- Г-н Дацов, според Фискалния съвет очакванията за реален растеж на брутния вътрешен продукт от 4,8% през 2022 г., заложен в бюджета, изглеждат твърде оптимистични. Защо смятате така?
- Сценарият, върху който е конструирана бюджетната прогноза, е такъв. Залага се на бюджетна експанзия, на по-висок дял на публичните разходи в БВП и по-същественото - на значителен дефицит от 5,5% от БВП. Доколко е реалистичен в очакванията си този сценарий, е друг въпрос, но видимо се счита, че ползите ще бъдат повече, отколкото негативите. А негативите или рисковете не са за подценяване. Чисто макроикономически, съобразно икономическия цикъл, този бюджет е силно процикличен. Тоест той вкарва макроикономически дисбаланси. Този бюджет не е антиинфлационен, той е проинфлационен. Което означава, че домакинствата, бизнесът ще изпитват затруднения под натиска на инфлацията и ще свиват реално потреблението си. Растежът ще бъде по-малък именно заради натиска на инфлацията и преструктурирането на потреблението на хората, свиването на това потребление.
- Казахте, че бюджетът е проинфлационен – какви са причините?
- Бюджетът участва в тези макроикономически уравнения с дефицита си, с бюджетното салдо. Когато увеличаваш разходите и дефицита едновременно, тоест не предприемаш мерки да вдигнеш данъците, за да балансираш нещата, това води до ускоряване на натиска върху потреблението, генериране на допълнително потребление и оттам има влияние върху цените. В България бюджетът има не само чисто фискални функции. Той играе и монетарна роля заради участието си във Валутния борд. Има математически модели за изчисляване къде се намира бюджетът спрямо икономическия цикъл. Като се направят тези изчисления, ясно се вижда, че бюджетът е процикличен. Един от ефектите на процикличните политики е натиск върху инфлацията и цените. В случая отклоненията са много съществени. Обикновено повечето правителства - и българските, и чуждите, водят една гранична политика. Те са в сивата зона, където отклоненията са минимални, малко отгоре или малко отдолу. Но в случая имаме много ясни съществени отклонения от параметрите, така че не може да има спор за посоката на въздействието.
- Ще се наруши ли правилото за ограничаване на държавните разходи до 40% от БВП?
- Миналата година беше променен Законът за публичните финанси и ние имахме отрицателно становище относно това. Бе променен текстът, с който разходите от еврофондовете не участват при изчисляването на това правило. Човек, когато е в позицията да прокарва закони, може да си измисля всякакви правила. Тогава това го прокара по-предишното правителство, сегашното го ползва. Формално това правило не е нарушено, тъй като, като изключим европейските средства, се получава нещо от порядъка на 40,04% от БВП. Но само по себе си това е в гранична зона дори без европейските средства, а пък с тях е значително нарушено правилото. Между другото беше ясно преди няколко години, че така ще се получи. Самото упражнение е безсмислено – за модифициране на правилото, за да не го нарушаваш. Има две основни европейски правила - за структурния дефицит и за темпа на нарастване на разходите. Останалите правила, които съществуват, са национални, те са въведени по наше желание в закона. Европейските правила не можеш да ги промениш. Разходите на европейските фондове са част от националното потребление в макроикономическото уравнение. С тези изключения се губи ефектът да ограничаваш нарастването на разходите. Оттук нататък няма смисъл от това правило, да го бяха махнали изцяло. Но за да кажат, че съществува нещо, го оставиха. Така че формално това правило е на границата, неформално е безсмислено.
- Възможно ли е да се направи оценка колко ще допринесе бюджетът в този вид, в който е предложен, към инфлацията?
- Това е малко по-сложна сметка. По принцип може да се смята принос към инфлацията. Управлението на инфлацията е много сложен процес. Само по себе си отделните мерки трудно могат да бъдат измерени точно. Защото моделираш поведение на хората през политиката, през посланията, които отправяш. Ти им даваш сигнали. Помпайки икономика с увеличаване на правителствения дял, всъщност изтласкваш частния сектор, отнемаш повече средства от него или пък увеличаваш паричната маса.
- Има предложения за редуциране на данъците на тока, на храните, за да се омекоти ударът върху джоба на хората. Как ще коментирате?
- Контролирането на инфлацията изисква контрол върху разходите и бюджетното салдо. Не може да правиш разходи за сметка на увеличение на дефицита, за това си има последствия. Намаляването на данъците води до допълнителен дефицит при равни други условия. За да противодействаш на инфлацията, трябва да вдигаш данъците, за да намалиш дефицита. Да се справиш с инфлацията няма популярни решения, дори да имаш комфорта да можеш да разтегнеш нещата във времето.
- Как може да се компенсира поскъпването на живота?
- Не можеш да компенсираш инфлацията, ако някой не е научил този урок... Нарича се инфлационна спирала, докато не намериш макроикономическа котва. Не ми се иска да давам пример с периода 1996-1997 г. Ние не сме в тази ситуация, но може да се види как работи политиката, ако някой си го спомня това нещо. Всъщност трябва да направиш котва и да направиш антиинфлационна политика, за да стабилизираш нещата. Още повече че в момента част от инфлацията идва по външни канали. Вътрешната реакция, за да противодействаш на това нещо, трябва да е много по-значима. Вместо да се залага дефицит от 5,5% от БВП, трябва да бъде заложено превишение между 1 и 2% от БВП. Освен това трябва да направят чисто практически промени в регулацията, в правилата, особено в областта на енергетиката, където всъщност несъвършеният пазар е в основата на повишаването на цените на тока и енергийните ресурси. Всичко опира до това да имаш много по-значително превишение, да имаш политика, която се нарича антициклична. Между другото, тук съм съгласен с позицията на министъра на финансите, че трябва да си се върнем към унифицираните, единни ставки на данъците. Защото в края на краищата се вижда, че те не работят, освен че показаха дефицитите в някои сектори. Дали има намален данък, или няма - въздействието върху бюджета е никакво, което предполага, че съответните сектори нямат и принос към бюджета, тоест не плащат.
- Застрашено ли е членството в еврозоната заради неспазване на критерия за ценова стабилност?
- По-съществен критерий се нарушава - за дефицита. Заради COVID-19 през 2022 г. има дерогация, която ще бъде до края на годината. Следващият бюджет няма да е завършил, когато ние ще си изпратим книжата за оценка в Европейската централна банка. Това, че дерогацията за тази година обезсмисля фискалните правила, не означава, че някой няма да гледа всъщност какво се е случило с бюджета. Това е като да претендираш, че понеже има изключение тази година, може да правиш глупости, а пък следващата година никой няма да забележи, че си направил такива погрешни стъпки. Дори без разходите за COVID, ние пак излизаме извън правилата. Самото изключение не ти дава повод да имаш нелогично поведение. Дискусионно е и може да се спекулира в тази област, но според мен, ако бюджетът остане в тези макроикономически параметри, които са заложени, ще има проблем особено за следващата година.
- Ще имаме евентуално процедура за свръхдефицит?
- Не, тя процедурата за свръхдефицит ще дойде чак 2024 г., защото за 2022 г. правилата не важат, за 2023 г. трябва да се види какво е изпълнението и т.н.. Аз силно се съмнявам, че бюджетът, ако бъде приет в този вид, ще бъде изпълнен тази година в тези параметри. Съмнявам се, че и за 2023 г. ще се запази, а до 2024 г. има много вода, както се казва. Факт е, че „по традиция“ бюджетите, които се приемат, не си приличат с изпълнението им. Но да кажем, че някои неща можеха да бъдат преглътнати, ако се виждаше някаква по-съществена цел, да има възвращаемост от всички тези пари, т.е. хубаво беше да се виждат някакви съществени реформи.
- Сигурно реформите ще дойдат с актуализацията...
- Количествените мерки не са реформа. Дори не се среща думичката реформа в това, което са направили. Аз не бих залагал на актуализацията, с която се спекулира, че ще бъдат показани истинските реформи. Между другото, тази актуализация, ако се случи, е доста безсмислена, бюджет не се прави с хоризонт за три месеца.
- Има ли основание за притеснения за дълга от над 7 милиарда лева?
- Има дълг, защото има дефицит. Дългът е следствие от дефицита. Нещата опират до това да зададем въпроса защо правим дефицит, за да има дълг. Благодарение на операциите с външния дълг, които направихме през 2004-2005 г., ние имаме толкова ниско ниво на задълженията спрямо БВП – от 74-75% от БВП към 2000 г. то спадна на 14% от БВП през 2009 г. С времето това ниво нарасна, сега се предлага още едно увеличение на дълга. Но отново ще бъдем държавата с едно от най-ниските нива на задължения, което дава усещането за комфорт на управляващите. Ниското ниво на дълга позволява на политиците да се правят на „добри“. Правенето на дефицити е оправдано, ако има много критична ситуация или икономиката го предполага. Стратегията на този бюджет е изградена така, все едно ние рязко ще си подобрим ефективността на разходите. Аз съм силно скептичен, защото не виждам нито една мярка в тази посока, а за да се получи пък някакъв ефект, трябват между 2-3 години упорит труд минимално.
Това е той
Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца
Завършил е планиране и прогнозиране на икономическите системи в УНСС
Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник-отдел и съветник по фискалните въпроси на министъра на финансите
Заместник-министър на финансите в кабинетите „Сакскобургготски” и „Станишев”
В момента е член на Фискалния съвет на парламента, независим орган, който следи изпълнението на бюджета и е коректив на Министерството на финансите
София Симеонова
