От чести психични, но леки разстройства е страдал поне веднъж през живота си всеки пети от населението. В това число влизат и преживяните депресии. Това съобщи директорът на Националния център по обществено здраве и анализи доц. Христо Хинков, като се позова на последното проучване за психичните разстройства в България, което обаче е направено в периода 2003-2007 година.

Данни за подобни разстройства сред децата липсват, но предстои ново проучване, което ще обхване детската възраст, увери доц. Михаил Околийски, представител в Световната здравна организация за нашата страна.

Като крайно недостатъчни определи

 

разходите

 

за психиатрична помощ в страната ни проф. Христо Хинков. Те представляват само 2% от общите разходи за здравеопазване.

Той посочи, че ниското финансиране, липсата на защитени домове и дневни центрове, високата степен на психиатрична стигма, липсата на цялостна политика в областта, дискриминиращото законодателство са само част от проблемите, които трябва да бъдат решени.

Готов е проект на

 

Национална програма за психичното здраве 2017 - 2023

 

който ще бъде представен на Министерството на здравеопазването, съобщи още проф. Хинков.

Той припомни, че от седем-осем години се обсъжда дали да има клинични пътеки в психиатрията, но към момента няма еднозначно мнение по този въпрос. По думите му към момента психиатричните стационари се финансират на исторически принцип, а би трябвало, според него, те да сключват договори с НЗОК, тъй като основната финансова тежест за лечението пада върху близките на болния.

 

Текст под сн. 941501

Нелекуваните депресии могат да доведат до тежки разстройства.

 

Каре: 941501-1

Афективните и хранителните разстройства удрят младите

 

Два вида психични разстройства – афективни и хранителни, удрят предимно младите хора и тези в средна възраст, показва проучване.

Афективно разстройство или разстройство на настроението са най-разпространените промени в психиката, които се считат за болестни състояния. При него може да се отчита изпадане в тежка депресия, постоянна тъга, безнадежност, мисли за безполезност. Симптомите, които могат да сигнализират за него са: бърза уморяемост, влошена способност за концентриране, крайности в апетита, мисли за самоубийство.
Хранителните разстройства стават все повече в последните години, както у нас, така и в чужбина. Те се изразяват в неудържимото желание да изглеждаме още по-слаби при положение, че теглото е в нормата и граничи до здравословната граница. Такива са анорексията и булимията. Психиатрите смятат, че те се отключват в резултат на твърде амбициозни майки.

Постоянният страх или фобиите нарушават качеството на живот. Симптомите са задъхване, сърцебиене, изпотяване, нарушен говор и безсъние.