза: „Айде, стига вече, надебеляваш“. Аз много обичам шоколад, нещо сладичко. Цяла кутия вафли изядох съвсем сама. За нула време. Но аз обиколих всички места, само до Изолатора не стигнах. Но смятам, че там е по-добре от блатото, защото там си затворен, спиш си на дюшек. През деня със сигурност е доста гадно заради жегата. Но и на блатото беше много топло. Там най-интересното беше появата на глиганите. Дори си мислехме дали не може да хванем някого, но нямаше с какво“, спомня си красавицата.
Драмата
За драмата с Кралев Изабел казва: „Той на плажа беше добре. Когато имаш всичко, се показваш какъв си. На плажа нямахме нищо и по цял ден си лежеше. Но на резиденцията изведнъж като почна да се заяжда с този, онзи. Нищо, че играем заедно, аз не мога да играя с такъв човек. Все пак това е игра. Нямам чак такива лоши чувства към него. Няма аз да набера номера. С Благо сме в добри отношения. Той ми писа след Игрите, говорихме си. Преговорихме всичко“.
Контузии
Изабел споделя, че по време на предаването е получила и контузии. „Да, накрая все едно ми нямаше нищо. Но аз така исках да изглежда, за да не ми е като оправдание. От тази люлка скочих и бях сметнала, че отдолу има бали, мекичко и да мога да си продължа. Но кракът ми попадна в дупката и си изкривих глезена. Много зле, ходих в болницата, реших да продължа. Всеки ден инжекции, хапчета. Глезенът беше син. На резиденцията можех да се грижа за него. Но на блатото ми беше още по-зле. Но травмите много ме преследват“, казва Крамарска, за която болежките стартират отдавна. „Още като тренирах лека атлетика имах четири операции. Подготвях се за състезание, и то в най-добрата ми форма, и то винаги нещо вземе, че стане. Това ме преследваше две години, беше постоянно така“.
Женска коалиция
Изабел Крамарска смята, че трудно жена би спечелила „Игри на волята“. „Трябва социалната игра да се извърти по особен начин, че до финала да стигнат само момичета. Ако има мъж и битката е силова, то трудно ще станат нещата. Аз не знам дали бих участвала в такава коалиция. На мен ми е трудно да вярвам на жените. Много пъти съм си го мислила. Възхищавам се как са го постигнали това. Много трудно. Ако е такъв тип коалиция, да бих участвала. От малка двамата ми братя Емилиян и Едуард ме мъкнат с тях. Постоянно съм около момчета. Винаги ми е било приятно около тях. Момичетата все едно се дразнят една на друга“.
На пистата
Изабел признава, че сама се е запалила по леката атлетика. „Имаше едно състезание между училищата и учителката ми по физическо ме попита дали исках да участвам. Аз тогава тренирах аеробика, но за много кратко. Отидох на състезанието по лека атлетика и победих. Тогава беше 200 метра, една обиколка на центъра на Самоков. И след това казах на мама, че много искам. Аз иначе съм на многобой“. Всичко това много й помогнало в Игрите. „Братята ми преди много години ме научиха по много интересен начин да плувам... просто ме хвърлиха във водата. Но започнах да тренирам в Самоков при треньора, но не се разбрахме нещо и се махнах. Но след това ми забраниха да ползвам залата на лека атлетика. А тя е единствената. Не само аз се махнах, много други се махнахме, защото не получавахме добро отношение от негова страна. Аз не можех да се откажа. Тренирах навън в снега. След два месеца имах състезание, сама си се подготвих и направих национален рекорд. Баща ми беше наковал препятствия от дърво, за да може на тях да се готвя“.
Среща
Чрез своята майка Крамарска се запознава и със своя треньор Георги Димитров. Признава, че първоначално я било страх от него, така и няма обяснение защо. „Мама дойде една сутрин, събуди ме и каза: „Хайде да ходим на лагер при него“. Тогава бях на 15 години. И аз тогава си спомням, че се разплаках. С 300 зора ме накара и после вечерта седнахме, поговорихме си и той стана номер 1. Аз прекарвах повече време с него, отколкото с всеки друг, постоянно на лагери. Аз бях контузена, претърпях операция на коляното, вече започнах да ходя. Точно на Коледа брат ми съобщи, че той е починал. Много тежко го изживях, това беше най-трудното нещо в живота ми. Тогава не намирах изход и се отказах от леката атлетика“.
Скорости
Изабел Крамарска е фенка на бързите скорости. „Покрай братята ми и баща ми, даже и майка ми е карала преди мотор, се влюбих в това. Нямаше как. От малка ме возят. Нямаше как и мен да не ме научат. Излизаме с моторите, всичките семейно. По събори не ходя. Сега на закриването на мотосъбора имах работа и нямаше как да отида. Те и двамата ми братя отидоха, но аз не успях. Аз нямам точно мой си мотор. Единият ми брат има два и аз карам неговия, но си го водя мой. Той е инструктор. Моторът е да учи хората на него. Много е студено за мотора сега, но следващия път ще дойда с мотора през лятото“.
Иска да тренира деца, възхищава се на Донкова
Изабел Крамарска учи кинезитерапия в Благоевград, но споделя, че много обича деца и някой ден мечтае да си отвори клуб по лека атлетика и да тренира малчугани. Още от съвсем малка така си се е представяла. „Децата са спасение“, добавя тя. Крамарска се възхищава на олимпийската ни шампионка на 100 метра с препятствия от Сеул 1988 Йорданка Донкова, която именно под ръководството на Георги Димитров печели златото.
Крие дали има гадже
Хубавицата Изабел Крамарска отговори и на въпроса дали сърцето й е заето. „Ами... хм, със сигурност е заето, но... да видим. За момента е тайна. Все още не искам да казвам“, сподели хубавицата за финал.
ДИМИТЪР ПЕНЕВ
