Недостигът на витамин Д е често срещан глобален проблем. Около 1 милиард души по света имат дефицит на витамин D (съдържание под 20 нг/мл кръв), докато 50% от населението е с недостатъчност на витамин Д (20-29 нг/мл кръв). Най-силно засегнати са районите с по-малко слънцегреене, други „виновници“ са затвореният начин на живот и употребата на слънцезащитни продукти. Жените са по-уязвими към развитие на недостиг на витамин Д от мъжете.
МИТОВЕ И ЗАБЛУДИ: За вредата и ползата от калция!
Симптоми
Недостигът на витамин Д често се проявява с неспецифични общи оплаквания, които лесно могат да бъдат сбъркани с други състояния: постоянна умора, която не преминава дори след пълноценна почивка, мускулна слабост, болки в мускулите и костите, понижен имунитет (чести настинки и респираторни инфекции).
Често използвани лекарства и билки (жълт кантарион) могат да понижат нивата на витамин Д в организма, като блокират усвояването му в червата или ускорят разграждането му. Сред тях са кортикостероиди, някои лекарства за отслабване (възпрепятстват усвояването на мазнини в червата, което пречи на абсорбцията на мастноразтворими витамини като витамин Д), диуретици (може да доведат до увеличено излъчване на метаболити на витамин Д от тялото), противоепилептични, антихипертензивни, антинеопластични, антиретровирусни средства, антибиотици (например рифампицин).
Статините намаляват синтеза на холестерол, а той е необходим за получаването на ендогенния витамин Д. От друга страна, високият прием на витамин Д, особено от хранителни добавки, може да намали ефективността на статините – това е така, тъй като статините и витамин Д изглежда се конкурират за един и същи ензим в хода на обмяната си.
Жените, които използват комбинирани орални контрацептивни средства, са с по-високи средни нива на витамин Д в серума в сравнение с останалите жени.Патологичните състояния, повишаващи риска от недостиг на витамин Д, засягат главно усвояването на мазнини в червата (възпаление на червата например), образуването на активните форми на витамина (чернодробна цироза, бъбречна недостатъчност) или увеличеното му използване (при хронични инфекции). Затлъстяването също е предпоставка за понижени нива на витамин Д. Това не е учудващо, тъй като витамин Д е мастноразтворим и по-големият обем мастна тъкан действа като гъба, която улавя циркулиращия витамин Д и „разрежда“ концентрацията му в кръвта.
Магнезиевият дефицит: Тихият виновник зад умората, крампите и тревожността
Магнезий
За правилното функциониране на витамин Д значение имат и други витамини (витамин К2) и микроелементи (магнезий, цинк, желязо, бор). Магнезият е необходим за превръщането на витамин Д в активната му форма (калцитриол) и за пренасянето му от кръвта към клетките. Приемът на високи дози витамин Д, без да е „подплатен“ с достатъчно магнезий, крие риск от изчерпване на наличните магнезиеви запаси и произтичащите от това последствия. Цинкът и желязото предотвратяват състояния, които биха попречили на транспортирането и работата на витамин Д. Витамин К2 насочва калция към костите и зъбите, гарантирайки, че витамин Д няма да причини натрупването му в меките тъкани и артериите (калцифицирането им).
Хапвайте сьомга и скумрия
Наречен неслучайно слънчевият витамин, витамин Д (витамин Д3 или холекалциферол) се синтезира в кожата ни от холестерол под влияние на слънчевите лъчи. Витамин Д3 се съдържа и в животински храни, като мазни риби (сьомга, скумрия, сардини, риба тон), яйчен жълтък и говежди черен дроб. За разлика от него, витамин Д2 (ергокалциферол) влиза в състава на определени растителни храни и дрожди, а някои гъби (печурки) се отглеждат на ултравиолетова светлина, за да се повиши съдържанието му в тях. В страни като САЩ и Канада обогатени с витамин Д храни (мляко, зърнени закуски) осигуряват голяма част от приема му. Пътят на витамини Д2 и Д3 в организма ги води в черния дроб, където се превръщат в калцидиол – това е предшественикът на активния витамин Д (калцитриол), който се образува в бъбреците.
Защо слънцето ни кара да полудяваме?
Дефицитът му може да доведе до рахит
Витамин Д инструктира клетките на червата да усвояват калций и фосфор и влияе върху вграждането на тези елементи в костната тъкан. Дефицитът му затруднява минерализацията на костите и може да причини рахит при децата и остеомалация („омекване“ на костите) при възрастните. Витамин Д е важен за работата на имунната и сърдечносъдовата системи. Ниските му нива в организма се свързват с повишен риск от остеопороза, сърдечносъдови, инфекциозни и ракови заболявания, диабет тип 2, депресия, множествена склероза. За състоянието на витамин Д в организма се съди по съдържанието на калцидиол в кръвта, тъй като той има по-дълъг полуживот (две седмици) от активната форма на витамин Д (полуживотът на карцитриола е само няколко часа). Освен това нивото на калцитриола в кръвта е строго регулирано от паратиреоидния хормон (на паращитовидната жлеза), калция и фосфора и количеството му обикновено не намалява, докато дефицитът на витамин Д не стане тежък.
Препоръчителният дневен прием на витамин Д е 400 международни единици (IU) за бебета до една година, 600 IU за деца и юноши до 18 години, 600-800 IU при хората над тази възраст. Не е ясно обаче дали това количество е достатъчно, за да осигури целия спектър от потенциални ползи, които той оказва върху здравето ни.
ЗДРАВЕ с Телеграф: 1/4 от пациентите заболяват от витилиго в детска възраст
Половин час на слънце спомага синтезирането
Според специалистите 5 до 30 минути излагане на слънце, особено между 10 и 16 часа, ежедневно или поне два пъти в седмицата, на лицето, ръцете, дланите и краката, без слънцезащитен крем, обикновено води до достатъчно синтез на витамин Д. Какво трябва да знаем?
За образуването на витамин Д в кожата значение имат сезонът, времето от деня, облачността, смогът, съдържанието на меланин в кожата, географското положение (колко далече от Екватора се намираме). В България това е възможно в периода от април до септември. Възрастните хора и хората с тъмна кожа са по-малко склонни да произвеждат витамин Д с помощта на слънчева светлина. Дори слънцезащитен крем с SPF 8 понижава продукцията на витамин Д в кожата. Не бива да забравяме и това, че прекомерното излагане на слънчева светлина стимулира стареенето на кожата, отслабва защитните й механизми, повишава риска от развитие на рак на кожата, включително меланом.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Проф. д-р Радостина Александрова, БАН
