С ъдия от Софийския районен съд е сезирал съда в Люксембург заради дело на жена срещу фирма за бързи кредити.
Причината е в сключен договор за заем от 5000 лева, който било предвидено да изплати с 36 месечни вноски по 347 лв. Годишен процент на разходите (ГПР) по кредита бил 49,02. Към задълженията било включено плащане за две допълнителни услуги и с тях общото задължение по кредита става 12 515 лв.
Жената в един момент изпаднала в състояние, което не й позволявало да погасява задълженията си. От фирмата я погнали, а тя завела дело в съда.
Разходи
В предявения от нея отрицателен установителен иск срещу фирмата за бързи кредити жената иска съдът да установи, че не дължи 3765 лв. лихви и 1250 лв. и 2500 лв. за двете допълнителни услуги.
Длъжницата изтъква, че допълнителните услуги са част от възнаграждение по договора и е следвало да се включат в ГПР. Според нея допълнителните услуги са прикрити разходи по кредита, с които се надхвърля максималният допустим по закон ГПР.
От своя страна фирмата за бързи кредите чрез своите адвокати изтъква, че допълнителните услуги са избрани от ищцата, тя не е отметнала в договора, че не желае да ги използва, а дори точно така се е възползвала от приоритетно разглеждане на искането й за кредита и получаването му.
Признати
Заплетеният казус е изпратен до Съда на Европейския съюз в Люксембург. По него са формулирани шест юридически въпроса.
Най-общо питането се отнася за това дали в случая плащане на такива възнаграждения представлява „основен предмет“ на свързан договор с договора за кредит или допълнително условие, съответно допълнителен разход по договора за кредит.
Преди месец състав на Върховния касационен съд прие тълкувателно решение, че когато потребител предяви иск за връщане на платеното от него заради призната за неравноправна клауза в договора с кредитора, не му се възлагат разноски за отхвърлената част от иска.
Захари Белчев
