С лед като на 8 август 2026 г. украински дрон се взриви край границата ни с Румъния, държавните институции предприеха спешни мерки за ликвидиране на многогодишното закъснение в придобиване на подобни способности. Министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи, че от отпуснатия 3,1 млрд. евро кредитен ресурс на България по механизма на ЕС SAFE са предвидени около 127 млн. евро за антидрон системи и вече се водят преговори с европейска държава за придобиването на поне 10 системи. Те ще са с обсег на действие от 3 до 5 км.
Двубой
Хората, интересуващи се от история на оръжията, знаят за вековния двубой между калибъра на оръдията и дебелина на бронята. В момента, в който английският флот въвеждал по-голям калибър, противниците на империята правели по-дебели и здрави брони и обратното. Както казва популярният лаф това продължава, докато идват ракетите и слагат край. Подобен „двубой“ в момента тече и между дроновете и антидрон системите, които трябва да се борят с тях. Антидрон системите се делят на стационарни и мобилни. Стационарните са по-големи и са за защитата на обекти от критичната инфраструктура, а мобилните са компактни и са за защита на подвижни обекти.
8 МЕСЕЦА СЛЕД НЛО-ТО В СОФИЯ: Летищата ни беззащитни пред дронове!
Честоти
При дроновете непрекъснато се увеличава широчината на честотния спектър, използван за комуникация, управление и предаване на данни. От другата страна антидрон системите излъчват на все повече честоти, за да покрият и заглушат максимално тези, използвани от дроновете. Дроновете преминават към управление по оптичен кабел, антидроновете започват да правят тарани удари. Дроновете започнаха да летят в режим на радиомълчание, антидрон системите започнаха да им активират дистанционно функцията „връщане вкъщи“ (GO HOME).
Технологии
Развитието на технологиите през XXI век позволява промените при дроновете да се осъществяват в рамките на седмици и дори дни, а 3D принтерите буквално печатат детайли на бойната линия съобразно конкретните нужди.
Родно
На последното изложение за отбрана и отбранителни технологии „Хемус 2026“ в Пловдив няколко български компании представиха антидрон решения. Отбранителната компания „Оптикс“, наред с другите си високотехнологични електрооптични продукти, предложи цялостна антидрон система. Тя открива, проследява и нарушава навигацията и управлението на дроновете, принуждавайки ги да се приземят или да активират функция GO HOME и така да не изпълнят поставената им мисия. Използва се комбинация от система за откриване на радиочестоти и система за блокиране. Те нарушават дистанционното управление, телеметрията, видеовръзката и предаването на GPS/ГЛОНАСС данни. Антидрон системата е ефективна срещу нано, микро и мини дронове.
Експертът по безпилотни летателни апарати проф. Димо Зафиров: Летищата са беззащитни срещу дронове
Самоковската „Самел-90“, която произвежда заглушители от соцвреме, също представи система за откриване и заглушаване на дронове. Откриването се основава на радиочестотното идентифициране на комуникационните канали между дрона и базовата станция. В състава й влизат радиочестотен детектор; система за заглушаване; работна станция на оператора; софтуер за командване и управление. Системата е гъвкава и дава възможност за интеграция и на други типове сензори и системи. Системата може да се изпълни в стационарен и в мобилен вариант, включително може да работи по време на движение. Заложена е изключително полезната способност за откриване на местоположението на оператора на дрона и на базовата му станция, което помага за контраудар по тях. Системата гарантира откриване при всякакви метеоусловия, през деня и нощта, има много ниска консумация на гориво, компактни размери и тегло под 45 кг.
500 милиона за защита на страната
„Чисто технически за момента ситуацията е такава, че никой в района на Черно море не може да сваля дронове достатъчно ефективно, камо ли да ги засича рано. Просто защото няма такова оборудване. Ще трябва да го качим на катери и да следим цялата акватория, което ще струва доста пари“, коментира пред „Телеграф“ доц. Златогор Минчев, експерт по сигурност и киберсигурност в БАН, който работи в областта на роботиката, моделирането и симулациите, управлението при кризи и планирането в отбраната. Той уточни, че не говорим за милиарди, а за милиони, но цената е висока на фона на състоянието на държавата.
„По принцип едва ли ще струва повече от 500 милиона. България обаче и в момента е в дефицит, така че не може да го прави. С една радарна станция няма как да го засечем. Тоя дрон е пластмасов и много трудно ще бъде засечен, освен ако не ползваме система с изкуствен интелект на много нива, която като цяло не е много скъпа. Говорим за около 150 милиона евро за система с малък обсег на действие“, уточни Минчев. Според него може да внесем нужните ни компоненти от Израел или САЩ.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Очакваме Украйна да каже дали дронът е излетял от тяхна територия!
„Въпросът е, че това трябва да стане с решение за изключителна ситуация. Иначе, ако минем по реда за обществените поръчки, никога няма как да стане в обозримо време. На нас ни трябват за утре тия работи. По механизма SAFE сме заявили искания за такива системи, само че те докато дойдат, може да имаме много по-сериозни проблеми. Тоест трябва да се търси друг вид политическо решение за ситуацията, и то бързо решение“, каза още доц. Минчев.
Красимир Каракачанов: Защитата да се подели между МО и МВР
Това заяви бившият министър на отбраната относно защитата от дронове на обектите от критичната инфраструктура в България: „Несъмнено по темата МО има много по-подготвени кадри от МВР. Предвид факта, че дроновете станаха не само основно бойно средство, но и могат да се използват и за атентати, би било разумно отговорностите да се разпределят. Защитата на военни обекти, на стратегически обекти като „Козлодуй“, ВЕЦ, ТЕЦ би трябвало да е поверена на МО, а защитата на летищата и обекти в градовете на МВР. Когато бях министър, дроновете тепърва навлизаха. По това време избухна войната между Азербайджан и Карабах и възложих на военните ни аташета в Баку и Ереван да направят сериозен анализ на използването на дроновете. Стана ясно, че те вече са средство за ударни бойни действия, а не само за разузнаване. По онова време БА вече имаше дронове, но само за разузнаване. Нямаше концепция за използването на дроновете като ударно средство и започнахме разработването на такава. Явно за тези 5 години правителствата, които се сменяха едно след друго, са спинкали и към момента няма нито сериозно приложение на дроновете в армията, нито сериозна антидрон защита, както се видя.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Димитър Ставрев, военен експерт
