950 души чакат в листата за бъбречни трансплантации в България, но реално би трябвало да бъдат минимум 4 000 -5 000, съобщи проф. д-р Емил Паскалев, председател на Българското дружество по нефрология и началник на Клиниката по нефрология и трансплантация към Александровска болница. Късното диагностициране е причината за инициирането на първия у нас обучителен проект за лекарите в диализните центрове. Медиците ще бъде обучавани по отношение на бъбречните трансплантации, предимствата за пациентите, противопоказаните за трансплантация здравословни състояния, информирането на пациентите за възможността да бъдат трансплантирани и къде да търсят помощ.
Данните показват, че хората с хроничните бъбречни заболявания в България са близо 13% от населението, т.е. всеки осми човек у нас. Около 3700 българи са на хемодиализа, а бъбречно трансплантираните са 550. В Хърватия на диализа са 1000 души, а трансплантираните са 1400. Според проф. Паскалев анализът на тези цифри сочи, че в Хърватия пациентите се насочват към трансплантация преди да развият тежки хронични бъбречни заболявания. Причината е, че бъбречната трансплантация осигурява по-добро качество на живот за пациента и е 5 пъти по-изгодна финансово.
„Трансплантация направена преди диализа е качествено по-добра. Ние имаме много трансплантирани, които не са били на диализа и те се чувстват много по-добре“, каза проф. Паскалев. Според него бъбречно болните трябва да бъдат включвани в листата на чакащите за трансплатнация на по-ранен етап от заболяването си, а не когато стигнат до диализа.
Председателят на Българското урологично дружество доц. д-р Марин Георгиев съобщи, че в Александровска болница са изготвили идеен проект за закупуването на апаратура, с която да бъде въведена за пръв път в България роботизираната хирургия при бъбречните трансплантации. Болницата ще кандидатства за финансиране пред Министерството на образованието и науката. Доц. Георгиев обясни, че робот-асистираната трансплантация дава възможност за 15-кратно увеличение на образа и триизмерно изображение. С нея се правят прецизни и точни движения на инструментите във всички посоки, филтрират се неточните движения и тремора на ръцете. Миниинвазивните операции намаляват риска от усложнения и дават възможност за по-бързо възстановяване на пациента и скъсен болничен престой. На този етап данните сочат, че благодарение на роботизираната хирургия се постига и по-голяма продължителност на живота на трансплантирания, уточни специалистът.
Монитор
