О коло 80 хиляди души в България страдат от очното заболяване глаукома. Данните на СЗО показват, че между 2 и 4% от хората в света имат това заболяване. Глаукомата е наречена „тихият крадец на зрение“.
Около 80 хиляди души в България страдат от очното заболяване глаукома. Данните на СЗО показват, че между 2 и 4% от хората в света имат това заболяване. Глаукомата е наречена „тихият крадец на зрение“.
Протича без оплаквания и е водеща причина за слепота при по-възрастните хора. След катарактата глаукомата се нарежда като най-често срещан проблем на очите при хората в по-напреднала възраст. За разлика от старческото перде, при глаукомата не може да се възвърне загубеното зрение.
Катарактата (старческото перде)
е най-често срещаното заболяване сред хората в по-напреднала възраст, като няма точни данни колко хора засяга. Представлява промяна в прозрачността и плътността на лещата. Лещата в окото няма кръвоносни съдове и е абсолютно прозрачна. Тя пречупва светлината и я фокусира върху очното дъно, като първата пречупвателна среда е роговицата, а след това е лещата. Пречупвайки светлината, се задейства рефлекс, който отива в мозъка, за да може да осъзнаем какво виждаме. Когато започнат промени в протеините, които се съдържат в лещата, тя започва да потъмнява, като придобива жълтеникав цвят, появяват се мътнини и в зависимост от разположението им оплакванията на пациента могат да са различни. Когато те са по-периферни, по-малко пречат на централното зрение. Тогава пациентът може да забележи, че като вижда уличната лампа като грозд от светещи лампи, което е белег за перде. Потъмняването никога не се развива еднакво в двете очи, винаги в едното око е по-напреднало. Другата форма на потъмняване в центъра на лещата се нарича нуклеарна катаракта. Тези пациенти се оплакват от много влошено зрение на светло и на слънце.
Катарактата не трябва да всява паника и страх в пациентите.
Диагнозата не е повод за безпокойство
тъй като със съвременните методи подлежи на оперативно лечение, успокоява офталмологът доц. Анета Мишева от Медицински център „Фокус”. Тя обясни, че с медикаменти не може да се повлияе на потъмняването на лещата, а само с оперативното лечение. С напредването на технологиите самата операция вече е миниинвазивна, позволява много бързо възстановяване на зрението – още на другия ден. Едно време се смяташе, че трябва да се чака пердето да узрее, но днес това не се препоръчва. Когато пердето е плътно, офталмолозите не могат да видят добре очното дъно, особено при по-възрастните - над 80 години, и при диабетиците. „Тогава при една идеална операция може да не се получи резултатът, който пациентът очаква. Съвременните схващания са, че щом има катаракта, която пречи на ежедневните занимания на човека, не би трябвало да се чака дълго и може да се гарантира възвръщане на 100% от зрението”, обясни очният специалист. Тя добави, че е много важно преди операцията да бъде точно изчислен диоптърът на лещата, която ще се имплантира. Ако не се имплантира леща, няма как да се пречупят светлинните лъчи и да стигнат до очното дъно и тогава пациентът ще вижда само на един метър. „Поставянето на лещата не е лукс, а е необходимост, за да може да се възстанови зрението”, категорична е доц. Мишева. Тя успокоява, че няма нелечима катаракта като цяло. Нелечима може да е само тази, при която пациентът има тежки заболявания, които не позволяват самата операция. Благодарение на съвременната технология и продължителността от 10 минути на интервенция, която е безкръвна и не се засяга общото състояние, могат да бъдат оперирани дори пациентите, които пият лекарства за разреждане на кръвта, без да ги спират. „Работи се с капки, няма инжекции, местната упойка е топикална и пациентът може след операцията да си отиде в къщи. Затова и операцията на катарактата от две години се води амбулаторна процедура и не се налага престой в болницата”, обясни още офталмологът. Тя уточни, че при напреднали промени в очните дъна от диабета също може да се извърши операцията при определени стойности на кръвната захар. Ако има промени в дъната обаче, не може да гарантира 100% възвръщане на зрението, защото има засягане на клетките в ретината.
При катарактата има и фамилна обремененост
Ако родителите са имали старческо перде, е много вероятно след това и децата да имат, но все пак не е задължително. „Игра на гени е, но е голям процентът на вероятност от катаракта при следващото поколение, като при следващото поколение катарактата се явява в по-ранна възраст, което е белег на фамилна обремененост. Ако при бабата и дядото пердето е било на 67-68, при родителите то се явява някъде към 58-60, при внуците може да се появи и по-рано към 50-годишна възраст. Точно това е белег на наследствеността, но и начинът на живот влияят”, обясни доц. Мишева. Тя уточни, че телефоните и екраните не влияят на катарактата, а на сухотата в окото. Все пак е доказано, че при хората, които живеят в Африка и не ползват очила, е висок процентът с катаракта. Същото е и в планински райони. „Слънцето има значение, последните изследвания показват, че тютюнопушенето също оказва влияние върху катарактата”, предупреди очният специалист.
И ако катарактата е заболяване, което не трябва да притеснява хората, защото с операция е лечима, глаукомата е заболяване, което е често срещано при по-възрастните хора и няма толкова благоприятно лечение. Изключително сериозно заболяване е и е на първо място по слепота в световен мащаб, като става дума за необратима слепота. „При пердето ние оперираме пациента и той си връща зрението, при глаукомата това, което тя вземе, ние не можем да го върнем. Затова я наричаме тихия убиец на зрението”, коментира доц. Мишева.
Глаукомата е заболяване на очния нерв
от повишено очно налягане. Коварното е, че няма никакви оплаквания и човек не знае, че я носи. Обикновено се установява при профилактичен преглед, например при смяна на очила. Обикновено при това заболяване едното око е с доста намалено зрение, което може да се установи и докато се гледа телевизия - да се затвори едното око, после другото и ако има разлика в зрението на двете очи, значи обезателно да се направи преглед със специалист. При глаукомата също има наследственост. Затова офталмологът съветва хората, които имат в рода си с глаукома, да си следят поне веднъж годишно очното налягане. Важно е да се мери не само очното налягане, но и дебелината на роговицата, за да се установи коректно изследването на налягането. За хората над 40-годишна възраст също е желателно веднъж в годината да мерят очното налягане. Добрата новина е, че благодарение на съвременната технология – с помощта на очен скенер, може да се установи заболяването рано, обясни офталмологът.
Тъй като засяга зрителния нерв, типичното за глаукомата е, че се появява едно тъмно петно, обикновено към носа. Това е симптом, който подсказва вече напреднало засягане на зрителния нерв. Лечението в началото е с капки, които се предписват строго индивидуално. При вече установена глаукома е важно да се прави т.нар. периметрия, чрез която специалистите могат да проследят дали заболяването прогресира. „Ако тя прогресира, трябва по-агресивна терапия – или да се свали повече очното налягане, или да се прецени опцията за оперативно лечение”, поясни офталмологът.
След 40 години зрението започва да отслабва
С напредването на възрастта е нормално да постъпват промени във всички структури на организма, включително и на окото. Тези физиологични промени зависят от гените, които носим и начина ни на живот. След 40-годишна възраст е нормално да отслабне способността на окото да се нагажда за добро зрение наблизо и когато човек чете, забелязва, че отдалечава текста по-далеч, за да го прочете, или се търси по-добро осветление. Това е т.нар. пресбиопия и е физиологичен процес, който не трябва да буди тревога. Тогава се изписват очила за работа на близо. „Тези очила се променят през определен период на време - през 2-3 години, като до към 60-годишна възраст увеличаваме по-малко диоптрите, за да се създаде комфорт при работа на близо”, обясни офталмологът от МЦ „Фокус” доц. Анета Мишева. Друг физиологичен проблем, който не трябва да притеснява хората, е появата на точици пред окото, като тези точици се забелязват на бял екран, срещу слънцето или когато четат, това не трябва да ги притеснява. Този проблем се среща и при младите хора, но това не е място за тревога, а нормални физиологични промени в окото.
Патологични промени в окото могат да бъдат, когато се появяват масивни черни точки - като голям облак, деформирано кръгче или светкавици в окото. Това е белег на настъпване на отлепване на стъкловидното тяло. В структурата си окото има три обвивки и вътре е изпълнено с прозрачен гел, който се нарича стъкловидно тяло. В него има колаген и с времето старее, както и кожата на лицето старее и настъпва т.нар. отлепване на стъкловидното тяло. В такъв случай трябва веднага да се отиде на преглед, защото може да настъпи отлепяне на ретината, предупреждава доц. Мишева.
Друго типично за старческата възраст очно заболяване е макулната дегенерация, за което също има данни, че е наследствено. При нея се появява едно черно петно в центъра на окото, което не се движи. Изпитва се затруднение да се чете, а буквите се кривят, правите линии се кривят - например рамката на вратата. „За съжаление сериозните заболявания в очите не дават никаква болка и симптом. Затова трябва веднъж годишно да се правят”, обясни офталмологът.
Друг очен проблем, който настъпва с напредване на възрастта, е сухота в окото. Това заболяване е по-често срещано при жени в менопауза, при хора, работещи много на екрани, защото забравят да мигат и оттам се нарушава слъзният филм - изпарява се течната част на сълзата. Хората трябва да знаят, че отоплителните уреди и климатиците също доста сушат очите.
Монитор
